Попадам тая сутрин на удивително словоизлияние на някакъв нашенски "ентелектуалец", което ме втрещи (виж: Моцарт или Вежди за министър на културата? с подзаглавие Оставете политиката на политиците!, автор: Златко АНГЕЛОВ). То е същински шедьовър, илюстриращ по превъзходен начин (без)нравствената ситуация, в която живеем. Ето един много показателен цитат от него:
Гледах в недоумение препирнята между г-жа Копринка Червенкова и г-н Христо Мутафчиев по телевизията... Недоумението ми идва от това, че нямаше нужда да ми се доказва, че Вежди Рашидов и Кубрат Пулев (а и Христо Мутафчиев, в тази връзка) са простаци. Защото и Кличко, и Копринка, и евентуалният ХХ – който във въображението на някои интелектуалци би стоял в министерското кресло на Вежди – доказваха единствено това.
Работата е там, че и в трите случая аз съм на страната на простаците. И искрено и убедено – с аргументите по-долу – ви призовавам да застанете на тяхна страна. Дори в буквалния смисъл. Казано в прав текст: защото те вършат нещо!
Това пише този Златко Ангелов, защищаващ по-нататък твърде "аргументирано" и дори "нàучно" министър Вежди в патетичното си излияние. И нас призовава, видите, да застанем на страната на простаците - стига да са дейни простаци! Не просто простаци, а дейни, работливи простаци, за заставането на тяхна страна ни агитира поувлеклият се "ентелектуалец". Да застанем на страната на простаците, които са на власт, ето за това ни агитира тоя доста умен иначе "ентелектуалец"...
Е, подмазва се на властимеющите човечецът. Може пък за благодарност току-виж да го турят на поста културен аташе в некоя българска амбасада - та да си поживей най-накрая и той, горкият човек! Да стане културно аташе в Париж е вечната мечта на българския "ентелектуалец", за постигането на която той е способен на всякаква мерзост. Нема мерзост, на която да не е способен българският "ентелектуалец", щом се е овълчил да става културно аташе в Париж. Е, и в да го турят Лондон може, нема да придиряме сега. И в Сан Франциско нема да откажем - щом става дума тоя въжделен пост. И в Бомбай да е, но културно аташе да е!
А иначе твърдението му, че бил заставал на простаците (но не на страната на простаците изобщо, не на страната на простаците щото са простаци, а... щото са на власт!) е съвсем логично: как един подлизурко, когото подозираме, че копнее да стане културно аташе в Париж, няма да е на страната на простаците след като простаците у нас са мнозинство?! И след като простаците у нас са на власт?! Как няма да си на страната на простаците след като живееш не другаде, а тъкмо в страната на простаците?!
Ето, в завършек, още две мнения на читатели, които намерих в коментарите; те казват всичко останало:
Културдрегер каза: Колко много думи, за да кажеш, че си почитател на войнствената простотия и бабаитлъка... Ето, виж, човече, побира се само в едно изречение.
s каза: "Не се сърдете на Бойко или на него самия. Вместо това, помогнете да се създаде СИСТЕМА ..., помогнете да заработи... И най-важното, опитайте се... СВЪРШЕТЕ НЕЩО!"
Златко, Златкооо, големи императиви, Златко! Квазиюридически изказ, квазинаучен, квазисмислен... Ние да свършим еди-кво си, а ти вече си прибрал - квото там си могъл... :)
Елейно слово, витиевата мисъл и простодушна казуистика... Дано си е струвало (в пари имам предвид, щото за какво друго би се напъвал толкова? :-)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
5 коментара:
Искам този текст да се прочете от повече хора. Този текст не е подкрепа за властта на простаците, а напомняне за отговорността на интелектуалците. Да капризничиш, да се отвращаваш и да се фрустрираш от властта е поза - а тук става дума за друго нещо, за отговорност.
Ognyan Minchev
Г-н Минчев, истина ли е, че Ви е харесала "аргументацията" на тоя Златко Ангелов?! За това ли става дума? http://ploshtadslaveikov.com/?p=11316 Аз имам чувството, че се майтапите... А иначе своето мнение по чудесния нравствен казус около неговото словоизлияние съм го заявил ето тук: http://aig-humanus.blogspot.com/2014/11/blog-post_952.html Да, нема мерзост, на която да не е способен българският "ентелектуалец", щом се е овълчил да става културно аташе в Париж...
Ангел Грънчаров
Защитавам тезата, че когато един човек не харесва статуквото - запрята ръкави и го променя, вместо да извинява собствената си импотентност с обвинения, че светът е направен за простаци. Защитавам тезата, че демократичният вот дава легитимност на едно управление, независимо от оценката на един или друг наблюдател за представителите му. Защитавам тезата, че естетическото отношение към политиката е толкова подходящо колкото политическото отношение към изкуството. Не познавам автора и амбициите му - те не ме интересуват. Иначе - "тежко, тежко, вино дайте..."
Ognyan Minchev
Има такива, които, според разбиранията си и съобразно силите си, правят нещичко та да променят статуквото, за жалост обаче наистина много малко са тия, които изобщо нещо правят в тази посока; огромната част, мнозинството от човешката природопопулация у нас обаче нищо не прави, а се нагажда към статуквото, опитвайки се да черпи ползи от него. По тази причина силите са неравни и статуквото в крайна сметка си остава непобутнато, независимо от усилията на тия, които не само искат, но и работят за промяната към по-добро.
Не смятам, че Вежди Рашидов и ония от човешкия тип, олицетворяван от него, могат да правят нещо за промяна на статуквото - щото те самите са израз, порождение и емблема на туй същото статукво. Не виждам как точно такива могат да променят статуквото. Същото, чини ми се, като психологически тип, може да се каже за въпросния автор на панегирика в полза на Веждю Рашидов.
По начало да бъде хвален някакъв управник ми се чини, че е поведение, крайно укоримо от нравствена гледна точка. Политика и морал (етика) трябва да имат известна връзка, г-н Минчев, даже естетиката би следвало да има известна връзка с политиката, щото е много грозно, даже гнусно е примерно някакъв човек, претендиращ, че има художествен или естетически вкус да почне да се подмазва на управниците. Аз така виждам нещата.
За втори път създателят на музея на "социалистическото изкуство" и носителят на титлата "пръв мултак на республиката" да се вре в правителство, имащо претенцията, че е дясно, ми се вижда че проявление на свръхголяма наглост и невероятно дебелоочие. И това все някой трябва да му го каже. Кой, ако не някой от въпросните "ентелектуалци", които най-вече трябва да държат за морала в политиката?!
"Владимир Петков
22 септември · Редактирано ·
Zlatko Anguelov сподели връзка.
преди 17 часа · Редактирано
Този чудесно написан документален разказ - неутрален, точен, ужасяващ - трябва да се прочете от колкото се може повече хора!
(става дума за Живот в долината на смъртта от американския писател Скот Андерсън, заб. ВП-Т)
Същите неща днес се случват в ничието пространство между Ирак и Сирия, наречено Ислямска Държава. Бях забравил за Босна и
все си казвах "какви варвари са тези радикални мюсюлмани", но всъщност бях изпуснал от поглед по-широката перспектива.
А може би тя е и по-дълбока: зверското, животинското, варварското, нецивилизованото съществува някъде в гърдите на всички
хора, когато попаднат в група, ръководена от неколцина главорези, жадни за пари и власт. Светът днес фактически започва видимо
да се разделя на цивилизован и варварски. Дали има по-силни или точни думи от тези две, все още не мога да кажа. Но липсата на
стълкновения между нациите, характерни за 20 век, сякаш отпуши през 21 век мътилката в мозъците на долните класи - изоставени,
необразовани, тъпи и възпроизвеждащи тъпотата с размножителния си инстинкт - и те започнаха да се колят едни други в името на
религията.
Господ е най-големият и най-суетният тиранин. Явно без значение дали си православен, католик или мюсюлманин, когато
религиозния фанатизъм или ултранационалистичните въжделения достигнат критична маса всред някаква група хора, клането
става неизбежно. А всяко малко клане по силата на порочния кръг, се възпроизвежда във все по-големи и по-масови кланета.
Босненските събития са били използвани за радикализиране на мюсюлманите от други части на света и до голяма степен са един
от отключващите фактори за Чечня, Ал-Каида, иракските радикални групи и сегашната Ислямска държава. Не толкова западния
католицизъм и протестантизъм, колкото православните християни всъщност нажежиха главите на младите безработни и
необразовани мюсюлмани от различни точки на света да се съберат под знамената на радикалния ислям.
И напълно закономерно се питам: по какво се различава Путин от Милошевич и Караджич? Само по това, че подстрекава долната
измет на руското православно общество да избива украински християни. Едно и също презрение към човешкия живот, една и съща
психопатологична жажда за пари и власт, едни и същи лъжи и проаганда, която никога не гледа в лицето фактите на истинското
бойно поле: в къщите на хората, улиците, по които се движат, нивите, които обработват и кръчмите, в които пият вино с приятели.
ХаресвамХаресвам · · Споделяне
Владимир Петков: Горд съм, че българин е написал горните редове....Българин изучен, възпитан, израстнал и всмукал истинно
хуманната човешка култура, независимо откъде. А как се е срещал с нея за да почне и да я излъчва така убедително, точно и
проникновено, е добре видно от редовете му, към които се присъединявам, разбира се, изцяло и безрезервно. 2014.09.23г.
Владимир Петков-Трашов"
В защита на Златко Ангелов, макар по "съвсем друг казус".Дали пък: не е по същия, че май и доста по-големичък, глобален и
супер важен...а, г-н Ангел Грънчаров!
Разбира се, че си прав и че, сме прави да искаме морал в политиката, пък тя, горката ни , нали била изкуство за постигане не
на максималното, а на възможното, или нещото подобно...А подозренията ти и предположенията ти за някаква меркантилност от
страна на човека написал горните редове, извинявай, са просто смехотворни.И ти го казвам по интуиция, познавайки го само
от тях и от няколкото още негови текста и снимки, точно, както познавам и съм те вдъхнал и теб, че си ми много близък по него...
по духа, де...Прощаваш ми за откровеността - има си хас.И аз те разбирам, и ти прощавам...изхвърлянето...
2014.11.19г. Владимир Петков-Трашов
Публикуване на коментар