"Намерих един град от изпечени тухли и ви завещавам един цял град от мрамор!", изрича 75 годишният римски Император Гай Юлий Цезар Октавиан Август (Gaius Iulius Caesar Divi filius Imperator, Caesar Divi Filius Augustus) на предсмъртното си легло и който точно на днешната дата преди 2000 г. умира в южноиталиянския пристанищен град Нола, Кампания. Управлява Римската империя 41 години — от 27 пр.н.е. до своята смърт през 14 г. от н.е.
С думите си Император Август обаче няма предвид промяната на архитектурата на град Рим, а реформирането на едно разцепвано от перманентни граждански войни и властолюбци държавно управление в една стабилна и благоденстваща империя. Известен още като големият реформатор, на чието име е именуван месец Август от годината.
Написа: Stoyan Dermendjiev
ДОБАВКА: Светоний е отделил достатъчно място в своето изложение за Август, където описва някои негови особености. Октавиан използвал обикновена храна. Обичал груб хляб, влажно сирене, малки рибки и зелени смокини. Не пиел много вино. Наричал се „любимец на Аполон“ и всячески подчертавал връзката си с това божество (в т.ч. построява нови храмове на Аполон, както и сече монети с неговия образ).
Октавиан е автор на много прозаически съчинения, някои от които четял пред приятели или публика. Някои от тях са „Възражения на Брут за Катон“, „Поощрение към философията“ и „За своя живот“ в 30 книги, довършено само до Кантабрийските войни. Автор е и на поезия – книгите „Сицилия“ и „Епиграми“, която в по-голямата си част е съчинена докато се къпел в банята. В речите си използвал доста вулгаризми и диалектни думи, вместо литературен изказ. Светоний казва още, че като пишел не разделял думите и не правел преноси. Тъй като се жени за Ливия докато тя е в 6-я месец на своята бременност и след 3 месеца се ражда Децим, после преименуван в Друз, всички в Рим са убедени, че истинския баща на бебето е самия Октавиан. Оттам станала известна фразата: „На щастливците и децата се раждат на 3-я месец“.
Изглежда Октавиан е вярвал в суеверия. При гръм и мълнии изпитвал необичаен страх, затова и винаги носел със себе си за защита от тях тюленова кожа. Придавал голямо значение и на съновиденията.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар