"Вождът и учителят на българския народ" Георги Димитров (познат на този същия народ като пияндето Гошо Тарабата, да, оня същият, дето лежа десетки години непогребан в мавзолея, вероятно щот беше голем и непрежалим убавец!) приживе бил, представяте ли си "невероятен женкар", "секс-животно", видите ли, бил, ако щете вярвате, супернадарен в секса, жените, разните другарки де, колхознички, работнички и пр. примирали да си легнат с него, щот бил нещо като "сексуална машина", и той на никоя не прощавал, абе вкратце казано цял живот бил, представяте ли си, нещо като разгонен бик! Комунистите (освен крадливи, лъжливи, освен че са прочути убивачи!) научаваме били и страхотни... е, няма да употребя думата, вий се досещате коя е тя - тя се римува с преди малко изброените...
Всичкото това научихме вчера в една жълта телевизия, изказано от от една червена другарка, която си личеше, че също прекалено много иска да си легне с вожда, ама й се плаче заради туй, че, за жалост, той вече е в гробищата! На Сашо Диков пък му течаха лигите като слушаше за подвизите на великия сексуален маниак... на нему пък защо му течаха толкова лигите да се чуди човек, ама карай... Та ето докъде стигна героизацията на комунистите в условията на просташката чалга-"култура", в която живеем: достигна до недостижими върхове и висоти.
Вече няма нещо у комунистите, което да не е героизирано дотам, че да придобие хипер-гротескови форми, наглият комунистически идиотизъм достигна до пълно безсрамие! Станахме истинска, същинска лудница, където комунистическата и посткомунистическата патология си се ширят необезпокоявано в някаква шеметна дива вакханалия.
Пардон, какво говоря, каква лудница - та лудниците са съвсем благоприлични заведения в сравнение с тия неописуемо-екстремни идиотщини, що се леят от наште родни "демократични" медии?!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар