Вчера във връзка с предстоящото гледане на съдебното дяло за клевета, което съм завел срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив Ст. Анастасова написах текст под заглавие Привързаността ни към доброто и правдата ще доведе дотам, че и Бог ще ни подкрепи! и там опитах да обясня интересната ситуация, която се беше създала; даже и поставих един "душевно-нравствен" казус, който моя милост трябваше в оня момент да решава: дали след като адвокатът ми не може да участва в това заседание аз да не му дам ход и без него, сиреч, да се защищавам, подобно на Сократ, съвсем сам, или пък да искам отлагане на дялото, щото моят ход да не вземе да се възприеме като "прекалено екстравагантен"; аз там обясних как може да се възприеме, какво означава, какъв смисъл има и пр., а също дадох, надявам се, достатъчни основания за предимствата на другата, вярната според мен възможност да продължа дялото си съвсем сам, без услугите на адвокат.
Както и да е, оказа се, че тази моя публикация предизвика дружен отпор срещу моето намерение да изляза пред съда сам и сам себе си да защищавам, включително и сред мои най-близки приятели; всички дружно ме увещаваха да се откажа от тоя толкова "опасен ход", който можело било да доведе дотам да опропастя всичко, да загубя дялото, да подпомогна, без да искам, "козните на враговете" си и пр. Е, аз след като изслушах цяла една поредица от съвети по тази линия, включително и от моите адвокати, да не говорим пък за мои приятели, накрая реших, дето се казва, да отстъпя, да капитулирам, да дезертирам; пред съдията заявих, че искам отлагане на дялото. И ето, тази сутрин вече много хора ме поздравяват за "толкова разумната" ми постъпка; ето синтезирано как изрази тази теория един умен и свестен човек, на когото имам пълно доверие:
Не унивай! Правилно си отбелязал, че ти мислим доброто. И не се отнася до нас, че, мислейки ти доброто, без да искаме ти причиняваме зло. Според мен да проявиш хладнокръвие и да реагираш адекватно е по-голямо добро от това да реагираш импулсивно. Казвал съм ти, че цял живот се уча не какво да казвам, а какво да не казвам. Забавеният съзнателно поради обстоятелствата удар често е много по-оглушителен и смразяващ от импулсивната реакция. Сега съм по-убеден от всякога, че ще спечелиш!
А този човек ми пише така, защото ето как му съобщих новината за случилото се вчера в Районен съд в Пловдив:
Нищо не стана, отложи се дялото за 3 февруари. И П., и ти, и Р., и М., и г-жа Т., и много други приятели в един глас ме съветваха да не правя тая щуротия да се защищавам пред съда сам, да поведа дялото си сам, без адвокат, е, съгласих се, знаеш, аз съм толерантен човек. :-) Вътрешно изобщо не съм убеден че така трябва да постъпя, но не пожелах да чупя хатъра на всичките тия хора, за които добре зная, че не ми мислят злото. И че ми желаят доброто. Но нали знаеш, ний, човеците, сме толкова страни, че и на най-близките си, дори на своите деца, често, желаейки им най-доброто, им причиняваме общо взето винаги, без да искаме, тъкмо... зло; казвам това по принцип, не за друго. Дано е било за добро това каквото сторих в съда, то ще се разбере съвсем скоро... Е, наистина моментът сякаш не е подходящ за "скандали и циркове", и то некъде да е, а в съда! :-) То у нас явно никога не е време и за свобода, и за човечност, и за философия, и за философи, та затова и се чувствам на моменти изключително самотен... но както и да е, прости ми слабостта...
Хубава вечер ти желая!
Това отвърнах снощи, а ето какво отговорих тази сутрин на този уважаван от мен човек, за когото вярвам, че наистина ми мисли доброто, че съвсем искрено вярва в това, което пише; нека моят отговор до него да бъде приет като разяснение на моята принципна и философска, тъй да се рече, позиция - и като отговор на всички ония, които мислят като него; то, впрочем, не зная дали изобщо някой не мисли като него; май този път останах съвсем сам и самотен в разбирането си, неподкрепен от никой, неразбран от никой:
Здравей, приятелю,
Голяма тема е дали е по-добре да се реагира импулсивно или осмислено, на пръв поглед е безусловно вярно, че трябва да се реагира обмислено ("разумно"), но едва ли е точно така, нещата изглеждат иначе ако се вглъбим малко повече в проблема. Две житейски философии израстват по този начин и съществуват паралелно, всяка има солидни основания за обосноваването на своята гледна точка. Осмисленото, разсъдливо реагиране, при внимателно отчитане и преброяване на всички "плюсове" и "минуси" всъщност означава диктат на една душевна сила, каквато е разсъдъкът, тази именно душевна сила има претенцията да бъде безусловен хегемон в душевния живот на човека. При т.н. "импулсивно реагиране" пък водеща става чувствителността на човека, именно чувствата, които са не по-малко значима душевна сила, която при това се намира във вечен и неразрешим конфликт с разсъдъка (ума, интелекта). Чувствата - въпросната "импулсивност"! - пък ни помагат да постигаме и разбираме оня безкрайно значим човешки смисъл на нещата, който е непостижим по друг начин; те ни доставят тяхната автентична ценност, имаща пряко отношение към субстанцията, към вътрешната същина на живота ни изобщо. А разумът пък, по моето разбиране (аз и книги съм писал по тия проблеми, примерно книгата ми със заглавие Тайнството на живота (тя има подзаглавие "Въведение в практическата философия") или другата, която носи заглавието Изворите на живота (с подзаглавие "Вечното в класическата и модерната философия"), имам и книга със заглавие Преследване на времето (подзаглавие "Изкуството на свободата"), която също развива гледната точка на т.н. екзистенциална философия на живота), та значи разумът, първо, съвсем не бива да се отъждествява, както обикновено правят, с разсъдъка, второ, той трябва да се разбира като особена, по-висша душевна сила, която успява да интегрира в едно и мисълта, и чувството, тази безценна и рядка душевна сила успява да синтезира ум и чувство, мисъл и ценност в нещо цялостно, тъй че разумно постъпващите хора, оказва се, не постъпват само разсъдливо, напротив, те отдават длъжното и на импулсивността, на чувствителността си, на онова, което "сърцето" желае.
Щото благодарение на нашите чувства или именно чрез т.н. импулсивност ние не губим тъкмо свободата си; ако почнем да устройваме живота си върху изцяло разсъдъчни правила, правила, изобретени от голия разсъдък, един вид ако почнем да живеем "по план", то тогава, първо, вее няма да сме човеци, а ще станем нещо като "механизми" или като "роботи", а второ, което е още по-страшно, неминуемо ще стигнем до оня кошмар, който успя да направи от живота ни комунизмът; именно комунизмът тиранизираше хората да не слушат чувствата си, а да се подчиняват на голия разсъдък, да внимават какво мислят, какво правят, да се държат винаги до "правилното", до "обществено значимото", да слушат, да са покорни, да са изпълнителни, тоест комунизмът заставяше хората да се откажат от своята чиста субективност и да станат презрени конформисти, сиреч нагаждачи. И така, по този начин, ги ощети дотам, че те започнаха да съществуват съвсем непълноценно, а в крайна сметка станаха и изцяло нещастни. "Всеобщо организираното щастие" на комуната се дължи именно на тази погрешна в принципа си и крайно примитивна "житейска философия" на конформизма-комунизма, на обществото-мравуняк, спрямо което Достоевски възроптава още в етапа, в който то е съществувало само в главите на нихилистите (така той нарича комунистите). И е дал същият този Достоевски най-убедителните основания и доказателства за това, че ако почнем да игнорираме чувствата си, ако почнем да живеем изцяло разсъдливо, то по този начин неминуемо ще загубим в крайна сметка и човечността си, а пък животът ни ще стане безкрайно жалък: това ще бъде живот на страхливци, на малодушни хора, на развратени, на потънали в разврат и в безпределната глупост хора. Тоест, ще станем нещо като... съвременните българи или като руснаците, сред които простотията, скудоумието, малодушието и жизнената непълноценност са така ясно изявени!
Надявам се сега разбираш защо аз съм така силно раздвоен по въпроса как следва да реагирам: дали да се подчиня на малодушното "така това се прави", именно да се осланям и да заложа на "сигурното", на премерения подход на един опитен адвокат, или пък да заложа на другия подход, при който човек разчита именно на интуицията си, на импулсивността си, казва каквото чувства, съвсем искрено, пределно честно, пък другите, в това число и съдията, ако щат да му повярват, то това вече си е техен избор. Почти сигурно е, че в нашите родни български условия едно поведение, което залага на искреността, на импулсивността, на чувството и на пределната честност в саморазкриването на своите вътрешни подбуди няма бъде разбран и оценен, напротив, ще бъде възприет като "странност", като "ненормалност", като "екстравагантност" и пр. И такъв човек ще бъде заклеймен и ще бъде оставен неразбран, нещо повече, всички даже ще го презрат, ще го обявят за жалък, за луд, за какъвто си искате още. Ето например на мен вчера ми се обади човек да ми каже във връзка на това, което написах в блога си, именно да каже, че му се бил обадил човек от Инспектората и този "важен човек" бил казал, че тоя Грънчаров, съобразно това, което е написал, определено си било "личало", че "съвсем не е наред", че някакви "дъски" в акъла му били "хлопали" или "скърцали" и пр.
Сам виждаш какво крещящо неумение да разбереш гледната точка на другия човек съществува у нас, камо ли пък да признаеш безусловното му право да споделя една друга, принципно различна житейска или личностна философия. Такова нещо у нас няма, всички, видиш ли, трябва да мислят еднакво, и ето, върху мен, като опитах да реагирам по един по-различен начин, се нахвърлиха всички, почнаха да ме увещават, че това не било "правилно", което именно и показва, че в нашето общество господства безразделно другата "философия", която именно имаме в наследство и като "безценен дар" на комунизма. В този смисъл това, че аз се оставих да капитулирам и да се поддам на натиска, да отстъпя, е всъщност изневяра на моята житейска философия, е предателство спрямо ония идеали, на които аз като философ съм длъжен да служа. По тази причина се чувствам в този момент отвратително. А това, че ме мислят за "наивник", за "смахнат" и пр. е съвсем нормално, аз друго и не очаквам; вярно, сега живеем в други времена, щото преди 30-40 години такъв "неправилно мислещ" и искащ да живее по-различно човек (опитващ се да залага на чистата човечност) щяха да го натикат директно в концлагер - та да дадат главата му да бъде ядена от прасетата...
А що се отнася до конкретния случай аз лично смятам, че съдебната система у нас се нуждае от очовечаване не по-малко от образователната - или пък от здравеопазващата. У нас всичко е все наопаки на това както трябва да бъде. Откъде-накъде някакъв формален съдебен ритуал на чистата процедура (намиращ се под ведомството на надпреварващите се да измислят разни разсъдъчни хитринки и разни непристойни клопки адвокати) ще доминира дотам, че да заглуши всяка възможност някой да изяви своята човечност и то при положение, че казусът, който разглеждаме, има едно чисто човешко естество: даваш ли си сметка за какво именно става дума?! На някаква администраторка й е хрумнало да се погаври с мен, понеже, видиш ли, не съм й бил харесвал, щото не съм бил "като другите", щото съм се бил държал по-различно, сиреч, понеже съм бил чувствителен спрямо свободата и произтичащото от нея достойнство, та въз основа на това тя е решила да се погаври с мен, опитала е да ме натика "в правия път", а като е разбрала, че аз няма да приема такава една груба инвазия в моя живот и в моите разбирания за живота, е решила да ме ликвидира кардинално като личност, първо като ме обяви за "недисциплиниран", с оглед по тази линия да ме уволни и изгони, второ, "като не й се отвори парашута" по тоя параграф (аз чрез съда отмених заповедта й за моето дисциплинарно наказание "Последно предупреждение") решава да направи нещо още по-грозно, тя ме обяви в писмен вид за "луд" и съответно направи така, че в нагласените от нейните верни фенки идиотски обстоятелства аз наистина на рухна психически, та да се "докаже" тезата си; е, безкрайно благият Бог не позволи това да се случи, знаеш след това на въпросната другарка й се наложи да прибегне към последното средство, именно да ме обяви за "пълен некадърник" и понеже търпението й не издържа, понеже тая особа вече не можеше да ме гледа, тя избърза и ме уволни по тоя толкова глупав параграф - и сега, знаеш, й се налага да си има сериозни проблеми с правосъдието.
Та мисълта ми е, че казусът, който съдът има за разглеждане, е изцяло човешки казус, а на мен, видиш ли, и собствените ми адвокати, на които плащам, ми забраняват категорично да реагирам по човешки начин, примерно, когато някоя свидетелка откровено и най-грозно лъже по мой адрес, аз трябва да си мълча и да гледам като говедо, това ли е "подобаващото" според теб държание?! Щото, видиш ли, сакън, съдията щял да се засегне - и да ме намрази, и защо, моля ти се, щял да ме намрази съдията, заради това, че съм си позволил лукса да реагирам човешки, по човешки начин ли? Ето това аз не мога да го разбера и с него няма да се примиря. Щото по логиката на хора като мен човек, за да запази човечността си, именно най-драгоценното, което има, може дори да се подложи на един такъв общо взето дребен риск да загуби някакво си там съдебно дяло; пък знаеш, ако се наложи, аз ще направя нужното да защитя човешкото си право да бъда свободен и достоен човек дори и ако трябва в Европейския съд по правата на човека, нека не ти звучи това като изхвърляне, ти мен явно съвсем не ме познаваш ако ти звучи така това мое изказване!
Както и да е, ето, за да угодя на хора, които твърдят, че ми мислят доброто (и аз съм склонен да вярвам на тия хора, че те така мислят съвсем искрено!), аз вчера изневерих на своята житейска философия - и на дълга си като философ. Постъпих така, че да не разочаровам тия хора, въпреки че добре зная, че те искрено са заблудени, понеже робуват на някакви условности, които са вредни в корена си за свободната изява на нашата човечност. А самата ни човечност е съвсем импулсивна, сиреч свободна и жизнелюбива, то самият живот е една непресекваща импулсивност, една спонтанна динамика и пр., не признаваща никакви ограничения. Значи аз вчера изневерих кардинално на своята житейска философия - за да угодя на "общественото мнение" и на някакви социални условности. Капитулирах по този пункт, не ме грее изобщо това, че във твоите и във вашите очи съм бил, видите ли, постъпил "нормално" и дори, представете си, "разумно": никаква разумност няма в такова една предателство, има в него само душевна слабост, има само едно отвратително малодушие.
Толкова. Извинявай, че се разфилософствах. Имам крехка надежда да бъда разбран и да не бъда съден така строго. Мечтая си поне малко да бъда разбран. Разбран именно като човек, който държи на суверенното си право да бъде личност. Интересно е, че в нашето общество всичко е така изопачено, че ето, даже и най-близки ми хора ме поздравяват за... предателството ми, а никой не полага сили да ме разбере и да ме подкрепи. Даваш ли си сметка какво означава това?! Даже и най-близки ми хора в дълбините на душата си вярват, че "чак пък толкова различен" човек като "тоа там Грънчаров" просто нема начин да не е "поне малко смахнат", я го виж ти, ще ми се мисли той за "оригинален", за "интересен", за "различен", за "личност" ще ми се мисли той, за не знам си какъв още ще ми се мисли, за "философ" ще ми се мисли и пр.! Явно човекът е... "попревъртял" и ето, искат тия хора да ме спасят, да ми "помогнат" - като ме тикат да вървя по пътя на душевната низост, на предателството спрямо собственото ми разбиране за човечност, против жизнената правда, в която вярвам, да вървя и против собствената си природа, сиреч против своята си лична и оригинална, индивидуална човечност! Да, аз съм импулсивен, сиреч, свободен човек, нима е престъпление това, та всички единодушно ме смятате ако не за "ненормален", то поне за някакъв "чешит"?! Та мисълта ми е: всички било открито, било "имплицитно" ме мислят за "ненаред", а ето, в израз на "всеобщите народни чаяния" въпросната госпожа администраторка просто огласи това "общоприето мнение" като има дързостта в официален документ да ми даде онази същата самоделна "психиатрична диагноза". Мале, колко е жалко че тая особа нямаше и квалификацията на психиатър, та директно да можеше да ме натика право в лудницата - не че това нещо другарите не го правеха по времето на "неумиращия", на "вечно живия" комунизъм де!
Спирам дотук. Прощавай ако има нещо, но бях пределно искрен. Аз съм си такъв. За да не бъда такъв "голям наивник" просто трябва да ме убият. Е, те направиха доста и по тази линия, нищо чудно в един близък прекрасен ден и тази тяхна мечта да се сбъдне: мен да ме няма съвсем и завинаги. И тогава нека си устроят един банкет и да изпразнуват "пълната си победа" с най-обилни порции кебапчета и със съответните му там други салтанати и табиети; нищо не пречи и един буен казачок да изиграят като капак на всичко върху пресния ми гроб...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
26 коментара:
Напълно луд човек си ти........ за нищо не ставаш! Време е да те натикат в психиатрията за да не мърсиш общественото пространство със самото си съществуване даже!!!!!!!!!!!!!!
Ангеле, импулсивен е и убиеца, който под въздействие на емоционален импулс убива човек, и после съжалява. Импулсивен е и недисциплинирания водач на автомобил, който под въздействие на емоционален импулс предприема рискована маневра и убива хора или себе си. Импулсивен е и емоционално превъзбуден човек, който казва думи с които обижда близки хора, за което после съжалява. Още да изреждам ли.
Томи Томев.
Съдебните заседания не са философки диспут, нито парламентарни прения, а неслучайно следват силно формализирани правила, иначе системата въобще не би могла да работи. Вашата емоционалност е разбираема, но тя е неуместна в съдебната зала, където трябва хладно и обективно да се претеглят фактите, т.е. тя работи повече, така да се каже, по тертипа на позитивистката, аналитичната, отколкото на континенталната философия – хаха. Виждаме, че Вие сте радикален реформатор и искате да прекроите не само образователната система, но целия свят и всички институции по Ваш вкус. Аз също не съм доволен от света, но не си поставям чак такива амбициозни цели.
Аз обаче на моменти си мисля, че тайно и дълбоко в себе си може би искат да загубите делото, едно, за да бъде пълна аналогията със Сократ, а друго, за да можете да дадете пълен израз на натрупаната злоба срещу заобикалящата Ви действителност, като незабавно обявите съда и българите за най-големите изброди в света.
Има и нещо друго: повечето хора живеят, сякаш пред тях се разкриват някакви безкрайни хоризонти, но в действителност ние знаем, че сме крайни и няма как да избегнем смъртта. Това трябва обаче да е и повод да осмислим отношението си към нашите врагове, във Вашия случай г-жа Анастасова. Единият вариант е тази вражда да остане завинаги, т.е. до гроб, а другата е да се помисли все пак за някакво помирение преди смъртта. И двете позиции са легитимни и възможни, просто трябва да се вземе решение своевременно, за да не се съжалява по-късно.
Пак не се разбира, ча проблемът не е г-жа Анастасова, а възможността за съществуването на тоталитарния, недемократичен, неприемащ и неподкрепящ иновациите тип директор на училище.
На анонимника по-горе, комуто се привижда някаква "... натрупана злоба срещу заобикалящата Ви действителност" :-)
Таваришч, къде видяхте такава натрупана у мен злоба? :-) Я дайте пример, щото ми се чини, че я изфантазирахте току-що тази злоба :-) Или пък, възможно е, чувствителността Ви е така извратена, че моята непресекваща доброта я възприемате като злоба, знам ли как да възприема фантазиите Ви?! Та се аргументирайте ако обичате.
Вие не забелязахте ли кой е злобният във въпросната история? Значи мен ме уволняват, тормозят, обявяват ме за какъв ли не, и прочие и "злобният", видите ли, съм аз, а пък тия, които ме тормозят, по Вашата преценка са "ангелчета", така ли? Я помислете малко... ако искате де...
Апропо, щом и до този момент още не сте разбрал, че тук не става дума за никаква "вражда" или "разпра", а за съвсем други неща, то явно и не щете да разберете същината на цялата история - и в такъв случай човек, за да не се излага, просто си замълчава...
Ето, г-н Радев Ви казва за какво става дума... въпросът не е до въпросната властваща особа, а опира до системата, която дава простор за развихрянето на особи с такъв авторитарен манталитет, незачитащи никакви правила, камо ли пък на демокрацията ни, да не говорим пък за правила на морала, човещината и пр.
Томи, не си прочел внимателно какво казвам. Аз не защищавам едностранчивата импулсивност, която е толкова крайно колкото и едностранчивата пошла разсъдливост. Аз пледирам за това да не игнорираме тази страна на нашата природа, щото последиците от това са страшни. По-страшни са от тия ужасии, които ти изреждаш даже. Всеки човек в поведението си търси баланс на двете, но за жалост много хора решително подценяват своята емоционалност поради което стават ужасно едноизмерни и ощетени, стават подобни на зомбита, сиреч, силно пострадва тяхната човечност. (Апропо, да защищава човек изцепката на Москов по адрес на циганите само защото Москов е от "моята партия" е пример за такава разсъдъчна едностранчивост.) Разбира се, аз ако водя сам делото си, без адвокат, това не значи, ще ще се развихря там, нима не ме смяташ за изцяло обезумял човек, която залага единствено на чувствата си? :-) Ний, философите, се стараем да изразяваме към нещата едно по-богато, цялостно човешко и одухотворено отношение, сиреч, ако аз водя дялото си в сда, бъди уверен, ще постъпвам съвсем разумно, балансирано, не се притеснявай толкова, няма да тръгна да фащам за гушата било съдията, било някой от обвинените, ти ако това си си помислил, значи много силно си ме подценил... Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече "злодея" и "неудържимия" вандал?! :-)
Ангеле, в никакъв случай не съм си променил мнението за теб, просто аз мисля така. Не само мисля но и живея така, че действията ми да не се определят от моментни настроения и емоции. Винаги премислям всяко свое решение и не действам импулсивно. Това казах по горе, само, че го казах по образно, като използвах доста крайни примери за импулсивност. По повод казаното от Москов имаме различно мнение, това е нормално и допустимо. Какво ли ще се случи ако по всичко ни съвпада мнението. Моето мнение не е съвпадало с твоето и в други случаи, но тогава съм бил по деликатен. Вероятно си го усетил Не приемам следното ти изречение: "Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече "злодея" и "неудържимия" вандал?! :-)" Това ни най малко е така. Не знам дали си усетил, но ти в повечето случаи вземаш на "нож" всеки който има по различно мнение от твоето. По този начин настройваш всеки и всичко срещу себе си. Събитията които ти се случват са плод на твоите реакции и начин на изразяване. Извинявай, че съм толкова директен, но все някой трябваше да ти го каже. И още веднъж казвам, че никак не съм си променил мнението за теб както и не съм си променил мнението за Иво Инджев, макар, че не съм съгласен с написаното от него по повод на министър Москов.
Томи Томев.
Е, Томи, чак "пък на нож" не вземам всеки, който има различно мнение от моето, тук, признай си, си се поувлякъл, не мога да разбера защо си толкова краен и импулсивен по този повод,след като сам заявяваш, че всичко обмисляш и реагираш след като си с обмислил реакцията си. Но както и да е, ние сме различни, нека всеки да мисли както си иска, както му харесва. Томи, приятелю, ако вземам "на нож" всеки, които мисли различно, аз, по твоето твърдение, оказва се, не съм никакъв философ, моля те, не ми приписвай чак такъв кусур. Щото не е истина. А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството - и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.) Вярно е обаче, че като философ моето задължение е да не се съгласявам в повечето случаи с мненията на хората, винаги да имам едни или други претенции, това е също много естествено, не зная дали си забелязал, но аз много обичам да споря, а как може да се спори ако човек, първо, не уважава мненията на тия, с които спори, и второ, ако се съгласява безусловно с това, което хората казват. Е, знам добре, давам си сметка, че дразня много хора, ето, и теб, признай си, съм те раздразнил в случая, но това просто означава, че добре си изпълнявам задача като философ, щото моята задача като философ е точно тази: да дразня. Ако не дразни другите хора един философ, ако не ги провокира, той значи не е никакъв философ. А по отношение на изцепката на Москов аз реагирах по следния начин: просто приех позицията на Иво Инджев. Понеже смятам, че той защищава едни ценности по този въпрос, които са много добре свързани с дясното антикомунистическо мислене. Ще ти дам пример: мнозинството у нас мрази циганите, нали така? Е, ако не ги мрази, постоянно мърмори срещу тях и не ще да общува с тях, нали така? Всяка приказка, казана срещу циганите, ще те издигне в очите на туй мнозинство, нали така. Е, Москов стана герой в очите на много хора като се изрепчи на циганите. Да, обаче мен това не ме възхити, и то по следната причина: аз не ща да мисля като мнозинството, щото това мнозинство обикновено изобщо не мисли, а се поддава на настроения. Освен това да се смята, че мнението на мнозинството е вярното е болшевизъм, аз пък смятам, че мнозинството няма как да мисли правилно, по причина на това, че в мнозинството влизат хора, които не си дават труда да мислят. Е, по тази причина убий ме, но аз няма да се принизя да почна да говоря това, което се харесва на мнозинството. Популист от мен не става. И политик от мен не става. Москов сгафи като се направи не популист, не му отива просто. Десните хора уважават отделната личност и свободата й и не могат стореното от отделни личности да го приписват като отговорност на цяла една общност. Това, че комунистите в България са правили престъпления и че са българи не означава, че аз трябва да обвиня българите за престъпленията на комунистите. Темата е голяма, много може да се спори, но сега не е момента. Тъй че спирам. Бъди здрав!
Истинският философ поставя първо под съмнение СОБСТВЕНОТО СИ мнение... Да припомня Сократовото "Аз знам, че нищо не знам"; едва когато човек осъзнае собственото си невежество и погрешимост изпитва нуждата да ПИТА и търси съвет от другите. Целта на Сократ бе не да наложи своята истина, а да чуе истината от устата на другите. Сократ СЛУШАШЕ и никога не съдеше. Колкото и грешен и несъстоятелен отговор да чуе Сократ никога не отговаряше с "комуноид" и прочие етикети... В Библията е писано, че човек трябва да се вслушва в съвет и да се учи от опита си, така че давай го малко по-смирено, като нашия Бог, Исус, който в съд не влезе, но предпочете да умре за истината, изричайки "Прости им Господи, те не знаят що правят!"
Бог ще подкрепи истината .
Другарят, дето по-горе се опитва да каже нещо за Сократ първо да прочете нещичко за Сократ, пък после да се напъва да импровизира. :-) Щото се излага. Сократ е поставял въпроси не защото е искал да разбере какво мислят другите (или пък за да иска "съвет от другите"), а защото тия въпроси са инструмент за търсене на истината. И прочие. Хубаво е човека да се изказва само по предмети, по които е компетентен. Примерно ако е обущар да се изказва уверено само за това как се правят обуща...
аз съм компетентен по тези въпроси, затова се изказвам. Но тук въпросът не е за Сократ (познавам Платон, Аристотел, Нео-Платонизма, Стоицизма, Питогоризма, средновековната схоластика, просвещенският деизъм, Кантианският трансцедентализъм, Хегелиянството, Феноменологията, и деконструктивизма, също така и прагматизмът и Ницшеанският романтизъм, чел съм в оригинал Хобс, Лок, Хюм и Смит, познавам и Маркс, Фойербах, и руските Бердяев, Флоренски, Бахтин, и Достоевски... няма смисъл да изброявам още), та върпосът не е толкова Сократ, въпросът е да схванеш моят, верно, непоискан, но добронамерен съвет.
Това, че сам се смятате за компетентен не Ви прави такъв. От изказването Ви за Сократ си личи, че познанията Ви са на ниво "чул съм нещо", сиреч, на едно съвсем дилетантско ниво. Личи си в очите на познавача, че познанията Ви са съвсем повърхностни. Тъй че бихте могъл да си спестите "съветите". Можете ако искате да копирате още имена, за да ме увещавате, че много разбирате от философия, но невежеството Ви не може да се скрие. Прочетете нещо сериозно за Сократ и ще се убедите сам, че нещата при него стоят другояче в сравнение с както си ги представяте в момента. Значи Сократ "се учел от другите" като им "искал съветите", така ли? :-) Но тия другите с техните съвети в очите на самия Сократ не струват нищо, щото мненията им са пълни с празни приказки, предразсъдъци и претенциозно пустословие, таман като Вашето...
С Анчо, не може да се спори. Кой може да убеди взелия се на сериозно глупак ? Само смъртта!
Аз казах каквото мисля. Не съм казвал, че си виновен, а, че ти си причината за това което ти се случва. Не говоря за вина, а за последствия. Изборът е твой и това което се случва е последица на този твой избор. Аз не съм се увлякъл, а изразих мнението си по директно. А какво ще кажеш за следното си твърдение: "А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството - и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.)" Не се нареждам в никаква редичка. Съжалявам за това последното което си написал, и оставам с впечатлението, че не искаш да разбереш думите ми.
Томи Томев.
Няма проблеми, Томи. Съвсем естествено е, че не можем да се разберем. Причината е че едва ли си преживял това, което аз съм преживял. А причината е тази, че ние сме различни, което е също съвсем естествено. Оня, който е причина за всичко, което му се е случило, поема пълната отговорност за него, сиреч, цялата вина. Аз не бягам от отговорността и от вината си. Ако бях друг, ако не бях какъвто съм, нямаше да ми се случи това, което ми се случи. В този смисъл си съвсем прав. Ако и аз бях, примерно, обикновен конформист, сиреч подлизурко спрямо властващите, естествено че нямаше да ме сполети това, което ме сполетя. Да, обаче аз просто няма как да бъда конформист и подлизурко, щото тогава няма да бъда себе си. А аз съвсем свободно съм се избрал, решил съм да бъда какъвто съм - и от себе си не ща да се откажа. И това е мое право. Поемам всички последици, както виждаш. Разбира се, все пак не аз се самоуволних, нали така! И други хора имат заслуга за това, което ми се случи. Причината е, че аз спрямо такива хора съм техен антипод. Те просто няма как да ме разберат. Даже мои "съмишленици" и близки в ценностите ми хора не ме разбират, та тия който са с диаметрално противоположни на моите разбирания ли ще ме разберат?! Невъзможно е това. И е неизбежно.
Ангеле, твоята липса на "конформизъм" е чиста форма нихилизъм от ницшеански тип. Ако си чел Ницше (в което се съмнявам, щом не можеш да различиш образованият във философия човек от необразования), ще се съгласиш, че теб те движи едно незадоволено libido dominandi (израз на Ерик Вогелин). Разликата между Ницшевият Дионисиус (Дионисий) и теб, е че мъдрецът Заратустра се бори срещу властта воден от духа си, ти обаче се водиш от чистият личен интерес, па затова дарлеч няма да стигнеш, дори в трагедията си. Сократ в Платоновата "Държава" (която се съмнявам дали си чел внимателно, ако въобще си я чел де), показва ясната разлика между "мнение" и "истинско знание"; ти за съжаление, изказваш само мнения, и радко демонстрираш знание... За знанието, скъпи ми философе, е необходима "незамисимост на мисълта" и чист мотив, и най-вече смирение. Знанието, философе, започва с първо с критическо изследване на личния светолед, та едва по-късно с изледване на чуждия... Приватизирал си думите "свобода" и "истина", а всъщност нямаш представа какво значат те. Коментираш Светото Писание без да си го чел, или без да искаш да го практикуваш. Препоръчвам ти да прочетеш (не че очаквам да ме послушаш де) един екзистенциален философ, Киркегор, книжката му "Въдворение в Християнството." Прочети го, ще разбереш, че Христос, идеалите се живеят, не се говорят. А по-отношение десните ти убеждения, явно си пропустал Джон Лок и неговото "Писмо за толерантността."
и все пак, прошката е най-добрият съветник. Имаш такъв талант за писане, имаш талант за преподаване, имаш хъс, не го пропилявай по безсмислени спорове и съдилища. Потърси си работа и остави грешниците на съда на Господа. Казвам ти го, защото никой няма полза от революционното, нихилистко поведение: то води до духовна, психическа разруха; съдбата на революционният комунизъм го доказа... Хайде, със здраве, от мен повече съвети няма да чуеш.
На таваришча - дето така ми се обиди че го излових, че говори дилетантски общи приказки за Сократ, че в резултат, за да ми отмъсти, ме обвини, както забелязвате, в това, че не познавам, че не съм чел :-) ... Ницше, барабар със Светото Писание, "Държавата" на Платон, Киркегор и дори Джон Лок, т.е. успя да ме обвини, че не съм чел всички ония философи, чиито имена (и заглавия) изобщо знае, и за чиито произведения изобщо е чувал! - та значи на тоя същия тъй трогателно умен таваришч искам да кажа следното:
- Първо, прочети все пак нещичко за Сократ, научи нещо за това как Сократ е търсил истината, щото ще се изложиш и на друго място, и на друго място ще станеш за смях;
- Не страдай толкова заради мен, а се опитай все пак някога да излезеш от малодушната си нелегалност и анонимност, от дребнавата са завистливост, щото тия глупави страсти изгарят душата ти дотам, че нищо няма да постигнеш в живота си;
- Не се изказвай по теми, от които изобщо не разбираш, особено пък по философски въпроси, щото невежеството си човек не може да скрие дори и да се изперчи пред хората дотам, че да обвини професионален философ като мен, че не бил, видите ли, чел... Ницше, Платон, Джон Лок и дори... Светото Писание;
- Да се опитваш да продаваш "краставици на краставичар", примерно мен да ме учиш на това що е истина или що е свобода, при това без дори да си наясно, че това са основните теми на моята философия, това са теми, които съм разглеждал в повечето от книгите си, е освен възнагличко, е също така прекалено глупаво; ето, и тук се изказваш изцяло неподготвен, поне да беше разлистил книгите ми, за да разбереш, че е много тъпо точно по тия въпроси да се изказваш и да ми отправят блудкави съвети за това как трябвало било да разбирам аз истината, пък и свободата;
- Обвиняваш ме във "нихилизъм", явно и тая дума, независимо от претенцията ти, че уж си бил чел Ницше, ти е съвсем непозната, щото ако ти беше малко поне позната щеше да знаеш, че нихилизмът също е философия, именно е философията на Ницше; но пак се изказваш, дарагой таваришч, само колкото да кажеш нещо, пък дори и да е изцяло безсмислено: моята философия е противоположност на нихилизма, затуй първо чети, после се изказвай, имаш още много да учиш, първом прочети моите книги, достъпни са онлайн - и са много подходящи за хора, които имат някакви амбиции за занимания с философия;
- Да, обаче душата ти е много мерзска, поради което много се съмнявам, че изобщо някога нещо ще постигнеш в тази област, тук, за заниманията философия, се иска благородна, чиста душа;
- Тъй че, в резултат, те съветвам да продължиш да си се занимаваш с обущарството, изказвай се единствено по обущарските въпроси, а от философията стой по-далеч, щото тя е за съвършено други хора, именно за хората, които имат съвършено други души.
Успехи ти желая, таваришч, в обущарството! Току-виж си измислил някой ден нов вид обуща, които, примерно, се обуват откъм главата!
За това Светото Писание е казало:
7. Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца - петно.
8. Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне,
9. дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание.
get it? or still not?
А нещо за глупавите, за тъпите съвети в Светото Писание писано ли е? :-) Щото все пак от съвет до съвет има разлика. Съветите от невежи дървени "философи", отличаващи се с кухо, със съвсем празно високомерие, в моите очи не струват нищо...
Апропо, не мога да Ви мразя... не се ласкайте, че ще Ви намразя: просто защото ний двамата с Вас живеем в съвършено различни светове, между които липсва и допирна точка даже...
е, тук каза нещо вярно-- ний двамата живеем в много, ама мнооого различни светове, и физически, и духовно... Ти си по-зле и от богаташа от оная Библейска притча:
24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
Така е, философе, голяма бездна ни дели, ти си в ада, аз в рая, и няма как да ти спестя мъките, ако и да искам... Нищо, дано запомниш това, което ти казах: че пътят към истината минава през смирението.
Да, дарагой таваришч, ти си в "рая", аз съм, по твоята преценка, в "ада", само дето има една малка подробност: не си ти тоя, който решава кой къде да иде, в рая или в ада? :-) А иначе и спор няма, че сам ще направиш нужното да се навреш в "рая", само дето си се наврял в комуноидния тукашен социален "рай", в който все пребивавате именно наглеците, мерзавците, аморалните, мошениците и пр., тия, дето правите нужното ний, останалите, дето не сме като вас, да стоим и да гнием именно в "ада", който вие ни устройвате. Хубавото обаче е, че едва ли ще успеете да измамите самия Бог, ти как смяташ, а Бог ще успеете ли да преметнете? :-) Аз малко се съмнявам че ще успеете да излъжете самия Бог, интересно ми е ти какво мислиш по този въпрос?
Напоследък гледам, че правите нужното и Бога да излъжете, ето, взел си да проповядваш, с цялата си наглост, за "смирение", интересно е защо на теб лично туй смирение изобщо не ти личи? :-) Или то е за баламите, а пък за вас, наглеците, вероятно има съвършено друг морал? Вий и друг морал ли успяхте да си издействате, да си уредите у "бога", апропо, вашият кагебистко-"православен" "бог", комуто се кланяте, са именно парите, лъжите, измамите, наглостите, арогантността, мерзавщините, тъпченето на личностите и пр.
Наглеци, проповядващи за "смирение", и то с цялата възможна наглост и злоба, на която са способни, мерзавци, цитиращи Светото Писание, е те за съзерцаването на тази феноменална извратеност си струваше да водя с теб този разговор!!! Благодаря ти много, и днешният ден няма да мине безсмислено за мен - щото нали знаеш, аз съм просто един изследовател на чудатостите на нашия съвременен живот, нищо друго не съм...
Има само един малък проблем – в блога Ви пишат различни анонимковци и само един от тях е Анонимкото, когото Вие (неоснователно впрочем) подозирате в „кагебизъм“. Горните постове обаче са от друг Анонимко, те не биха могли да бъдат от мен, понеже аз с лични нападки не се занимавам и освен това, макар че съм чел споменатите философи, въобще не съм специалист по тях. Моите философски интереси са в други области. Ето защо не знам дали този Анонимко е „товарищ“, както смятате Вие (явно по инерция, понеже всички Ваши опоненти май за Вас автоматично са „комуноиди“), но се съмнявам, понеже цитираните от него философи са далеч от марксизма. Така че „аз не съм той“ – хаха.
Между другото съм чел някои от Вашите книги, напр. „Българската душа и съдба“, „Преследване на времето“, „Изворите на живота“, „Страстите и бесовете български“, „Там горе под звездите“, и др. и макар и за някои детайли да може да спорим, като цяло ги намирам за добри. Единствената ми по-съществена забележка е, че може би трябва да се стремите към по-стегнат израз, но това е въпрос на индивидуален стил и вкус.
Така че аз не съм Ваш зложелател - нито пък някакъв „кагебист“, както по някакви Ваши причини сте си внушили. Просто имам понякога неконвенционални възгледи за политиката и света, които са странни и непонятни за повечето хора – което е нормално, иначе не биха били нестандартни – и незнаейки какво да мислят, те за всеки случай ги обявяват за „кагебистки“.
А иначе съветът на Анонимкото „да не се впрягате“ прекалено в емоционален план не е за пренебрегване. Борете се с неправдите в света, както Вие ги разбирате и както умеете, но се старайте да запазите при това хладнокръвие и дистанцираност – именно философско отношение към живота и света. Разбира се, това е по-лесно да се каже, отколкото да се стори, аз самият съм много емоционален, но когато трябва, винаги успявам да се овладея.
Бъдете спокоен, аз също се владея! :-) Хем не ме познавате реално, като жив човек, хем имате претенции към личността ми, ето аз това нещо примерно не мога да го разбера, но както и да е, разни хора, разни идеали...
Сега обаче убедихте ли се колко неудобства има толкова любимата Ви анонимковщина? Аз наистина си мисля, че все един и същи енонимковец с претенции в разбирането и на политиката, и на политическата философия, и на философията изобщо, и на всичко изобщо ми пише! Как да ги различа тия въпросните анонимковци след като като капак на всичко имате и сходен темперамент, именно темперамента на от всичко недоволни мърморковци?
Аз милион пъти Ви казвах да си измислите поне един псевдоним, както правят хората, но не, Вие предпочитате да пишете изцяло анонимно. Ваш избор. Но си поемате и неудобствата от този Ваш каприз. Аз примерно не мога да уважавам и да зачитам личностното достойнство на човек, който сам се срамува от личността си...
Срамува се от личността си дотам, че се е принудил да я крие... как да уважава човек такъв безличник?! Тъй че не се чудете че Ви наричам "таваришчи" или "комуноиди", Вие сам не ми оставяте друг изход. А иначе аз съм изключително толерантен човек, това се забелязва с просто око, но към тия, които сами се отказват от личността си имам по-различно третиране, щото друго не заслужават...
Публикуване на коментар