Привързаността ни към доброто и правдата ще доведе дотам, че и Бог ще ни подкрепи!

Днес от 15.30 часа в сградата на Районен съд в Пловдив ще се проведе следващото заседание по съдебното дяло за клевета, което водя срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова (която, както е известно, в официален административен документ, сиреч, писмено, си позволи да ми издаде "компетентна психиатрична диагноза", а именно, видите ли, че съм бил страдал от "нервно-психическо разстройство"). Днес остава да бъде разпитан последният свидетел от моята страна, именно инж. Венелин Паунов, бивш директор на същото това училище (всички други свидетели вече са разпитани). И оставаше адвокатите да пледират, а пък съдията да произнесе присъдата. Да, обаче животът, този велик чародеец, днес има добрината да ме изправи пред великолепен казус, за който искам да споделя с вас. Ето какво се случи и ето по какъв драматичен казус съм длъжен днес да взема възможно най-разумното решение.

Вчера моят адвокат по това дело (една дама, предпочитам тук да не упоменавам името й) ми се обади и ми съобщи, че по лични причини (заболяване на най-близък човек) няма възможността да се яви в съда. Тя ми предложи да искам отлагане на делото поради невъзможност на адвоката ми да се яви на него. В първия момент ми се стори, че точно това трябва да бъде направено, приех предложението й. Но понеже всеки човек, в това число и моя милост, е все пак мислещо същество, подлагайки създалата се ситуация на внимателно осмисляне (на което посветих почти цялата си нощ, спял съм има-няма 2-3 часа), съм склонен сега да възприема друга позиция по проблема. А именно да не искам отлагане по тази причина и да опитам да доведа делото до край сам, без помощта на адвокат. Искам делото да завърши още днес, понеже, признавам си, ми писна от тези дела. Имам и друго заведено и течащо дяло, то е за отмяна на заповедта за уволнение, която същата тази администраторка издаде преди няколко месеца, да, знаете, тя ме изгони по най-унизителен начин от "нейното" училище (за жалост, директорите и въобще бюрократите в образователната ни система имат такава голяма власт, че с пълно "законно" и дори "морално" право смятат държавните, т.е. нашите, на данъкоплатците, училища за своя бащиния!). Защо решавам да водя сам съдебното дяло, което ще се гледа днес ли? Ще ви отговоря съвсем честно, пределно искрено, по моя си обичай.

Не, не се смятам за човек, който си е въобразил, че от всичко разбира, не, изобщо не подценявам специализирания труд на умелия адвокат. Изобщо не съм самонадеян човек, независимо че тук, в блога си, може би ви звуча точно така. Аз съм човек, който много мисли, силно се колебае, аз съм човек, който много трудно взема решения, до последно съм нерешителен. И изпитвам безчет безпокойства когато ми се налага да осмислям такива важни жизнени казуси от всички страни. Но ето, след една почти безсънна нощ решавам да защитя позицията си пред съда сам, без квалифицираната помощ на един добър адвокат.

Не, не е това, че нямам доверие на адвоката си, напротив. Знам добре, че поемам огромен риск като решавам да се явя днес сам, без адвокат - и то в решаващото последно заседание на съда. "Който не обича риска се страхува от свободата!", това са думи на мадам Симон Дьо Бовоар, приятелката на философа Жан-Пол Сартр. Между другото като стана дума за философ, веднага, няма как, ми изплува в съзнанието примерът на моя духовен събрат (определям го така, за да ядосам "доброжелателите" си!) Сократ, който, както е известно, отхвърля всякаква помощ на адвокати и в своя знаменит съдебен процес се защищава съвсем сам. При това срещу Сократ враговете му са поискали смъртна присъда, сиреч, той е трябвало на процеса да се бори за нещо много по-сериозно. И Сократ поема този огромен риск, знаем, че това му коства живота. Сократ е бил осъден на смърт и се е обезсмъртил по този начин. Е, ще кажете, явно не си наред щом така безсрамно се сравняваш със самия Сократ! Ще отвърна: не аз, а животът ме постави в ситуация, сходна с тази на Сократ: мен също като него ме обявиха за "вреден" за младежта, та нима не е вреден един "обезумял", "психясал" философ?! Е, на мен директно не пожелаха да ми вземат живота, не поискаха от съда моята... смърт, санким, живота ми, но това, дето се казва, не е трудно да стане нещо като "бонус" към усилията на тия, които ме доведоха дотам да защищавам делото на целия си живот тъкмо в съда. Колко му е да си умра "по естествени причини" покрай тия съдебни дела, които ми струват огромно напрежение, имам всички необходими предпоставки за това, примерно болното ми сърце, горкото, е цяло чудо как издържа това, което се стовари на главата ми в последните години!

Но да не прекалявам в аналогията си със Сократ, въпреки че, както сами виждате, нищо не пречи и аз също да умра, да се разделя със живота си покрай напреженията около съдебните ми дела. Впрочем като казах за адвокатите, длъжен съм да призная, че нямам кой знае колко високо мнение за тях, е, вярно, малко по-високо ги поставям в сравнение с журналистите (нашенските особено), но самия факт, че ги сравнявам с журналистите е прекалено красноречив. Това май не трябваше да го пиша, но на философите би следвало да се прощават и такива волности. Ний сме нещо като шутовете, позволяват ни да казваме онова, за което никой друг не смее да говори. Е, не ни позволяват безнаказано де, сами виждате докъде я докарах аз - понеже наистина имам "голяма уста". И най-вече понеже много пиша. Безспорно е, че аз бях подложен на всичките тия репресии по една-единствена реална причина: за отмъщение че пиша за толкова нелицеприятни за някои хора неща в блога си. Че пиша толкова много и за тежката ситуация в българското образование, и за случващото се в конкретното училище, в което работих, ето, най-накрая бях превърнат в нещо като дисидент на така разплулата се от разврат административна система. Заради това, което написах (няколко книги по тия въпроси написах и издадох), разбира се, нямаше как да ми простят. Аз, дами и господа, съм човек, който е репресиран и наказван само защото е дръзнал да се възползва от своето конституционно право на свободно изразяване на своята позиция. За това ме и уволниха, и се опитаха да ме изкарат "луд", и за "некадърник" ме изкараха, и за "злодей", и за "народен враг", и за какво ли не още се опитаха да ме изкарат.

Опитвам се, виждате, да очертая цялостния контекст на така и така сложилата се ситуация, в която днешното съдебно дяло е само един малък щрих. Разбира се, аз съм човек, който има правото да заяви какво мисли, все пак аз съм най-близо до тия всичките проблеми; на адвокатите ми се налага да положат огромни усилия да вникнат в така и така сложилата се тежка и направо абсурдна ситуация (забележете, все пак живеем в XXI-я век, и то не къде да е, а в европейска и демократична България!), докато на мен цялата ми история е така близка: защото всичко съм го преживял и изстрадал. При това аз имам един най-мощен съюзник, именно истината. Знаете, съдилищата имат също един смисъл и едно оправдание от съществуването си: да служат на истината. Затова чувствам съдебната институция така близка до философската. Щото ний, философите, също сме нещо като институция, но от особен род. Ний сме духовна институция, а нашето божество е тъкмо истината. Аз не се нуждая от изтънчени адвокатски фокуси за да успея да изкарам някаква лъжа за истина, а пък някаква истина - за лъжа. Нека други да се упражняват в това изкуство. Аз не съм принуден да залагам нито на софистиката, нито на... адвокатските хитроумия. Имам си един-единствен съюзник, именно истината, затова именно и нямам особена нужда от адвокат.

Особено пък по това дяло. Щото в него съдът трябва да постанови разумно решение по въпроса: аджеба, с "нервно-психически" разстроена психика ли е тоя Ангел Грънчаров или не е? Аз лично смятам, че такъв един въпрос се решава от други, оторозирани медицински органи, не от съдилищата. А те вече са се произнесли твърдо по него. Нямам никакви опасения относно качествата на моя психичен живот, аз самият не просто съм се занимавал десетилетия с преподаване на психология, но и съм автор на учебник по психология, който има цели пет издания вече. Та за своя "нервно-психически статус и живот" съм съвсем спокоен, слава Богу! Щото някои така великодушни хора на ръководни позиции направиха всичко, което е по силите им да ми скъсат... "нервите", е, не успяха. Спаси ме това, че съм доста вещ не само в психологията, но и във философията. Това пак го казвам за да доставя малко по-свежи емоции на моите интернетни друзья.

Понеже обичам, както забелязвате, провокациите спрямо мисловните процеси на читателя си, ще кажа и това: ето, сега са пости, очакваме толкова светлия празник Рождество Христово. Ще заложа на Божията помощ, да, казвам това не за да се правя на интересен, а защото дълбоко вярвам в това: Бог помага на несправедливо обидените, на тормозените, на тероризираните, на измъчваните, на ония, които са били подложени на унижения от рода на тези, които и аз имах възможността да се "насладя" и то в изобилие. Бог не може да помогне на ония, които са си позволили да обиждат, да клеветят, да тормозят някой човек, пък дори и тия, обиждащите, да са на най-високи и велики административни или държавни постове, пък дори и да се къпят в лъчите на славата, на властта, на горделивостта, на суетността и пр. Бог помага на хората, които страдат, а не на тия, които ги тормозят, които им причиняват страдания. А аз преживях ужасни страдания. Ето защо смятам, че ще бъде връх на несправедливостта съдът да постанови, че правилно съм бил тормозен, обиждан, клеветен и т.н., не, такова нещо аз не мога да допусна че е изобщо възможно. Затова смятам, че като се осланям на Божията помощ, не съм толкова съдбовно обвързан с... адвокатската помощ. Пък има и Божий съд, все пак Върховен съдия е тъкмо Бог. Тъй че аз днес съвсем спокоен ще се явя в съдебната зала съвсем сам. С тия двама невидими съюзници: истината и Божията мъдрост. Друго на мен изобщо не ми трябва. На друго не ща да залагам. Обидно някак е човек да залага на други неща след като вярва, че тия два така велики "фактора" са на негова страна.

Да де, прекалявам малко с провокацията си, съзнавам това! Бъдете спокойни, съзнавам го, но ето, дето се казва, си позволявам да дърпам... "дявола за опашката" неслучайно. Предпразнични дни са, затова подех разсъждението си в тази посока. Знаете, аз съм учител, моята работа е да правя това-онова за да въздействам на съзнанията, и то не само на младите. Учителите би следвало да бъдат уважавани и ценени от всички, в това число и от по-зрелите хора. Та като пиша тия неща просто си изпълнявам мисията като учител. Аз, уважаеми дами и господа, съм преподавател и по философия, и по етика, и по философия на правото дори. Тия неща са все от моята област, тъй да се рече. Затова и за мен са така интересни. Затова и пиша толкова много за тях. Просто си върша работата. Днешното ми явяване пред съда ще бъде пак момент от моята работа като учител, като гражданин, като философ, като блогър ако щете.

Вече имам и прецедент в тази посока. Преди около година съвсем сам спечелих на три инстанции (включително и във Върховния касационен съд!) заведено от мен съдебно дяло срещу същата тази моя толкова известна вече работодателка, която тогава пък ми беше наложила дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение". Е, съдът отмени заповедта й. Тогава бях съвсем неопитен и дръзнах сам да водя дялото си. За адвокати тогава и не мислех, по простата причина, че нямах пари (не че сега имам де!), то всъщност сега още по-зле съм с парите. (Понеже вече съм "безработен", нищо че се скъсвам от работа де, от писане, от мислене, но тия неща у нас изглежда не се смятат за работа щото за тях никой нищо не плаща...) Та тогава един мъдър човек ми каза: ти си прав, истината е на твоя страна, не е възможно съдът да не разбере това, тоест ще спечелиш дялото. Е, спечелих го. С Божията помощ го спечелих, щото то беше доста щекотливо дяло. На другата страна тогава не можаха да й помогнат и най-опитни адвокати. Тъй че в този момент не бива да проявявам слабост и да се паникьосвам, че адвокатът ми не може да дойде днес в съда.

И тъй, който иска, да заповяда днес в съдебната зала. Делото е с номер 1727)2014 г., с този номер на електронното табло в съда можете да разберете в коя зала ще се гледа дялото. Хубав ден ви желая! Винаги трябва да се осланяме на себе си, на своите духовни сили най-вече, на своята чиста вяра в доброто, на правдата и на Божията подкрепа в крайна сметка, щото Бог, убеден съм, обича много именно правдолюбивите хора, които при това никому не щат да правят зло. Бъдете такива и няма да съжалявате! Това ако ми позволите ще ви пожелая най-накрая...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo