Вчера се проведе второто заседание по съдебното дяло, заведено от моя милост срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, която, както знаете, ме уволни от длъжността преподавател по философия и гражданско образование в същото това училище и то не как да е, а по параграф, който фактически ме лишава завинаги от преподавателски права, уволни ме по параграфа "пълна неспособност да бъде учител", "негодност за системата", "абсолютна некадърност" и пр. На вчерашното заседание бяха разпитани част от свидетелите, останалите ще бъдат разпитани на следващото заседание, което е насрочено за 16-ти януари 2015 г.
Имам интересни наблюдения и впечатления върху случилото се вчера в съдебната зала, но поради заетост с друга, важна и неотложна работа, тази сутрин нямам възможност да пиша за това. Живот и здраве да е, ще го сторя в близките дни, при първа възможност. А пък може и да го сторя в новата си книга, която възнамерявам да подготвя, тя е специално посветена на този очертаващ се да бъде знаменателен съдебен процес; книгата, разбира се, ще бъде публикувана след като съдебният процес приключи, след като знаем решението на съда. Натрупал съм огромен материал по тази книга, налага ми се да провеждам някои чудесни експерименти, с оглед откриване на допълнителна информация от различно естество, касаеща най-вече реакциите на водещите участници в цялата тази история.
Разбира се, трябва да имате търпение, за да се запознаете, дето се казва, "отвътре" с всичко случило се и случващо се, щото, както и да погледнем на нещата, те имат огромен човешки, сиреч, психологически, нравствен, личностен смисъл; добре знаете, че за мен точно този смисъл е най-важното, което ме интересува - и което искам да изобразя - с оглед увековечаването му. Все пак такава една книга, касаеща реалната ситуация в една конкретна образователна общност, би могла, ако бъде разгледана и осмислена внимателно, да ни даде възможност да открием най-същественото, което е характерно за цялостната ситуация в българското образование изобщо. А тази ситуация съвсем не е бляскава, напротив, тя е безкрайно тъжна...
Та ще завърша тази своя кратка записка с представянето само на няколко щриха, имащи отношение към външната, непосредствено видимата с очите страна. Другата страна в това съдебно дяло, тази на подсъдимата (ответницата) се беше постарала, кой знае защо, да организира нещо като "широка обществена подкрепа" за себе си, примерно, доведена беше група ученици (!), някои по-приближени на директорката учителки, изобщо беше подготвена "агитка", която обаче остана твърде разочарована, не издържаха скучната рутинна работа на съда и си отидоха, за жалост, таман преди да настъпи така дълго очаквания по-жив и интересен момент. Какъв е този момент ще разберете един ден когато прочетете обещаната книга, посветена на цялата тази епична история, която ще намери своята логична развръзка именно в съда, благодарение на този съдебен процес.
Толкова засега. Желая ви хубав ден! Пазете достойнството си като нещо най-свято, щото няма по-жалка картинка от човека, който е позволил да си загуби достойнството, тоест оставил се е да дегенерира до нивото да бъде просто средство за постигането на някакви външни на него самия цели.
Достойнството на човека, както учи великият Кант, се корени в това, че човекът по идея е винаги и само "цел сама по себе си", другояче казано, е самоцел и самоценност; в момента в който обаче допусне към него да се отнасят като към средство за постигане на някакви цели, неговото човешко достойнство пропада. Казвам това защото у нас е твърде разпространено едно съвсем неподобаващо отношение към човека, към човешката личност, пълно е с хора, които сами себе си поставят в такава една унизителна позиция, именно да не бъдат суверенни и достойни, самодостатъчни и пълноценно съществуващи личности, позволяват да бъдат третирани като средства за постигане на други, външни на тях цели, а пък най-жалкото е, че такива хора дори не усещат самото унижение, което са си причинили.
Разфилософствах се малко по този въпрос - по него си заслужава да се пише, мисли и обсъжда още много - с оглед да поставя един интересен казус за размисъл на тия ученици, които са допуснали вчера да бъдат доведени в съдебната зала от своята директорка. Понеже като философ това ми е работата, да помагам на хората да се опитват да постигат точния смисъл на нещата, та ето, правя нужното да помогна и на тия млади хора; по този начин хем ще научат нещо важно, имащо отношение към философията на човека и живота, така да се рече, хем им давам шанса да осъзнаят в какво положение са се поставили, с оглед да възжелаят една толкова дължима промяна, която единствена може да им върне всички ония основания за самоуважение, без които личността ни е застрашена.
И тъй, бъдете личности, а това може да стане по един най-простичък начин: не позволявайте да се отнасят към вас неподобаващо, да ви използват, да ви третират просто като средства за постигането на някакви чужди на вас и суетни, бих казал даже капризни цели! Не позволявайте в никакъв случай да ви превръщат в средства за постигане на някакви цели, човешко същество да бъде превърнато в средство, при положение, че по начало е само цел (самоцел) и ценност сама по себе си (самоценност), е голям грях - понеже лишава човешкото същество от достойнство. А пък достойнството тъкмо е нещото, заради което си заслужава да се живее животът - без него животът ни става фарс, пародия, карикатура на живот, става чисто и просто жалък...
Толкоз. Казаното е предостатъчно за ония, които разбират и искат да разберат. На останалите никой не може, за жалост, да им помогне...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
4 коментара:
Не е истина че директор Анастасова ни е довела на делото, ние сами си дойдохме. Тя дори ни помоли да се върнем, но ние настояхме да останем понеже ни интересува как ще протече това дело. Тъй като и нашият клас е страна по него, ние бяхме класът, който поиска уволнението на Грънчаров и го постигнахме. Този човек наистина е изключително вреден за обществото ни и е ненужен за българското образование. Тъй като е пречка за него, да не говорим за това че наистина няма никакви качества да бъде нормален учител. Вярваме в правосъдието и сме убедени, че съдът няма да го върне на работа. Ако пък го върне ние пак ще стачкуваме против него. Няма да се примирим с такова нещо в нашето образцово училище да бъдат допускани да работят като учители толкова аморални хора като Грънчаров. Той наистина няма място не само в нашето училище, а и в българската образователна система изобщо.
Група от ученици от 12 Д клас
Защо смятате че Грънчаров е толкова неспособен да е учител?
"Този човек наистина е изключително вреден за обществото ни и е ненужен за българското образование.
Тъй като е пречка за него, да не говорим за това че наистина няма никакви качества да бъде нормален учител."
Хайде сега деца, да изясните по-подробно, обосновано, мотивирано и разбира се, истинно пред нас позицията си.
Молейки ви, да ме извините, ако накърнявам, обидно за вас с обръщението си, вашето личностно самочувствие, ще
мотивирам искането си към вас с противоречието, което предизвикват в мен вашите не по детски звучащи,
изключително тежки твърдения относно вашия:
" изключително вреден ви, ненужен ви и нямащ никакви качества да ви бъде нормален учител", а именно : Ангел
Иванов Грънчаров.
Надявайки се, да съм перифразирал точния смисъл на вашите твърдения, аз бих желал, като негов защитник в
така импровизирания ни с вас съд - да ви задам въпросите си, на които ви моля, да отговорите почтено,т.е.- честно
и истинно, съобразно истината, цялата истина и само истината.
Като тренировка за действителния съд, не пред него, а пред - читателите на този блог.Все едно, че искате да ни
спечелите на своя страна,а така и делото, в което сте се били чувствали, като страна.
Ами, нищо лошо, даже е много добре, отлично е даже, че сте застанали на тази позиция.
Нека, обаче, да си поемете и съпътстващата я отговорност.
А именно : да ми обясните на мен и на останалите читатели на този блог, които сме, отварям скоби:
- реализирали, или реализиращи почтено, смислено и добросъвестно от морално и законово гледище живота си, а почтено
и смислено искаме и да си го живеем по посочения не само добър, но и единствено приемливия за добрите хора начин.
Следователно ние сме почтени, разумни, добросъвестни и добри хора, които уважаваме, щом го четем и го коментираме
блога на учителя ви Ангел Иванов Грънчаров.
И, нека ви кажа, защо пък, аз лично се ангажирам тук да изиграя ролята на негов защитник.Без да му искам награда,
подарък, пари, или каквото друго се сетите...
А от позицията на дълбоко и искрено уважаващ го: съмишленик, съидейник, съдуховник и скъп, макар и задочен,
и интернетен приятел.
Обяснете ми, моля ви:
1.С какво ви е вредил и с какво ви е навредил Ангел
Грънчаров?/Два са въпросите, нали./
Уточняващо разчленявам:
а/Като човек
б/Като личност
с/Като учител
2.Защо считате, че ви е ненужен този човек, тази личност и този учител - специално на вас.
3.Какви са липсващите качества на Ангел Иванов Грънчаров, за да ви бъде той "нормален учител"?
За по точен отговор на този възлов въпрос, ще го задам и по друг начин:
Кои са качествата на "нормалния учител", които Ангел
Иванов Грънчаров никак не притежава, не е проявявал и му липсват в часовете, които е имал с вашия клас?
Надявам се, да не избягате от нашия съд и да отговорите на първата серия от въпроси, които е видно,
че са точно, според вашите възлови и същностни обвинения към учителя ви.
За да не бъдат тези ви тежки обвинения недопустимо голословни, не мотивирани правилно,
а следователно необосновани и незаконосъобразни.
Имате думата уважаема Група ученици, от 12 Д клас на ПГЕЕ в град Пловдив.
Между впрочем от колко ученика е все пак Групата ви - за протокола, ако обичате да отбележите.
Макар от какво, а и защо да се страхувате и с имената си да застанете тук открито и почтено, а не
анонимно, потайно и недопустимо страхливо.Едва ли, дори да бъде върнат от съда, като учител в ПГЕЕ-Пловдив
Ангел Грънчаров, вие ще го допуснете да ви преподава, нали.Тогава от кого и заради що ще ви е страх
да се наречете...с истинските си български имена, а.Какви българи сте тогава... на прага, на зрелостта си.
Само конспираторите, шпионите и престъпниците се крият и се пазят така - заради живота си...чоджум.
2014.12.05г. Владимир Петков-Трашов
Ще е доста интересно да се прочетат наблюденията на г-н Грънчаров по вчерашното заседание на съда. Лично аз ги чакам с нетърпение.
Публикуване на коментар