ДОПЪЛНЕНИЕ: За куриоз ще добавя, че упоменатият в тази статия директор Соли Христов още директорства (!!!) в това същото училище! Да, минали са цели 16 години от написването на тази статия, а той продължава да седи на директорското кресло, сякаш е вековен дъб! Този човек наистина директорства от тодорживково време - и няма да се учудя ако директорства още толкова, колкото е директорствал досега, стига Бог да му дава здраве, което и ний му го желаем. На мен ми се чини, че той вече е заслужил да влезе в книгата на рекордите ГИНЕС за най-дълго проседял на директорския стол в едно училище директор, а, вий как смятате, дали не е време да повдигнем въпроса за вписването му в тази книга на световните постижения? Та и ний, българите, да се прославим с нещо голямо в таз книга, а, какво ще кажете?
СПРАВКА от сайта на училището: Соли Христов, Директор
Соли Кирилов Христов е роден на 29.08.1950 г. в град Пловдив. През 1975г. завършва ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, специалност „Българска филология и история”. От 1975 г. започва кариерата си като учител в ОУ „Отец Паисий”, с. Песнопой, Карловско. Преподава 3 години в ЕСПУ „Г. С. Раковски”, гр. Раковски. От 1979 г. е директор в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, с. Борец, а през 1982 г. е директор на ЕСПУ „Христо Смирненски”, гр. Брезово. От 1990 г. ръководи СОУ „Св. Паисий Хилендарски”. От 2006 год. е избран за председател на Съюза на работодателите в системата на образованието в град Пловдив. През 2000 г. е награден с Почетния знак на гр. Пловдив, през 2003 г. - с почетното отличие „Неофит Рилски” на Министерството на образованието, науката и младежта, а през 2010 г. - от Националното ръководство на Съюза на българските учители.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар