Моето поредно крайно провокативно "словоизлияние", написано с ясно определена изследователска цел - виж То у нас явно никога не е време и за свобода, и за човещина, и за духовност - та затова и се чувствам толкова самотен... - породи, както и можеше да се очаква, твърде интересни и разноречиви отзиви и коментари; по своя си обичай ги публикувам в отделен постинг, понеже смятам, че тия диалози и спорове имат голямо самостоятелно значение, а не просто като продължение на подхвърления и сам по себе си важен казус, имащ предимно психологическо и нравствено, сиреч ясно изразено философско естество: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар