Има своите недостатъци и този народ тук, швейцарския, особено през погледа на чужденците. Нормално е, никъде хората не са съвършени. Въпреки това, което ще изложа тук, тази страна ще си остане една от най-предпочитаните ми сред тези, които познавам, разбира се.
Ако дам само заключения, като „консервативни са“, „расисти са“, “скъперници и обирджии са“ и т.н. едва ли ще бъда убедителна и достатъчно добре разбрана. Аз самата понякога се чудя за нещо, което е характерно светоусещането и начина им на живот им - дали пък не трябва така да бъде, както те са го измислили? Та с цел да осветля въпроса, ще дам само действително случили се събития, които ни разказаха хора, с които контактуваме, сами си правете изводи и коментари.
Пример 1
В триетажна къща живее под наем семейство от Източна Европа. При една веселба вдигат повече шум, имат повод за празник в късния следобед. Хазяинът се качва да им направи забележка. Те го канят на празника им и той си прекарва добре два часа. След като пил, ял и се веселил два часа, швейцарецът си тръгнал в 22 часа. В 22:05 пристигнала полицията по повод обаждане на същия съсед и им наложили солидна глоба.
Пример 2
Румънско семейство имало за съседи швейцарци. Жената от швейцарското семейство, в напреднала бременност, имала нужда от спешен преглед в болница посред нощ. Случило се така, че колата им в момента е повредена и те помолили румънеца да ги отведе до болницата, на което той се отзовал веднага. След известно време румънското семейство получило известие за глоба от същата нощ, за нарушение по пътя - минаване на жълта светлина. Румънецът, споделяйки какво му се е случило с въпросния съсед, чул следния коментар: „Аз се обадих. Ти изложи на риск жена ми!“.
Пример 3
Умира родителя на американка, работеща в Швейцария. Тя предупреждава в училището за отсъствие една седмица на децата си от училище. Там й отговарят че за смъртен случай се полагат два дни и не е възможно децата да отсъстват повече (за безпричинни отсъствия и такива без предварително обаждане се налагат глоби). Майката се опитва да обясни че два дни не са достатъчни за отиване и връщане до Щатите, но не получава разбиране и решава да действа на своя глава. При връщането й се налага да плати много солидна глоба на общината. Глобите по принцип са трицифрено число, първото от които не е нито 1, нито 2.
Пример 4
На мен лично редовно ми се случва да не ми приемат никъде дребни пари. Купих наскоро дребни принадлежности за коса - фибички, панделки. Сумата не успях да си платя с монети - все едно да не можете да платите 10 лева с монети от по 1 лев. Същото е и при улични лавки, където по принцип се продават дребни нещица по 1,20 или 2,80 да речем. Няма да приемат 1 или 2 франка в монети, да не говорим за жълтите стотинки по 0,50 и 0,20. Ако ти липсват тези стотни, разбира се, няма да ти дадат стока. Но приемат само банкноти. Изобщо, по отношение на парите са очень осторожни! За правене на икономии също - стъклени буркани и плътни пластмасови бутилки пускаме в специални отвори в магазините, срещу което не получаваме нищо. Но ако сложим стъклена бутилка при хартии или кухненски отпадъци, глобата не ни мърда.
Получаваме график за оставяне пакети вестници и списания пред входовете. От събраните хартии се възползват организации и клубове за своите си цели.
Пример 5
Два пъти в годината по колата има одрасквания. Трети път през тази година падна пластмасова част около фара по наша вина. Застрахователното дружество получава от нас годишно 3 хлд швейцарски франка. Това са около 5 хлд лева. При случая с фара заявиха, че ще го оправят, но тъй като се случват поправки за трети път, данъкът за следващата година ще бъде повишен. Разбира се, ще се застраховаме другаде, където да ни изплащат щети само над 1000 франка. Не е задължително да се застраховаш, все пак!
Та така е тук. Одобрявате ли?
НАПИСА: Мария Василева, Швейцария
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
4 коментара:
Да се говори за „швейцарски национален характер“ и въобще за национални характери е проблематично, още повече че швейцарците не са хомогенен народ, а както знаем се състоят от няколко етнически компонента. Като всички страни Швейцария има, разбира се, национални особености, но те не бива да се хиперболизират и цялата швейцарска история например да се извежда от тях.
Причината за швейцарското благоденствие между другото се крие най-вече в обстоятелството, че капиталите от цял свят, били те чисти, но също и най-вече мръсни, се стичат там. А да бъдат убедени швейцарците да вдигнат банковата тайна, явно е невъзможно. Впрочем именно поради това Швейцария не е член на ЕС.
А защо парите се стичат в Швейцария? Защо не в Молдова например? Защо Молдова не въведе банкова тайна и не почне да събира капитали от цял свят? Ами най-вече поради непристъпното геополитическо положение на Швейцария, с което Молдова не може да се похвали. Молдова днес я има, утре я няма.
Иначе истината е, че Швейцария е една много скучна, провинциална, еснафска страна, в която млад, активен човек доброволно едва ли може да издържи повече от седмица. Навремето имах идеята като пенсионер да се оттегля в южния кантон Тесин, където и климатът е по-приятен, но междувременно съм се отказал и ще си търся друго място.
Трябва да призная, че и швейцарският немски, който отначало звучи забавно, също ме дразни. Преди Втората световна война швейцарците са употребявали много повече литературен немски, но сега използват повече местните диалекти, които между другото са доста различни един от друг, а някои толкова извратени, че останалите швейцарци не ги разбират. Все пак швейцарците са запазили литературния немски и нямат намерение да се изолират езиково и да се откачат от голямата немска култура и традиция, докато македонците правят всичко възможно, за да се разграничат от България, с което се лишават от достъпа до една голяма и утвърдена култура.
Пак се хванахте за думата, а в същото време съвсем Ви се губи смисълът. Нали сте патриот, що се врете да си прекарвате старините в Швейцария, що не идете в любимата Ви Русия, която, явно, Ви е осигурила старините заради преданата служба, с която толкова години сте й служили?! :-)
Имате грешка, Русия съвсем не ми е любима, в реалнополитически план съм патриот, но в идеален план космополит, така че съчетавам несъчетаемото.
Може би трябва да помисля за Норвегия, но не за друго, а защото Витгенщайн е работел плодотворно там. Само че тези северни страни са прекалено студени и населението прекалено алкохолизирано, въпреки че правителствата се опитват да ограничават консумацията на алкохол – хаха.
Въобще аз не съм фен на „големи“ и „велики“ страни и „велики“ нации, понеже те наред с постиженията са успявали да сторят и много злини и зулуми в историята си. Нилс Бор например казва, че се гордее с факта, че е датчанин, т.е. че принадлежи към малка нация, която по силата на това обстоятелство не е могла да извърши големи престъпления в историята си. Същото се отнася и за българите, албанците или ирландците например, но то не важи за англичани, германци, французи или руснаци. Между другото в тази класация не слагам американците, които са малко особен случай. Те наистина постъпват жестоко с индианците и негрите-роби, но като цяло съвсем не са злодеите, за каквито ги представя комунистическата и антиамериканска пропаганда. Без да са непременно движени винаги от хуманни мотиви, Щатите са отговорни за смъртта „само“ на няколко милиона човешки същества по света, и то в повечето случай защитавайки свободата и демокрацията от посегателствата на недемократите, милитаристите, фашистите и комунистите.
Иначе не подценявайте България и българите. Дан Колов, когато е бил в Америка и обсипан с почести и предложения, неслучайно е казал на един другар: „Хайде да си ходим в България. Няма друга като нея.“
Така че забравете за Швейцария – хаха.
швейцарците не са добри хора, те пируват с парите на диктатори, съхранявани в техните банки. Най-верният приятел на всяка олигархия.
Публикуване на коментар