Завръзката по един казус, имащ не само екзистенциален, но и най-значим нравствен, човешки смисъл

Вчера в публикацията си под заглавие Мога ли да се откажа от своята личност, заслужава ли си такава една жертва - и в името на какво ще бъде принесена тази моя свидна жертва? поставих, както е видно и от заглавието, един важен за мен въпрос, имащ важен екзистенциален, но и най-значим нравствен смисъл. Много хора все пак реагираха и ми отговориха, както се вижда, съвсем чистосърдечно, за което им благодаря също толкова сърдечно! Оформи се интересен нравствен казус, който един ден, знае ли се, нищо чудно да бъде изучаван в часовете по етика в училище, дали при мое бъдещо учителстване, дали инак, но напълно е възможно това да се случи. А аз попитах хората да ми кажат какво мислят, трябва ли докато тече моето съдебно дяло срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив Ст. Анастасова (те всъщност са две съдебните дела, които водя срещу нея, но едното за мен е особено важно, именно онова, с което се надявам да ревизирам своето уволнение, своето изгонване за вечни времена от българското образование) та значи дали трябва докато тече съдебното ми дяло да мълча, да не пиша нищичко по него в блога си, с оглед да не навредя на неговия ход и изход - или пък трябва да продължа да придавам публичност на всички ония въпроси, които се разглеждат на самото дяло, в това число да давам израз и на своята позиция по тях, ето това попитах; вижте какво ми отговориха тия хора, а най-накрая можете да прочете и моята заключителна уж "рекапитулация" по наистина важния за мен проблем:

Анонимен каза: Ами щото си пълен идиот затова ще продължиш да пишеш ние в това не се и съмняваме... :))) Да ни веселиш с малоумието си... И госпожа Анастасова която се държи така достойно в цялото това дело като стоически мълчи да спечели делото съвсем справедливо и заслужено!!!!!!!!!!!

Анонимен каза: Възможно е г-жа Анастасова да го спечели, но е възможно и да го загуби... Кой знае? Ако го спечели - ще почерпи. Но, ако го загуби, ще си тръгне ли от директорския стол?

Анонимен каза: Ангеле, според мен главната цел на делото което водиш е не да се върнеш на работа в гимназията, а да го спечелиш заради истината и почтеността за която се бориш, заради промяната която ти и много други като теб желаят да се случи в българската образователна система. Заради справедливостта и целта да се нанесе удар на наглите и самозабравили се кадри с комунистически манталитет на мислене и действие. Един твой неуспех в това дело ще обезвери хората които искат промените и ще повиши наглостта и самочувствието на самозабравилите се администратори.

Ангеле, това дело излиза извън сферата на твоя личен успех и става обществена необходимост, затова е нужно да се съобразиш с препоръките на адвоката си, като ограничиш изнасянето в публичното пространство на информация свързана с делото. Това в никакъв случай не означава, че променяш себе си. Понякога за да успее човек е нужен повече такт и разум. "Стена" не се събаря като човек удря главата си в нея, просто е нужно да се извадят нужните "скрепителни" елементи и тя сама ще рухне.

Даниела каза: Аз искам г-н Грънчаров да продължи да пише! Истината не бива да се крие, а когато човек доброволно си запушва устата, значи вече се е предал пред онези, които искат да му я запушат!

Даниела

Анонимен каза: Странна нагласа – да водиш дЯло едва ли не с намерението да го загубиш, но при всички случаи да покажеш „човешко величие“. Но светът е пълен с какви ли не хора. Ние трябва непрекъснато да изпитваме и анализираме себе си да се питаме дали мотивите, с които впоследствие РАЦИОНАЛИЗИРАМЕ, осмисляме поведението си, в дълбочина все пак не са по-примитивно емоционални и ирационални и движени от други, не толкова възвишени мотиви като напр. „да допринеса за повдигане на нивото на образователната система в България“.

Иначе аз мисля, че не само българското, но всяко образование по света е неспасяемо. Истината е, че зад каквито и благовидни обяснения и мотиви да се прикриват, учителите и родителите са садисти, изпитващи удоволствие от извращения с деца. Впрочем това е причината, поради която повечето хора въобще се решават да имат деца: за да имат власт над някого и да изживяват садизма си, държейки малки и безпомощни роби у дома и ако са честни, хората трябва да си го признаят, но те нямат доблестта за това и си измислят какви ли не предлози и извинения.

Ангел Грънчаров каза: Дърдорите пълни глупости, драги ми дежурни конспираторе и дървени ми "философе"! И за какво "човешко величие" става дума, ако смея да запитам? Вие не схващате ли, че става дума за нещо безкрайно важно за всички нас, именно за промяна в образованието, с оглед то да се върне при истинската си задача? Как може всичко да изопачите и изкористите?!

Анонимен каза: Ооо, Грънчо, пак се разфърчаха злобни слюнки от твоята зловонна паст! :)

Анонимен каза: Анастасова пак се обади, Ангеле! :))) Тая другарка много любовно те нарича "Грънчо", тя май има силни сантименти спрямо теб :)))

Мария Василева каза: Получава се така реално:

Вие си пишете в блога както сте решил. Госпожата ответница се възползва от факта, защото законите ни са създадени от такива като нея и за такива като нея. Тя има нараснал шанс да спечели, да живее доволно, да безчинства, да краде и погубва от висотата на поста си.

Вие оставате без пари, не е ясно за колко време и как ще се отрази това на Вашето здраве и това на семейството Ви. Нещата в България не помръдват, защото условията за промяна не са назрели. Давате повод на човек, който не заслужава, да "мърсува" още и да развращава младите. Но запазвате достойнство и свободата да пишете в блога.

Склонна съм за компромис до делото, налага се да бъде човек разумен и хитър. Така спечелвате делото, затваряте тази вратичка за атака от нейна страна, тя губи авторитета си и си търпи последиците, Вие анулирате уволнението и решавате къде ще получавате заплатата си за в бъдеще. За дЕлото сте нужен, здрав и осигурен финансово. Погрижете се за себе си сам, в тази страна в момента няма кой друг да се грижи за Вас, аз бих постъпила така - не се занимавам в блога си с нея, до края на дялата.

Мария Василева

Ангел Грънчаров каза: Благодаря на всички за отношението и за съветите! Наистина много ми помагате!

Госпожа Василева и третият анонимен, който коментира по-горе, ме убеждават, че да се държи човек разумно в тази ситуация не означава непременно да изпада в малодушие. Да, стени не се разбиват с глава, налага се човек да заобиколи и да мине през вратата, то вратите затова са и на направени - за минаване. А наистина аз трябва да спечеля това съдебно дяло с оглед победата ми да влезе в унисон с делото на живота ми - едно наистина одухотворено, личностно обогатяващо, човечно образование и възпитание на младите. Моята битка не е за заплата и недостойно живуркане до пенсия, а за нещо значително по-голямо и ценно, ето защо се налага, в името на делото на живота ми, да направя нужното да не допускам глупави грешки, които могат да в крайна сметка да поднесат "отрязаната ми глава" на тия, които така копнеят да ме видят повален, разбит, изхвърлен завинаги от образованието. Тъй че съм на път да направя нужното да заработя още по-рационално за постигане на своята мечта, да, защото тук става дума всъщност за приближаване до моята мечта за образование - и за училище.

Там е обаче работата, че когато съм един вид изневерявал на себе си, държал съм се по-внимателно и "рационално", в смисъл, че съм възпирал първичните си спонтанни реакции, съм забелязал, че в крайна сметка сякаш съм губел. И когато съм бил докрай верен на себе си, сякаш съм печелел - имам това чувство, такова едно усещане имам, щото изглежда това нещо, спонтанното действие и реакция сякаш иде директно от сърцето, поривът на сърцето обаче не е случаен, то, обективно погледнато, нашите сърца се "командват" по най-вътрешен начин сякаш от самия Бог. Ето затова и съм все още раздвоен: заради "човешки подбуди" и "съображения" да не би да изневеря в крайна сметка и на своето (пред)назначение, на онази задача, за която съм създаден - и за която Бог благоволява да ми дава още живот, време и сили. Ето това нещо ме кара силно да се колебая.

Навремето Сократ нима не е могъл да се спаси от смъртта? Могъл е. Но защо не го е пожелал? Ами защото ако го беше пожелал, той вече нямаше да бъде себе си, нямаше да бъде повече Сократ, нямаше да изпълни своята задача и мисия, най-вероятно щеше да бъде и забравен (понеже също така нищичко не е и писал тоя велик чешит!). И ето, Сократ, воден от "демона" си, прие смъртта. А ако и мен е съдено да се пожертвам, а ако само жертвата ми ще може да има оня мощен стимул за промяната, за която копнея? Нали знаете у нас как е: докато не убием своите по-големи синове, не мирясваме, тормозим ги, а като го убием, мирясваме - и дори започваме в един момент да ги оценяваме. Докато обаче не ги дадем за курбан те за нас нищо не значат. То и Сократ се е обезсмъртил, както знаем, най-вече със смъртта си.

Не че и аз желая пустото безсмъртие в оня смисъл, но ако такава ми е задачата? И ако със своя стремеж да се самосъхраня някак изневеря на задачата си? Ето този момент също трябва да бъде отчетен. И пак си остава въпросът: какво да правя? Леле, доникъде не стигнах?! Май така и ще си умра - раздвоен. Човек всъщност в два свята едва ли може да живее, трябва да избере единият. Е, аз избирам този на духа, значи какво трябва да направя? :-)

Ето че се върнах в изходното положение. Още по-неуверен съм от преди. Дотук води тъй коварната свобода, приятели! Затуй сте така благоразумни, че бягате от нея - нали така, драги ми хитреци?! :-)

И още едно нещо да добавя: а какво става с максимата "Мълчанието е злото!" (по Иво Инджев), не "злато", а именно злото, не е правописна грешка, "грешката" е правилна. Какво да правим като вземем предвид и този момент, който съвсем не е за подценяване?

Блогър-свободолюбец, при това философ (философите изобщо не подобава да мълчат, тяхната мисия е да говорят!) мълчи като плъх само и само да спечели едно съдебно дяло! Ами ако се покрия завинаги с неизмиваем позор заради това мое мълчание, а, кажете де, какво ще кажете вие в този случай, имам предвид вие, дето ме подтиквате към това мое мълчание-опозоряване?! И ето това също трябва да взема предвид.

И още повече в този момент не зная какво да правя. :-) Да слушам сърцето си - или ума? - ето а вечната дилема, която и ту изпъква с особена сила.

Не знам... ще видим... то ще се разбере съвсем скоро...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo