По публикацията във Фейсбук СТАНОВИЩЕ НА ОДО относно ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ, внесен в Народното събрание на 21.11.2014 г. моя милост преди известно време си позволи да сложи линк към ето тия две мои публикации, в които съм изразил моята позиция, моето възприятие на тоя интересен документ:
и също на проблемите като цяло, пред които е поставено образованието на нашите деца и внуци:
Тази сутрин виждам следния отзив от г-жа Gayane Minassian (от Националната мрежа на родителите), която пише следното:
Много съм съгласна с нещата, написани от Ангел. Само бих добавила следното: двете неща - свободата за частните училища и свободата за държавните училища - не са нещо, между което да избираме; и двете са необходими за образованието. Не може да воюваме за развитие на образованието въз основа само на едното или само на другото; нито въз основа на два члена от проектозакона (достатъчно противоречиви, че да са неизползваеми), които касаят само конкретно нас.
Свободата или я има, или я няма; тя е нещо като бременната жена - или си бременна, или не си; не може да си малко бременна.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
3 коментара:
Всеки има може би различно разбиране за това как се прави революция. Според моето ЛИЧНО мнение промяна в системата на образованието няма да се случи докато шепа хора си интелектуализираме темата, правим се на вечните съдници на останалите – на онези, които са се примирили и са изпратили децата си в традиционната училищна система, въпреки известното си негодувание към нея. Възкачили сме се на някакъв философско идеологически пиедестал и оттам даваме оценки, рецепти, съдим, намираме кусури и т.н. Включвам и себе си в това число, мисля, че хората, които попадаме в тази група лесно можем да се разпознаем.
Законопроекта на Дамянова не е съвършен. Със сигурност има своите недостатъчци и неща, които не са прецизирани, ОБАЧЕ това е е един различен законопроект от внесения преди години и аз лично смятам, че е огромна крачка напред към така желаната либерализация на системата на образованието. Да, само крачка е. За да се реализирана истинска и повсеместна промяна имаме нужда от много, много крачки. Но по-добре една, отколкото да си стоим в локвата на недоволството и нищо да не се променя. Аз лично заставам зад този законопроект, като смятам, че дребни корекции в него ще дадат възможност да се случват обрзователни алтернативи. Вие смятате, че се борим само за нашата кауза, а не за свобода в образованието като цяло. Вероятно сте прави, но ние вярваме, че промяната ще се случи тогава, когато съзнанието на гражданите се промени, а то не се променя, когато някой си дудне едни и същи неща, а се променя, когато видят реални резултати. Промяната се случва с правене, а не с говорене вярвам аз. И ние се опитваме да правим - в началото с малко, докато узрее, докато стане достатъчно силно така че да увлича и още. И тогава, ако имаме закон, който дава достатъчно възможности ще има как да се случва и една по-мащабна промяна.
И понеже за свобода става дума – нека всеки върви по пътя, който счита за най-подходящ за него. Целта нали е една или бъркам?
Denitsa Iltcheva
Дени, честно, не знам и кои сме тези "ние" и "вие". Също не знам за кой говориш, като казваш, че някой само интелектуализира и философства, без да работи за реални резултати; аз поне не познавам такъв. Със сигурност това не си ти; не съм и аз, която от 5 години работя за резултати; а има хора, които го правят от 15 години (успешно!) по трети, различен начин.
Когато става въпрос за промяна, въпросът не е "или-или" - или резултати, или законодателна промяна. Няма нужда заради едното да се прави компромис с другото. Разликата е, че за резултати всеки „копае в своята градинка” и по своя начин; законът обаче касае всички граждани, не само определена група. Нека всеки си има мнение за промяната; аз аргументирам моето мнение за това какво е отговорно и не виждам как с мнението си бих могла да спирам някого да си постъпва безотговорно например.
Gayane Minassian
За съжаление все още промития от комунистите мозък на нашенеца мисли така: Държавното е хубаво, а частното не. Същото е и в болниците. Аз лично съм се убедил в това. Майка ми лежа в частна болница, където и смениха ставата. Условията бяха първокласни, като професионализъм загриженост, към пациента а условията са като в три-звезден хотел. За разлика от държавните и да подчертая: НИКОЙ НЕ Е СПОМЕНАВАЛ ЗА РУШВЕТ! Практиката показва, че по добър стопанин от частния няма.
Венцеслав Антонов
Публикуване на коментар