Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 20 декември 2014 г.

Защо комунистите толкова много мразеха Маргарет Тачър




Тя се изправи срещу обединена Европа, социализма, тероризма и профсъюзите. Не обичаше да пътува в чужбина. Като министър на образованието в правителството на Едуард Хийт, първоначално отказа да пътува извън Великобритания. Причината: прекалено много чужденци! Все пак тя трябваше да замине извън родината си и така посети България в началото на 70-те, като образователен министър. Това са малко известни факти.

В края на 70-те, Великобритания беше под всекидневния контрол на МВФ. Англичаните нямаха право да изнасят повече от няколкостотин лири извън страната. През зимата на британското недоволство (1978) стачкуваха събирачите на смет, транспортните работници и железничарите, които парализираха страната. През онази зима електроцентралите прекратиха работа и захвърлиха Великобритания в студ и мрак.

Тачър дойде на власт в 1979 г. първо наложи жестоки ограничения върху стачките и подчини всемогъщите профсъюзи. Сетне освободи икономиката – намали данъците и раздържави почти цялата промишленост. Безработните нараснаха до 3 млн. души, после безработицата рязко спадна и икономиката започна бурно да се развива. Чуждите инвестиции драматично скочиха и Лондон отново застана начело на световните финанси. И в две други битки Тачър победи – преодоля стачката на миньорите в 1984 и разпусна законно избраната марксистка община на Лондон, враг на дясното правителство. Тачър наложи пряко правителствено управление над огромния град и продаде сградата на лондонското кметство (County Hall), най-голямата в страната, на японците, които я превърнаха в аквариум! В 1984 терористите от ИРА се опитаха да я убият в Брайтън, където се провеждаше конференция на Консервативната партия. Почти цялата сграда беше разрушена, загинаха няколко депутати, но Тачър оцеля. Часове по-късно конференцията започна с реч на министър-председателя, която е настолна за всички, които ненавиждат терора.

Във външната политика Тачър подкрепи разполагането на ядрени ракети със среден радиус на действие в Европа в отговор на разполагането на подобни съветски ракети. Тя победи ожесточената съпротива на десетки милиони западноевропейски левичари, които тогава пряко помагаха на СССР. Тачър изпрати британската флота, за да накаже аржентинските генерали, които незаконно превзеха в 1982 Фолклендските острови. В следващата година военните паднаха от власт и в Аржентина беше установена демокрация, което сигурно има нещо общо с поражението, което Тачър нанесе на аржентинската армия. (Малцина в Аржентина, най-левичарската демократична страна в Южна Америка, съзнават, че именно някогашното дясно британско правителство им помогна сега да живеят свободно.) Островите бяха върнати на британската корона, но аржентинската военна хунта беше подкрепена от... съветския блок! Толкова много комунистите мразеха Маргарет Тачър! И разбира се най-голямото и постижение беше победата заедно с Роналд Рейгън над комунизма в Студената война. Прочети ДО КРАЯ

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: