Прелюдията на едно паметно и сюблимно по епохалността си министерско-чиновническо говорене

От известно време все отлагам една работа, ето, тази сутрин решавам да я свърша. Става дума за написването на коментар върху свидетелските показания пред съда на г-н Коста Костов, главен експерт по философия на Министерството на образованието и науката; да, той дойде да свидетелства на заведеното от мен съдебно дело срещу заповедта за моето уволнение от длъжността преподавател по философия и гражданско образование, издадена от директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова. Самият факт, че се е съгласил да свидетелства в нейна полза е голям реверанс, тъй да се рече, спрямо въпросната администраторка, която сега има доста големи проблеми с правосъдието, щото си позволи да направи неща, които са, да ги наречем така, "доста интересни" не само от психологическа или нравствена, но също така и от юридическа, от правна гледна точка.

Както и да е, той, именно този високопоставен министерски чиновник явно се е почувствал длъжен да "даде едно рамо" на своята "родствена чиновническа душа", имам предвид душата на неговата, тъй да се рече, "чиновническа сестра", каквато е директорката; да, изглежда чиновниците в нашата образователна система изпитват един към друг най-топли чувства на братска, сестринска и братско-сестринска солидарност, в което няма нищо лошо, разбира се, напротив, даже е похвално, явно те се възприемат като едно голямо и задружно семейство, което си оказва всяческа помощ и подкрепа. (Апропо, такива едни услуги, простете за грозната асоциация, навяват подвеждащи мисли за отношенията в една друга, не кой знае колко заслужаваща похвали организация, именно... мафията, където, както знаем и както е научно доказано, семейственият, фамилният признак на конституиращите я връзки е изключително развит; правя тази забележка само по принцип, като факт, достоен за отбелязване от научна гледна точка, моля изобщо да не я схващате като опит от моя страна да очерня тъй възхитителната и чиста братско-сестринската солидарност, изпитвана един към друг от служителите в нашата образователна система - като, примерно, дръзна да приравня отношенията в нея с отношенията, така характерни, примерно, за сицилианската мафия, една класическа и много автентична мафия, впрочем.) И тъй, въпросният чиновник дойде и свидетелства в полза на подсъдимата директорка, на ответницата по туй дяло де, ето, наскоро аз успях да получа препис от протокола на неговия разпит пред съда, което ми дава възможността съвсем прецизно, по моя си обичай, да анализирам това, което той има добрината да каже пред съда. Разбира се, ще се постарая да бъда пределно кратък в този свой анализ, щото темата е вече многократно осветлявана не само в този блог, а и в много други изследвания, примерно в моите книги за образованието.

Ще започна с една любопитна подробност: г-н Коста Костов при разпита заяви, че бил командирован да ме проверява с нарочна заповед на зам.-министърката на образованието и науката в онова време г-жа Атанаска Тенева, която, впрочем, не само е пловдивчанка, но и, тъй да се рече, е моя отколешна познайница, ний с нея се познаваме още от времето, в което тя работеше като инструкторка, като щатен комсомолски кадър, ако не се лъжа, в Районния или в Градския комитет на Комсомола (ДКМС) още в славните години преди 1989-та (там, апропо, тогава се подвизаваше като щатен комсомолски работник и Жан Виденов, комуто историята беше отредила тъй бляскаво, ала твърде злополучно завършило бъдеще!), та значи искам да кажа, че ний с тази дру..., пардон, с тази госпожа Тенева сме нещо като, тъй да се рече, "политически приятели", тя беше и, знаете, лидер на БСП в Пловдив, а аз винаги, впрочем, даже от времената пхреди 1989-та година, съм все бил твърд опонент и критик на тази същата партия, бил съм нещо като неин "враг", което, предполагам, предопределя и горещите симпатии, които въпросната госпожа изпитва към моята скромна особа. Както и да е, моля да ме разберете правилно, с казаното току-що съвсем не ща да намекна, че има някаква политическа мотивация в упражнената над мен репресия, не, моля ви се, как изобщо можахте да си помислите така една кощунствена мисъл, която на мен лично и през ума не ми е минала и не може да ми мене!

А като капак на всичко г-жа Тенева, зам.-министърката, бивша вече де, освен че ми е такава една отдавнашна и дори "близка" познайница, ми е и направо колега, да, тя същата, в периодите, в които не е била на престижно място в парламента (щото тя предимно, като хоби, се занимаваше през годините с политика от левия спектър, от диаметрално противоположния на моя собствен политически спектър), та иначе значи тя е работила също и като учителка по... философия, да, даже сме се засичали в това си качество, аз, примерно, съм кандидатствал да заема освободено от нея място в едно училище в момент, когато тя отново се е оттегляла на заслужен отдих в Парламента. Както и да е де, тия подробности, виждате, са изключително несъществени, пък и моля да ме разберете, аз и това обстоятелство го изтъквам не защото искам да намекна, че в усърдността на зам.-министърката Тенева по моя случай има някакъв личен или "колегиален", тъй да се рече, мотив, не, изобщо нямам предвид това, кълна се даже, как можахте да си помислите такова скверно нещо?! Тя, разбира се, никога не би си позволила да ми отмъщава за нещо, примерно за някакво мое предимство или постижение в общата ни професионална сфера, знаем, че такива неща като завист, неприязън на професионална или пък на политическа основа у нас са съвсем невъзможни неща, те никога, повтарям, не са се случили и едва ли някога изобщо ще се случат, ний в Болгария сме все изключително колегиални, етични, толерантни и дружески настроени хора, нали така?

Ох, защо ли изобщо трябваше да споменавам тия неща, ама нали съм голям правдолюбец, даже и природната, даже и вродената ми скромност не можа да доведе дотам да ги премълча! Смятам, че тия неща все пак могат да имат някакво значение ако не за съда, за изхода на туй съдебно дяло, то поне за най-важното, именно за установяване на истината по прелюбопитния казус, върху нищенето на който в интерес на бъдните поколения моя милост отдаде, както ви е известно, толкова много сили, време, енергия какво ли не още. Аз в случая пак се изявявам единствено като изследовател на всичките тия тъй увлекателни феномени на българския живот, затуй се и трепя да мисля, да пиша, да търся истината и прочие. Та в тази връзка, от изследователска гледна точка, ми се ще да обърна внимание на още един доста възлов момент.

Г-н Костов също така каза (аз след малко ще публикувам и изрезки от този същия протокол на съда, на който се опирам, щото не желая да разчитам на паметта си, и тогава вие сами ще се уверите че е истина това, което казвам аз сега) та г-н Костов каза, че в цялата си славна кариера в Министерството той е бил на подобни проверки на учители само два пъти - при мен и при някой мой събрат по съдба във Велико Търново. (Между другото аз даже имам основателно допущение, че той в Търново е бил на проверка фактически на една моя сестра по участ, за нейната история доста шумяха медиите навремето, щото на нея, горката, й се наложи да обяви и гладна стачка против тероризиращата я директорка и точно това най-вероятно я спаси!) Та излиза, че г-н Костов в цялата си досегашна тъй бляскава кариера на блюстител на "държавните стандарти" в преподаването на философия си е развалял рахатя да стане от мекото и топлото си министерско кресло само два пъти - което е много интересен за тълкуване безпрецедентен факт, в който имплицитно се крие голям смисъл! Да не говорим за това, че за мен е изключително голяма чест, че той не само идва да ме провери, но ето, сега идва и да свидетелства срещу мен пред съда, което, най-вероятно, ме прави същински прецедент, едва ли някому другиму е оказвано толкова голямо внимание, имам предвид едва ли на някой друг преподавател по философия е оказвана такава голяма чест, което нищо чудно един ден да придобие, знае ли се, нещо и като... историческо значение?! :-)

Благодаря, благодаря, немаше нужда да ръкопляскате, на мен ми е крайно неудобно, че този тъй заслужил труженик на министерския чиновнически гений се е трепал специално заради мен цели два пъти да пътува от София до Пловдив и обратно; е, разбира се, той е пътувал не само заради мен, а за да окаже нужната подкрепа на своята тъй уязвена за нещо от мен административна сестра, имам предвид многострадалната директорка на ПГЕЕ-Пловдив, която пък има тъй злата и несправедлива участ под нейното ведомство да бъде такъв един особняк като мен, с когото тя се видя в същинско чудо как да се разправи! Е, намери най-сетне начина, разбира се, с неоценимата помощ на въпросния тъй загрижен за директорското й битийстване министерски чиновник Костов, който, както вече казахме, се оказа способен да извърши една така героична постъпка: да напусне уютния си министерски кабинет и да бие път чак до Пловдив! За което заслужава всячески адмирации, нали така, е, да му ги дадем тогава, за да не излезе, че не сме оценили подобаващо подвига, себеотрицателността му!

Леле-мале, туй само е прелюдията на моя анализ, а вече изписах толкова място! Е, обещавам, че нататък ще се постарая да бъда веч пределно лаконичен. Обърнах такова внимание на прелюдията, щото... абе щото просто имах време за губене в тоя неделен преидобед. Но понеже се изморих порядъчно (сутринта сума ти друга работа свърших в блога си, главно по разни публикации, имащи предимно политическа насока), ще трябва сега да ви дам почивка в четенето, а на мен - да си дам почивка в писането. Пък утре, живот и здраве да е, ще гледам да свърша оставащата работа, която, признавам си, е изключително благодатна! Щот г-н Костов пред съда каза някои великолепни за разгадаване министерски премъдрости, на които ако не обърнем подобаващото внимание, от това ще пострада не само българската наука, но и българското образование в частност. А ний не желаем това нещо да се случи, е, каквото зависи от нас, ще допринесем за техния несъмнен прогрес и просперитет. Тъй да бъде, евалла, бъдете здрави, хубав обед и следобед ви желая, а пък вечерта за вас нека да бъде направо превъзходна! Чао и доскоро! Потърпете още малко, скоро ще имате щастието да научите всичко по заченатата покъртителна история, в която се таи един направо грандиозен смисъл...

ПОСТСКРИПТУМ: А за самостоятелна ориентация и размисъл по поставения великолепен казус и проблем ми се чини, че не е зле да ви дам необходимата информация - като публикувам още сега, ето тук, в приложението, ония извадки от протокола, на които сам ще отдам длъжното внимание следващия път, а, какво ще кажете за таз хрумка? Аз, понеже имам "изцяло погрешен подход" от гледна точка на министерската премъдрост, винаги съм залагал на самостоятелното осмисляне на проблемите от страна на търсещите истината, щот съм противник на директното съобщаване и поднасяне на сдъвканата истина, за което толкова много държат министерските блюстители на "единствено правилното преподаване". Та нека тук да си позволим една волност, тъй и тъй вече сме уволнени и затова имаме така потребната ни свобода в пълния й обем! Ето въпросните интересни откъсчета от протокола на съда, в които се съдържат сюблимните моменти от свидетелстването на толкова мастития министерско-философски, тъй да се рече, чиновник от най-висок ранг:

Фрагмент 1

Фрагмент 2

Фрагмент 3

Фрагмент 4

Фрагмент 5

Фрагмент 6

ЗАБЕЛЕЖКА: Тия изрезки се четат по-добре като се натисне върху всяка от тях, а тук кой знае защо изглеждат размазани, иначе се четат...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo