Пред смъртта си Султан Сюлейман Великолепния (на турски: Birinci Süleyman, Kanuni Sultan Süleyman, осм. سليمانا اول — Süleymân-ı evvel) извикал великия везир и му казал следните три свои желания:
1. Наредил неговия табут (турска дума, означаваща ковчег, сандък) да го носят на ръце най-добрите лекари на Османската империя от онова време;
2. Второто му желание било по целия път, по който ще носят табута му, да хвърлят златни монети и скъпоценни камъни;
3. Завещал също неговите ръце да стърчат от табута и да се виждат от всички.
Когато везирът, втрещен от чутото, попитал за причината за тия желания, Сюлейман Кануни ("Кануни" означава "Законодателя") разяснил всичко по следния начин:
Нека най-добрите лекари да носят моя табут та всички да видят, че и най-добрите лекари са безсилни пред смъртта.
Хвърляйте заработеното от мен злато, та всички да видят, че богатството, което постигаме през този живот, остава тук, в този свят.
Нека всички да виждат ръцете ми та да разберат, че даже Падишахът на целия свят, Султан Сюлейман Кануни си отива от този свят с празни ръце.
1 коментар:
Мъдри са били тези владетели... Могли сме да се поучим как се управлява държава, ама на .. 500 години нищо не сме научили. За това днес Република Турция е процъфтяваща, а ние правим борч след борч.
Публикуване на коментар