Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 26 декември 2014 г.

Мъдрият завет на Султан Сюлейман Кануни



Пред смъртта си Султан Сюлейман Великолепния (на турски: Birinci Süleyman, Kanuni Sultan Süleyman, осм. سليمانا اول‎ — Süleymân-ı evvel) извикал великия везир и му казал следните три свои желания:

1. Наредил неговия табут (турска дума, означаваща ковчег, сандък) да го носят на ръце най-добрите лекари на Османската империя от онова време;

2. Второто му желание било по целия път, по който ще носят табута му, да хвърлят златни монети и скъпоценни камъни;

3. Завещал също неговите ръце да стърчат от табута и да се виждат от всички.

Когато везирът, втрещен от чутото, попитал за причината за тия желания, Сюлейман Кануни ("Кануни" означава "Законодателя") разяснил всичко по следния начин:

Нека най-добрите лекари да носят моя табут та всички да видят, че и най-добрите лекари са безсилни пред смъртта.

Хвърляйте заработеното от мен злато, та всички да видят, че богатството, което постигаме през този живот, остава тук, в този свят.

Нека всички да виждат ръцете ми та да разберат, че даже Падишахът на целия свят, Султан Сюлейман Кануни си отива от този свят с празни ръце.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

1 коментар:

Анонимен каза...

Мъдри са били тези владетели... Могли сме да се поучим как се управлява държава, ама на .. 500 години нищо не сме научили. За това днес Република Турция е процъфтяваща, а ние правим борч след борч.