Живеейки, знайте: животът е усилие във времето!

Тази сутрин слушам лекция на "грузинско-руския Сократ" Мамардашвили - знаменитите му лекции или беседи (както той ги нарича) за Пруст. Има ги на сайта за Мамардашвили, има ги и в писмен вариант, и, което е особено интересно, има ги и в аудио-вариант, т.е. да слушаш гласа на самия Мамардашвили. Много е интересно това, че Мамардашвили в един момент сам е започнал да записва лекциите си на своя диктофон, това е чудесно хрумване, без което сега нямаше да имаме почти нищо от неговите знаменити лекции и беседи. (В тази връзка човек се сеща: ами ако беседите на самия, на "оригиналния" Сократ по някакъв начин можеха да бъдат записани, представяте ли си какво щастие щеше да бъде сега да можехме да ги слушаме?! Е, Платон се е погрижил за това все пак нещичко за сократовите беседи все пак да имаме, това са "Диалозите" на самия Платон.) Изобщо на сайта на Мамардашвили има невероятно много от и за него, текстове, записи, видео даже, всичко има и тепърва обещават още неща да се появят. Какво богатство е всичко това за младите, които се интересуват от философия, да разполагат с всичко това, от което ние на времето бяхме лишени - съвсем малко можехме по времето, когато аз бях студент, да четем от Мамардашвили, неговата мисъл беше крита от нас: проклети да са идеологическите цербери на комунизма, които ни лишаваха от цялото това духовно богатство, от духовното богатство на неговата мисъл!

Е, с огромно закъснение аз сега чета и слушам негови беседи. Невероятно наслаждение е това, ето, споделям тия неща с вас, може пък някой от вас да се "зарази" или овреме да се запали по Мамардашвили - това е важно най-вече за по-младите. Нека да им помогна да стигнат до него. Затова и в новата, декемврийска книжка на списание ИДЕИ има много неща от него. Ще продължим с публикации на негови текстове и в следващите броеве на списанието, живот и здраве да е само! Щото, за жалост, както сега все по-ясно си представям, когато мен ме няма, и списание ИДЕИ няма да го има. Или ако се разболея дотам, че да нямам сили да го правя, то пак ще загине. За жалост, такава е истината по този въпрос. Няма смисъл да бъде крита тази истина. Жалко е че е така, но е точно така - за жалост.

Сега, когато съм лишен от възможност да преподавам философия, да се занимавам със своето любимо дело, именно общуването с младите по всякакви философски и човешки проблеми (знаете, аз бях обявен за "пълен некадърник" и "изцяло негоден" и бях изритан с великолепен шут от българското образование, това стори една усърдна администраторка, която има добрината да прецени, че съм бил "вреден за младите" и затуй ме изгони от училището, в което преподавах много години!), та понеже сега съм лишен от възможността да преподавам философия, то ще ми се наложи да пренеса мястото на своята активност и тук, в блога (примерно, като си обявя една поредица от курсове, текстови и на видео, които редовно да провеждам в предварително обявен час, всяка седмица, сякаш или все едно "ходя на училище") или пък в телевизионното предаване, което водя от известно време по Пловдивската обществена телевизия, знаете, то се нарича "На Агората с философа Ангел Грънчаров"). Е, ще философствам и ще преподавам в блога и по телевизията, защо не?! Какво ми пречи това да правя, аз, прочее, го правя отдавна, но сега имам възможност да направя по-интензивна тази форма на изява. И сериозно ще се захвана за тия неща, щото времето си тече, а времето, както учи Мамардашвили (той в случая цитира Пруст) и животът се намират в ето каква връзка:

"Жизнь есть усилие во времени" или, на български казано: животът е усилие във времето. Без полагане на усилия според темпа на времето, благодарение на което изобщо живеем, животът съвсем не си заслужава... усилията! (И аз съм писал книга по тия въпроси, казва се "Преследване на времето", в тази област, пък и не само тази, с Мамардашвили сме "съмишленици".

Впрочем, пише ми се още, темата си заслужава, но трябва да ставам и да тръгвам, след около час и нещо започва предаването ми по ПО-тв. Така че прекъсвам внезапно ето тук, погледнах си часовника и добре знам, че ако продължа "още малко" да пиша, току-виж съм закъснял за предаването. А това не мога да си го позволя по никой начин. Затова бързам - и ви пожелавам хубав ден!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo