MONTREUX - Част 2
Това автентично малко късче от рая е съблазнило доста хора. Бях го виждала някога, за малко и пътьом. Повече спомени и то лоши имам от непрекъснато повреждащата се кола, която мъжът ми оправяше сам. Чудех се как ще се изкачим в Алпите с тая трошка, но тогавашните визи определяха граничния пункт, през който да минаваме. Определиха ни да минем през Швейцария за да отидем във Франция. Спряхме за малко в Женева и Монтрьо, защото визата за Швейцария беше транзитна, не знаехме дали имаме право да останем повече от 24 часа за да разглеждаме. Чаках покрай пътя да тръгне колата и разглеждах луксозните къщи около езерото Леман, най-голямото в Европа.
Брегът беше полегат, с грижливо поддържани лозя. Опитах киселите дребни зърна - без вид и вкус, не стават за ядене. По-късно разбрах, че това е специален сорт вино - национално богатство под закрилата на Юнеско. Та това беше останало в паметта ми - големият шадраван на езерото при Женева, изрядната чистота, безплатните регионални вестници, лозята, швейцарците, които говореха общо взето правилен френски, с изключение на цифрите над 70, които бяха променили така, че да станат по-лесни и да не се образуват от 2 или 3 думи. Късно надвечер запълзяхме към Алпите - бавно, за да не се повреди отново колата - виждаха се светлини на градове високо над нас, сякаш в рая и ниско долу под нас, като в дупка от ада. Такива страховити разлики в надморските височини те карат да изтръпваш и да се покланяш пред величието на тези зъбати гранитни великани. Лично на мен първата среща с Алпийските гледки в късната нощ ми се видяха страшни, плашеха ме, губех представа за небе и земя.
Това беше преди повече от 25 години. После пресичах Швейцария отново, без да спирам за друго освен за храна от магазините. И ето сега имах възможността да отида във Романската част на Швейцария за да разглеждам, на първо място природните забележителности и на второ - културните. Чудех се дали ще ме развълнува френската част на Швейцария. За първи път тук, в Цюрих, който е в немскоговорящата част, чух някой, който да ми каже че френската част е по-добрата - един симпатичен млад българин, обиколил за десетина години северните страни и Германия, ми каза категорично: „Там, на юг, е много, много по-красиво!“. Разбира се, Чарли Чаплин нямаше да избере Вевей за да прекара там 25 години от живота си. Фреди Меркюри от групата Куин нямаше да избере да живее в Монтрьо и да обезсмърти езерото Леман и високите върхове на Грамон на обложката на албума си Made in Heaven. Игор Стравински е възпял тук пролетта. Певецът Prince е изразил любовта си към красивите стъпаловидни тераси на лозята в Лаво в песен, която носи това име. Как да си обясним влечението към тези места на Хемингуей, Набоков, австрийската кралица Сиси и толкова други?
Вероятно доброто влияние на мекия климат, едновременно с това незаплащващите върхове, залезите като от платно на художник…
Да, аз видях това и то силно ми въздейства. Пейзажите бяха различни - пасторални картини с крави и овце, селца с по-скромни къщи, храсти покрай пътя. В северната част всичко е тучна зелена подстригана ливада, няма нито едно храстче - освен посадените в дворовете на къщите. Тук беше живописно и китно, тропическата растителност се редуваше с кедри, дървета гинко билоба, златно-жълти брези, предсрочно цъфнали храсти и дървета, борове и ели. По улиците хризантемите бяха свежи така че пролет, есен и зима съжителствуваха и придаваха особен чар на брега на езерото Леман. Чарли Чаплин, Фреди Меркюри, Принц, Стравински бяха намерили вдъхновение тук. А аз?
Оставих се на потока от хора, вървях дълго натам, накъдето отиваха те и бях впечатлена. Каква хубава идея на монасите още в 12-ти век – да разкопаят тези тераси по стръмните хълмове с наклон от 15 до 100 процента за да отглеждат лозя. Една след друга издигали каменни стени на около 40 км по дължината на Леман, обхващащи петнайсетина селца - за да оформят тераси с цел да подравнят и укрепят терена. И ето същите тези тераси днес са световно признати заради красотата си и превъзходното вино, селцата остават днес непокътнати за да показват по блестящ начин че еволюция и развитие в продължение на хиляда години е имало благодарение на уравновесеното взаимодействие между жителите на областта Лаво и обкръжаващата ги среда. От 2007 година те са Световно наследство под закрилата на Юнеско.
Днес същото това място може да се разгледа по всякакъв начин - пешком, с велосипед, на кораб. По същото онова време савойски графове царуват в емблематичния замък Шийон. Средновековният символ на областта е естествено протежиран - върху скалист остров, в необикновения кадър на езерото и величествени планини, с две лица - крепост и резиденция на принцове. Един от тях - Тома I - решава да създаде новия град на Шийон - и ето името на сегашния Вилньов на брега на езерото - стратегически разположен, проспериращ от търговия. По-късно туризмът измества търговията и доминира в началото на 19-ти век. Първите си посетители туристи Монтрьо привлича до голяма степен благодарение на литературни творби - „Новата Елоиза“ на Жан-Жак Русо и „Затворникът от Шийон“ на Байрон. Европейските, най-вече английските благородници са очаровани от описанието на замъка и неговите околности. Тук намират спокойствието на един съвсем различен начин на живот.
Първите големи хотели, железниците привличат заедно с красивите пейзажи, мекия климат и чудесното качество на живот. Много известни личности се втурват към града за престой, а някои остават да живеят тук. Освен цитираните вече Фреди Меркюри и Чарли Чаплин, да спомена и Виктор Юго, Гюстав Ефел - инженера, Набоков - изгнаник след Революцията в Русия, заедно с политически и религиозно преследвани хора. Старинния град Вевей е изпъстрен с исторически паметници и музеи. Алпийски рогове и фанфари огласят цветните щандове на местните производители, занаятчии, фолклорни празници. Голямата фирма Нестле е избрала това място за своята администрация.
Ние хващаме на гарата в Монтрьо влакче - за първи път съм на зъбчата железница по не лесен терен. От палмите на Монтрьо се изкачваме на връх на около 2050 метра в коледното селце КО. Мармоти, лама, кози, монголски юрти, къщата на дядо Коледа, ръчно приспособени тигани, капачки, консервни кутии и какво ли не още изкушават всеки да изсвири поне тоновата стълбица. Великолепно, спокойно, приказно, иска ти се да останеш завинаги там.
Долу в Монтрьо светват хиляди светлини. От височината на виенско колело, на което всяка кабина носи името на европейски град: гледката е замайваща! Защо ли София не е изписана на нито една кабинка? Ами да, защото…
Написа: Мария Василева
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
2 коментара:
В последните 200 години има само няколко страни, останали незасегнати от войни и революции: Швейцария, Швеция, Нова Зеландия, Австралия, САЩ и Канада, можем евентуално да добавил и Коста Рика. Това е и една от причините за техния, общо взето, висок стандарт. Само че защо тези страни в по-ново време не са сполетявани от превратности на съдбата? Защо България или Полша например нямат аналогична историческа съдба и защо не просперират днес? Политиката и историята не може да се свеждат до един отделен фактор, колкото и важен да е той, но все пак в случая решаваща е геополитиката. Всички тези страни са или острови, или поради местоположението си един вид „острови“. Швейцария например е разположена така в Алпите, че нейното завоюване е изключително трудно. Съвсем различно е положението с България и Полша например. България е разположена централно на едно от геополитически най-ключовите места на света, а Полша е една равнина, притисната между Германия и Русия. Това обяснява бурната българска и полска история и много по-спокойната швейцарска история.
Българите обаче няма никакви причини за комплекси, понеже техният принос към световната култура (православие, славянство, азбука, книжнина) е може би по-голям от този на швейцарците, които са една германска периферия. Както казва Пламен Цветков, българите са (сравнително) малък народ, но с голяма духовна сила. И ако не бяха Първата и най-вече Втората световна война, това щеше да се проявява и днес с още по-голяма сила. Тези войни обаче не бяха по вина на българите, а на „културните“ и „цивилизовани“ европейци.
Страдате, обременен сте от предразсъдъчни представи, характерни за отдавна отминали епохи; съзнанието Ви живее под властта на представи, характерни за отдавна отминали времена. В този смисъл патриотарският Ви бабаитлък тук не може кой знае колко да ни впечатли, щото е просмукан от лицемерие...
Публикуване на коментар