Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 6 януари 2015 г.

На днешният ден се изпълват 15 години от смъртта на Илия Минев, един истински борец срещу комунизма, Бог да го прости!



Да поменем и отдадем заслужена почит! На днешният ден се изпълват 15 години без бай Илия Минев, мъченик и истински борец срещу червенокафявата пасмина! Той беше един от малкото достойни наследници на горяните и борците срещу червената отрова, излежел повече от 30 години в комунистическите затвори, нарочно изолиран и забравен от ДС недоразуменията в СДС след 10 ноември.

Бог да го прости и да го дари с мир и покой!

Написа: Здраво Кулев

На 10 ноември чуваме с жената вечерта – Тодор Живков бил свален. А за мен – седмица след това, няма промени. Още идваха на празни приказки от ДС. По едно време престанаха. Няма и коли. А никой не идва да ме информира, че вече съм свободен човек...

Така и не смея открито да ида до гарата защото имам чувството, че веднага ще ме задържат. Затова един приятел, който знаеше къде да чака с колата си, ме заведе в София.

На 18 се събра огромен митинг... Почнаха да говорят ораторите. Гледам плакат: „Искаме Илия Минев!”. Наши приятели се подготвили, а аз нищо не зная. Търсят ме хора и ме заведоха до трибуната. Тъкмо да стъпя пред микрофона, който беше на по-висока платформа, гледам Кюранов. Вперил в мен един поглед, не ти е работа! Вика ми да не мърдам, така било наредено. И ми препречва пътя с коляното си. Казах си – уж общественик, журналист, а се занимава с работа на долнопробен полицай! Аз не исках да го слушам, но техните хора ме избутаха. На Петър Берон момчетата, с ленти, ме изблъскаха.

Отправям се към Вагенщайн, други ми го посочиха. Бях дочул, че били скарани с Тодор Живков, две години стоял в Германия. Казвам му: „Имате авторитет като виден партиен член, дайте ми възможност и аз да кажа две-три думи от името на НДЗПЧ”. Оказа се, че ме познавал, но не можело. До него Петър Берон. Обръщам се по същия начин към него. И той – такова е нареждането, а и не съм се бил записал. Питам го дали ме познава – да, знае всичко, но не може да говоря. И вика милиция. Идва един капитан с други двама. Отзад някой ме издърпа, моите приятели се сборичкаха с другите.

През това време изкарват от името на Дружеството да говори Воденичаров (Румен Воденичаров, б. ред.). Казвам на Берон – как може да се допуска такова нещо?! Пак – така е наредено! Георги Спасов и Петър Берон в очите ми го казаха: демокрацията е за нас, не за тебе! И Каракачанов, Петко Симеонов – същото!

Само Блага Димитрова и Петър Слабаков не се обадиха. Така и не ме пуснаха до микрофона. Андрей Луканов бил наредил това.

Илия Минев

Днес, 6 януари 2015 г., се навършват 15 години от смъртта на Илия Минев, политическият затворник с най-продължителен престой зад решетките по време на комунистическия режим. Основателят на Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ) по времето на комунизма си отиде през 2000 г., оставен в мизерия в старчески дом в Пазарджик.

Както и други известни антикомунисти и борци за свобода и демокрация по време на тоталитарното комунистическо управление и Илия Минев е почти забравен, а неговото дело не е известно на младите поколения, въпреки че той е пример за непримиримост и несломим дух по време на комунизма.

След 10 ноември 1989 г. Илия Минев не е допуснат до участие в политическия живот. Попречено му е дори да говори на първия свободен митинг на 18 ноември 1989 г. в София, където се изказва Румен Воденичаров.

Поклон пред паметта му! (Написа: Мери Русева)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

2 коментара:

Анонимен каза...

"До него Петър Берон. Обръщам се по същия начин към него.....И вика милиция." Тези ли са "Строителите на нова и демократична България"?! Берон, Кюранов-баща, Каракачанов, Георги Спасов ?? За Петко-Сталиниста, Вагенщаин да не говорим. Да кажат на този мъченик, лежал в затвора повече от Нелсън Мандела, "демокрацията е за нас, не за тебе!" Просто нямам думи !!!! Парпулов

Фаянс каза...

Много ви благодаря за интересната статия.На всеки му е приятно да обсъди с някой, който е наясно в някои сфери.Така дори и да има колебливо мнение, може да с е насочат везните към правилната. Затова е хубаво да се спори и да се стига до някакво решения, е не просто думите да остават ей така в пространството.Има толкова много хора, които заслужават да бъдат в затвора, а ние с кого се занимаваме.Сякаш вътре са хора, които са се защитили при нападения, но не и тези, които са нападнали.