ВАЖНО!

Най-важното, моля, обърни внимание!

▼  Моята страница във фейсбук ▼  Н ОВА КНИГА: Оглупяването: как да спрем малоумието за да се спасим от безумието? ▼  ЛИЧНОСТНОТО ФИЛОСОФСТВА...

петък, 16 януари 2015 г.

Господстващият подход в образованието у нас е на нивото от преди поне 25-30 години



Днес отново, този път през очите на сестра ми, виждам онзи образователен дефект, който виждах и по мое време - когато те карат да зубриш и преразказваш един урок. Разказват. Зададеш ли обаче въпрос върху материала - дотук. Трайното добиване на знания изглежда отново продължава да бъде някаква непозната земя или просто педагогиката и подходите все още са застинали във времето на Тошан Правешки. Нищо чудно, че никой не обича историята в училище...

Dimitar Stoyanov

Ангел Грънчаров: Точно така е, по същество педагогиката и доминиращите подходи в образованието у нас са на нивото от преди поне 25-30 години, напредък никакъв няма в тази посока...

Тотьо Тодоров: Цялата система на средното образование е сбъркана. Всичко се е превърнало в едно огромно замазване на положението, нали знаеш... да мине номера.

Ангел Грънчаров: За жалост сте съвсем прав. Малко са тия, на които им пука, имам предвид работещите в образователната сфера, всички други са се нагодили към статуквото с оглед да оцелеят до пенсия. А на младите - "кучетата да им ядат главата"...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: