Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 6 януари 2015 г.

Че ми хрумна мисълта да пиша помагало по вяра едва ли е случайно, изглежда изобщо не е...


Макар все още по есетата от поредицата "Въведение във философията на вярата и религията" да няма онази дискусия, която би следвало да има, то все пак има опити за такава, наченки, дето се казва, на такава; а сред изказванията има и такива, които са много интересни; ето какво си казаха събеседниците по публикацията със заглавие Да не забравяме: без Божията помощ нищичко стойностно и свястно не бихме могли да направим или да сътворим! от вчера:

12 коментара:

Анонимен каза: Тоя Грънчаров е време да го приберат в психиатрията щото с лудостта си е вече обществено опасен!!!!!!!!!!!

Анонимен каза: Според мен не е опасен. Не правете от мухата слон. Не бива да се посяга на него, защото в такъв случай ще изчезне едно от нашите онлайн-забавления.

Анонимен каза: На Грънчаров новаторският подход към учениците (цитирам от видеозаписите му): "Ей! Оу! Алоу! Ти малоумен ли си, бе!" Мдамммм... твърде ценен даскал.

Анонимен каза: Всъщност, моля ви да не ме разбирате погрешно, г-н Грънчаров (аз написах последния коментар за видеозаписите на уроците ви).

Всъщност мисля, че сте добър учител и НАПЪЛНО разбирам как учениците (съсипани до голяма степен от системата) могат да изкарат от нерви един преподавател. Просто малко се подразних, че не споменавате имена на ученици, а често им казвате "ей". Макар че и това го разбирам, защото не е лесно да се помнят имената на ученици, които не са заинтересовани от ученето и се сливат в едно цяло.

Ако трябва да кажа честно, мнението ми е, че училището като цяло губи от отсъствието ви.

Анонимен каза: Грънчаров не става за учител, това вече е доказано от г-жа Анастасова, нашата любима директорка. Зад нейното решение застава целият ни сплотен колектив на ПГЕЕ в Пловдив..........

Анонимен каза: Не виждам как е било "доказано". Бихте ли пояснили? Колкото за "сплотения колектив", това неприятно клише трябваше да си остане в едно по-друго време, което свърши преди 25 години.

Анонимен каза: Прочетете това. И ето тук прочетете където е публикувана Заповедта за уволнението на Грънчаров.

В тия документи всичко е казано. А колективът ни наистина е сплотен, ние всички до един не възприемаме подхода на Грънчаров - той е надменен, смята се за непогрешим, дразни всички, и ученици, и учители, не приема съвети, не преподава уроците на учениците, не използва учебници, натрапва на учениците си свои писаници, които нарича "помагала", преструва се, че е демократ, а всъщност е напълно тоталитарен (завършил е в СССР а ние знае какви хора пращаха тогава да учат в СССР!). И така нататък. Грънчаров няма място в нашето училище, защото подклажда само раздори. Откакто той беше уволнен вече престанаха жалбите му, престанаха и проверките от Министерството, сега вече отново си живеем спокойно и сме се отдали на творчески иновации. Без него ни е много по-добре. Училището ни се управлява бляскаво от ръководния екип, съставен все от най-способни мениджъри начело с госпожа Анастасова.

Анонимен каза: Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно.... Третата Божия заповед.

Мария Василева каза: Тази привърженичка на сплотения колектив, на която директорката е любима, нещо не е наред. Толкова се е одаскалила в лошия смисъл на думата, толкова наивно и смешно звучи, като недорасла в общуването, като от детска градина, като влюбените в колективизма советски другарки от време оно. С такива се е обградила директрисата, та даже им е повярвала, че е много способна! Смешно и жалко поведение на типичен нагаждач!

Трябва да се дадат изказванията й на съдиите по делото за уволнението. Както и на жлъчната коментаторка, дето пише "мри", "да пукнеш от глад", "гнусен", подиграва се на Бог дори. Та ето Ви свидетелства черно на бяло, г-н Грънчаров, за микроклимата в техникума, който Вие нарушавате - като искате да поправите. Нека и адвокатът Ви се запознае с тези коментари, вероятно знае как да ги използва. Всъщност, не е трудно за компютърен специалист да проследи кои са двете въпросни личности и да им се поиска сметка по съдебен път. И повече никога да не помислят за работа в някое българско училище! За жалки подлизурковци и сипещи проклятия за смърт няма място в училище.

Сигурна съм че са от техникума, защото само някой, даден под съд и треперещ от страх човек може да се държи по този нечовешки жесток начин. Нечовешки жестоки бяха и издевателствата спрямо вас. Стилът е един и същ, а стилът - това е човека. Боже, опази децата в това училище от техните "преподаватели", докато дойде видьовден!

Мария Василева

Мария Василева каза: Разбира се, че Бог е верен, Господин Грънчаров. В една песен се пее:

Бог направи път
там, където няма път,
работи тайно
и вместо мен
Бог направи път за мен!
Ще ме води, знам,
Ще държи ръката ми
с любов и сила
за всеки ден
Бог проправя път, за мен!

Смятам, че всичко случващо се, не е случайно. Убедена съм.

Ето един много елементарен пример:

Мъжът ми, който по професия не е строител, беше цял ден много озадачен и нервен - защото не знаеше как да направи конструкцията на покрива на къщата, която дотук беше строил сам, без да пита и иска помощ. В края на деня се развесели. Попитах го дали е намерил разрешение на проблемите си в някое списание за строителство или в интернет. "Бог ми каза - зарежи това и иди си върши нещо друго!". Той си чистеше от плевели градината вечерта, а на другия ден се събуди учуден от това, че му е съвършено ясно как да направи покрива, все едно са му направили план за работа. Оставаше само да се захване...

Бог поиска от Вас книга. Може изобщо да нямате никакво понятие от основите на вероучението. Той избра вас, хареса сърцето ви, изпита ви, сега ще ви води. Доверете му се!

Мария Василева


Ангел Грънчаров каза: Това, което казвате, уважаема госпожо Василева, ме навежда на много мисли, но ще се въздържа да ги споделям, понеже не ми се ще да се отклони разговора в друга посока. Нека да пишат свободно поклонниците на "сплотения колектив" (аз на такова нещо му викам иначе, използвам друга дума: думата комуна, в която, както е известно, никой не смее да каже нещо, което няма да се хареса на началството!), нека да си изливат сърцето както искат, особено тук, където под маската на анонимността могат да кажат всичко, което им е натежало. И да покажат точното си лице също така, което именно е интересно. Аз не вярвах, че такова динозавърско комуноидно отношение у нас в наше време изобщо е възможно, ето, животът ме изненада...

А що се касае до това, че ми хрумна мисълта да пиша такова помагало по вяра (дали това заглавие, именно ПОМАГАЛО ПО ВЯРА, не е по-сполучливо, дали него не трябва да оставя в крайна сметка като заглавие на книгата?!), аз също смятам, че това изобщо не е случайно. Вярно, възможно е да се дължи на моя самонадеяност, че, видите ли, мога "всичко да напиша", един вид че за мен "невъзможни неща няма"; възможно е да съм изпаднал и в такава една самонадеяност. Вярно е, че философите има подобен дефект, че успяват по всякакви въпроси да се изказват. Но пък нищо чудно и да има друг род необходимост в решението ми да се захвана с такава нелека работа. И самият факт, че ми е приятна тази работа, че я работя с удоволствие, ме кара да си мисля, че изобщо не е плод само на моя субективна самонадеяност или каприз, щото тогава съвсем нямаше да се чувствам така и отдавна щях да съм я захвърлил. А пък, възможно е, нищо чудно и да съм почнал да... превъртам, а, дали не е и така? :-) Ето в тази връзка един фрагмент от разговор с мой приятел, той ми каза нещо във връзка с предстоящото мое интервю с г-н Министъра на образованието и науката; давам само пасаж от разговора ни:

Petar K. каза: Желая ти успех! Не забравяй да го информираш за връзката ти и за съвместната ти работа с украинската Академия на науките! :-)

Ангел Грънчаров каза: :-) Мерси! Аз както не обичам да се хваля ще видим какво ще кажа на Министъра, важното е да е умерено това, което ще му кажа - за да не го уплаша; щото само наистина луд човек може да прави толкова неща колкото правя аз! :-)

Petar K. каза: Има някаква лудост във всичко това. Аз те следя внимателно ежедневно още откакто започна да пишеш в блога - и още се чудя каква е тази плодовитост! :-) Това наистина е ненормално и ако има някакъв критерии за измерване може да те включа и в Гинес! :-)

Ангел Грънчаров каза: :-) Да, то не се знае де, или съм луд, или пък съм надарен, едното от двете е, ама сега-засега още не се знае кое е вярното! :-)

Petar K. каза: Сигурно знаеш много примери за гении, които приживе са смятани за луди...

Ангел Грънчаров каза: Пълно е, то не е много хубаво човек да е хептен "нормален" щото това е равностойно на безличник, на посредственик... както и да е...

Ще ида да почина пред телевизора малко, понеже по цял ден съм на компютъра, отида ли пред телевизора веднага заспивам! :-) Той много хубаво ме приспива! :) Хубава вечер!

Petar K. каза: Хубава вечер и на теб!

Предавам този откъслек от дългия ни разговор, може да хвърля известна светлина върху обсъждания проблем. А това, че аз наистина нямам никакви претенции в областта на вероучението или теологията (опазил ме Бог да се мисля за спец в тия области!), може пък да е в някакъв смисъл мое предимство: ако помислим малко, ще открием, че Бог е избрал да съобщи на човечеството някои истини чрез устата на един син на дърводелец, Христос, знаем, не е завършил даже... духовна семинария, май нищичко не е завършил, е, Него е избрал Бог, а не, да речем, някакъв мастит и многоучен първосвещеник, нали така?

Тъй че нещата, знае ли човек, се нареждат някак; това, разбира се, не значи, че се сравнявам или меря със самия Христос, не, такава глупост изобщо не може да ми мине през акъла; но Христос, бидейки и човек, е в съвсем същата ситуация, в каквото сме всички ние, човеците; и ни е дал известен пример за следване; и затова ние, дето се смятаме за християни, ако се чувстваме следовници на своя Велик Учител в някакво отношение, това нали не е толкова голям грях - както на мен ми се струва?

Спирам дотук. Всичко добро на всички! Апелирам повече хора да се включват в дискусиите, не е толкова страшно човек да сподели каквото мисли... ако изобщо мисли де, щото и това е проблем...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари: