Истинското, същинското учене не е тежък и непривлекателен труд, а удоволствие на духа

За съжаление съществува един много вреден предразсъдък от страна на доста възрастни, че ученето трябва да е тежък и непривлекателен труд. Преди време имаше една вода за уста, която се казваше Listerine. Вкусът й беше отвратителен. И на хората, които се опитваха да я лансират, им беше хрумнало да я рекламират именно чрез вкуса й. В продължение на години кампанията им повтаряше нещо като:

"Вкусът й е ужасно гаден – по това си личи колко е ефикасна." И точно това за жалост е позицията на много хора към образованието в училище. "Колкото повече децата плачат, колкото по-малко реален смисъл виждат от работата си в училище, колкото по-тежки са чантите им, толкова по-спокойни трябва да бъдем, защото училището върши добра работа и нивото е високо."

Това е пълна лудост. И е важно да се извади на бял свят това схващане, което за много родители дори не се поставя под въпрос, за да им помогнем да осъзнаят, че тези училища са нездравословни. Но тъй като ние самите сме се обучавали на точно такива места, сме подозрителни към всичко друго – само защото не ни изглежда много познато. За щастие вече можем да посочим примери от реалния живот, в които децата се чувстват прекрасно, щастливи са и учат задълбочено. И, да, тези училища не приличат много на училищата, в които ние сме ходили.

Алфи Кон (Цитиран от Гери Николова)

Мария Николова каза: Съгласна съм. Непознатото и новото винаги предизвикват недоверие, отхвърляне и категорично противопоставяне. Познатото може да е лошо и да носи вреди, но ще се държим за него до посиняване.

Gery Nikolova каза: Ще стоим твърдо на борда на Титаник, докато потъва, щото той е непотопим - това е философията на образователната система у нас...

Sylvia Atipova каза: Спомням си когато за първи път учителка ми каза, че човек се учи докато е жив. Прималя ми от ужас: ТОВА ЦЯЛ ЖИВОТ! То заслужава ли си да се живее тогава? После, когато започнах да уча по западни учебници съм си носила учебника по философия на плажа - такова удоволствие ми доставяше да чета.

Сега уча непрекъснато, но българска книга или учебник отварям много рядко, което е жалко. Това е дълго обяснение на краткото: Да, Гери. Много си права.

Маня Маняна каза: "Страхотна е тази учителка! Тооолкова е строга!"

Gery Nikolova каза: Разбира се :-) Както каза преди време една дългогодишна учителка, с критичен и обвинителен тон към мен - "Аз за 20-сет години не съм допуснала да се сприятеля с нито едни родители и с нито едно дете, ТОВА е професионализъм, а ти - какви ги правиш? Какви са тия близки отношения с родителите? Това е непрофесионално!"

Маня Маняна каза: Мда, респект трябва да има и страх. Лошото е, че наистина много родители така смятат. Горките деца, как да заобичат ученето заради самото учене?

Gery Nikolova каза: Преди да осъзнаят що е то "учене" и колко е яко да откриваш някакви непознати неща - те се научават, че "учене" е ставането в 5.30, тормозът да те завлекат до студеното училище преди изгрев и там да те оставят за цял ден... цял ден, в който си длъжен само да се подчиняваш на команди и да слушаш критики колко не си достатъчно съсредоточен, бърз, внимателен... можещ, знаещ... и пр.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo