Министър Танев настоява децата да могат да се упражняват в изкуствата, в частност да се занимават с музика

Министър Тодор Танев написа на страницата си във Фейсбук следното, което предизвика кратко обсъждане; ето ги тук и двете:

Изкуството е нашият шанс да се съхраним като хора и като нация. Да се изучава музика в училище пълноценно и адекватно е нещо, за което винаги съм бил и непременно ще работя.

Тотално поддържам изучаването на музика по класическите европейски стандарти.

Искам да успокоя всички, като напълно разбирам тревогата им, че интегрална част от законопроекта за училищното образование на ГЕРБ ще съдържа в себе си всички 18 образователни стандарти, един от които се отнася до музикалното образование. Всички те ще бъдат конструирани от МОН и гарантирам, че това ще се случи чрез мрежи, които включват експерти и публика. Тогава всеки ще има възможност да допринесе за усъвършенстването на системата за изучаване на музика. Проектозаконът има добри намерения. Въпрос на разговори е как да се реализират по най-адекватен на обществените интереси начин. Предвижда се тези дискусии да се проведат през февруари или началото на март.

Ангел Грънчаров: Напълно споделям тезата за необходимостта от занимания с изкуство в нашите училища; но не на младите да им се обяснява теоретично що е изкуство, а да имат възможността практически сами да правят изкуство, именно да пеят, да танцуват, да рисуват, да пишат и пр. Ето нещо, отнасящо се по-специално за музиката: тя наистина има най-мощен духовен и облагорадяващ ефект върху душите на младите...

Tsvetan Minkov: Като ученик ненавиждах часовете по пеене. Нямам талант в тази област. Не умея ни да пея, ни да свиря, ни да танцувам. Но оценките ми определяха бъдещето.

Ангел Грънчаров: Който пее зло не мисли... това известно ли Ви е? :-)

Калин Кънев: Не съм се интересувал какво се преподава по музика, но преди 15 години в основното образование ме запознаха с композитори, творби... за жалост нямаше как да ги чуем. Един транзистор с място за касетка, записваем в най добрия случай и толкова. Сега в технологичното време, съмняваме в училищата масово да се използват мултимедийни устройства и друг вид електроника. Учениците се запознават с поп - фолка, като че ли тв Планета не е част от битието им.

Снежана Желязкова: Ако ме поканите за публика мисля, че имам какво да предложа за часовете по музика в частта им за българския фолклор, отнасям се положително към идеята музиката да заеме подобаващо място в училище

Sonya Slavcheva: Не знам училище, в което се преподава музика, така че децата да имат обща култура и познания. Навсякъде е "пеене", което е много различно.

Tsvetan Minkov: Ние учехме пеене и музика през 70-те доколкото си спомням. За мен беше кошмар когато ме караха да пея. Звучеше ужасно, а никога не съм обичал да правя неща, за които нямам талант и възможности.

Любов Миронова: Въпросът е намерението с което се учи музика, а не в наличието или отсъствието й. Тя може да се учи като автобиографии на композитори, като усещане за ритъм, като средство за вентилиране на емоциите, като средство за генериране на любов, като средство да се изразиш, като възможност да възпроизвеждаш, като познаване на звука и вибрацията му, също така да се отчита дейност, да се насилват деца правят нещо, което не желаят, да се усвояват еврофондове... С какво намерение ще се учи музика?

Veselka Venkova: Хора, часовете по музика не са само за фалшиво пеене. За култура става дума.

Petar Peevski: Просто слушайте и препишете това, което ни съветват западните ни партньори. Крайно време е да имаме обективно оценяване, не от приятелски комисии и мафии и деца с предимство. Компютърни тестове, както е в цивилизацията. И истински учители с постижения в областта си, а не професор доктори по икономика като г-н Алексей Петров, избрани по приятелска линия. И все пак поне малко оценяване на качеството и на средното ниво на училищата, а не на количеството. Не усещате ли конкуренцията на западните училища, която взима най-добрите ни студенти. Ако бяха оценени тук нямаше да е така.

Ангел Грънчаров: Като се каже "занимания по музика" то се разбира, естествено, пеене и занимания по свирене с някакъв музикален инструмент (плюс музициране или композиране на музика, което е трудно за деца, но защо не, ако някои деца имат таланти в тази област да се упражняват?)... но познания за историята и теорията на музиката не е всъщност обучение по музика...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo