Нека злосторниците да знаят, че нищо, даже и смъртта няма да ги спаси от възмездие за злодеянията им!

Ще си позволя тази сутрин да поразсъждавам по една, дето се казва, крайно "щекотлива" тема, може би тя изобщо да е най-щекотливата: ще опитам да осмисля и постигна основателността на тъй разпространената римска максима "За мъртвите или добро, или нищо" - De mortui nil nisi bene, De mortui nihil nisi bonum. (Тя изведнъж стана много актуална във връзка със смъртта на Президента Желев - когато безсрамниците, когато демагозите от всички партии скокнаха като ощипани и почнаха да нижат прогизнали от лъжи и лицемерие пищни словеса за "заслугите на великия покойник"!) Е, не бива чак толкова много да вярваме на всичко, което са казвали римляните - тия прогизнали от нравствена развала властолюбци, които, вярно, са изрекли и доста мъдри мисли. Но може би пък в някои неща са и сгрешили, а, възможно ли е това? Пък и времената, в които живеем ний, жителите на ХХI век, в сравнение с времената на древните, са вероятно доста различни, нима ние не бива да си имаме някаква своя, адекватна на нуждите ни, мъдрост? Ето какво смятам за нужно да се каже непременно по повдигнатия проблем, темата е грамадна, но аз съм принуден да се задоволя ето с какво:

За умрелите или добро, или нищо, но живите все пак не бива да се надпреварват да лъжат по повод нечия смърт, поругавайки изцяло истината - това беше моята първа реакция. Истината не бива да се крие: Желев беше доверен човек на ченгетата и мафията, имащ голяма заслуга за съсипването на българската демокрация! - и това си позволих да напиша, колкото и да ви изглежда грозно. Ето още една истина, която трябва да се знае от всички: Желев изигра много злокобна и коварна роля за опорочаването и съсипването на младата българска демокрация. "Светицата" Дърева - тя се изживява за нещо като непорочна "Майка Тереза" на българския преход! - също цъфна на екраните на всички телевизии за да ни каже колко човечен бил нейният сърдечен приятел Желю; тя между другото е сърдечна дружка и на Гоце, абе много любвеобилно сърце имала тая Дърева бе, да се неначуди човек как побира сърцето й толкова много любов!? Както и да е, но ето, вижда се, че ситуацията, в която са възможни такива нравствени ексцесии и аномалии, е изначално нездрава. Неговият - на Желю Желев - пример в светлината на случващото се в деня на неговата смърт показва, че когато политик си позволи да погази елементарните морални принципи, пораженията от това не са безобидни, напротив, много са страшни. Защото засилват страшната деморализация на цялата политическа класа и на страната като цяло, щото ние, гражданите, пък сме тези, които търпим подобни наглеци. И ето, че работата става твърде дебела...

Смятам, че да се укрива истината по този най-главен въпрос (на основание това, че за мъртвите, видите ли, не бивало да се говори нищо лошо, а само добро!) означава, че помагаме на злосторниците в политиката да продължават необезпокоявано със зулумите и с издевателствата си. Примирението и безхаберието ни спрямо страшния нравствен дефицит в многострадалната българска демокрация (който е така явен в случая "Желев") води до насърчаване на ония, които продължават да съсипват и страната ни, и демокрацията ни.

За да се поставят нещата на чиста основа, за да се очистим от нечистотиите трябва да преминем през пречистване, възможно само благодарение на горнилото на "толкова горчивата" и тъй "неудобна" истина; с лъжи и лицемерие доникъде не се стига, стига се до непроходимото тресавище, в което се намираме, от което изход не се види, напротив, все повече затъваме в него.

Политиците ни, които и днес си позволяват най-безогледно да ни лъжат, биват насърчавани да продължават ако знаят, че един ден няма да им се търси сметка за нищо, щото, видите ли, смъртта всичко била заличавала. И под действието на максимата "За мъртвите или добро, или нищо" щяло всичко да бъде покрито със забрава, сиреч времето щяло да спомогне злодеянията им да останат неразкрити. Запитайте са на кои е толкова удобна максимата "За мъртвите или добро, или нищо" - щото ония, които наистина са живели почтено, те нима има от какво да се смущават когато смъртта е дошла? Кои тогава на пробутват толкова уж благочестивата максима "За мъртвите или добро, или нищо"?

Противно на това аз стоя на принципа: нека злосторниците да знаят, че нищо, даже и смъртта, няма да ги спаси от възмездие за злодеянията им. Нищо няма да се забрави, грешниците чрез смъртта изобщо не стават праведни, напротив, смъртта е началото, от което нататък душите им ще си платят за всичко. Разбира се, има един безкрайно Мъдър Съдия, Който ще ги съди, не ние сме тия, които ще съдим, но и ние, жертвите на злодеянията на политическите наглеци, имаме правото да кажем какво мислим. С нищо няма да помогнем на душата на мъртвия грешник като почнем да "благочестиво" лъжем и лицемерно да твърдим, че той, видите ли, бил "толкова добър и порядъчен човек"; не, особено в такъв един момент лъжите с нищо не помагат, щото смъртта е именно този момент, в който действието на лъжите се прекратява и идва тъй безпощадния момент на истината!

Да, можем да си въобразяваме, че лъжите с нещо помагат на живите лъжци, мерзавци, грешници и наглеци, което, разбира се, не е така, но когато смъртта е дошла лъжата вече с нищо не помага - и с нищо не може никому да помогне. Душата на самия грешник пределно ясно знае греховете и злодеянията си, е, дошъл е часът да си плаща. И ние с нищо няма да й помогнем като продължим да обсипваме с лъжи паметта на починалия човек, на мъртвеца. Знам, че звучат грозно тия мои приказки, но ето, все някой трябва да ги каже, позволявам си това, понеже вчера бях отвратен цял ден да слушам какви ли не лъжи в прослава на "светлата памет" на починалия "първи демократично избран български президент" (което, както писах, е една голяма и опашата лъжа, която мерзавците-"журналисти" повтарят с упоение!).

Може да е грях да се казват някакви грозно звучащи истини за живота на починали вече хора, но нека всички да знаят: много трябва да мислиш приживе когато се захващаш да правиш мерзости, щото това няма как да остане скрито, тук даже и милостта на максимата "За мъртвите или добро, или нищо" няма да ти помогне. Идва неумолимо часът на истината, в който ще платим за всички свои грехове, които сме имали неблагоразумието да сторим приживе. И този час започва именно със смъртта. Да, не помагаме, няма как да помогнем на душата на мъртвеца като продължим да плямпотим какви ли не лъжи в негова прослава; това не може да помогне на душата на мъртвия, а на нас самите нима с нещо ще ни помогне? Ще ни помогне само за да продължим да пребиваваме в онова нравствено тресавище, в което сме затънали до шия - и от което излизане няма ако продължим да сме си все същите.

Пиететът към истината, свеждащ се до това с пределна безпощадност да възвестяваме нейните неотменими права, е онова нещо, което може да ни изведе на твърд бряг, именно може да ни спаси от затъване в упоменатото нравствено тресавище, пълно с ужасните влечуги и чудовища на Лъжата, Измамата, Терикатлъците, Далаверите, Лицемерието, Своекористността, Нравствената развала и пр. Нека не се самозаблуждаваме, че с лъжи можем нещо истинско да постигнем. Нека лъжците и грешниците, повтарям, да знаят, че нищо няма да им помогне, дори и Смъртта няма да ги спаси - истината за злодействата им ще излезе наяве; и колкото по-рано стане това, толкова по-добре. Ето затова да са мислили овреме тия, които са лъгали и грешили, които са си позволявали да встъпват в нечестни договорки в името на Властта, на Суетността, на Славата, на измамното Величие. С баданарките на лъжата няма да може да умиете възмръсния им нравствен облик, всички усилия в тази посока са обречени!

Това исках да кажа, това успях да кажа, темата е голяма. Заслужава си да се разговаря по нея, не бива да се мълчи "благочестиво" по тия въпроси. Казах, развалата ще спре когато ние станем по-други, когато станем много придирчиви към мошениците. Към всички мошеници, и към живите, и към мъртвите. Мошеникът, като умре, не става чист човек, я да си говорим истината, как пък ли става този фокус, нима вярвате в такова едно преображение? Нека да бъдем реалисти, нека да не си затваряме очите, нека да станем по-правдолюбиви, този е пътят към истинската, към същностната промяна. Да, нека злосторниците да знаят, че нищо, даже и смъртта няма да ги спаси от възмездие за злодеянията им! Когато не сме си платили приживе, непременно ще си платим после - пощада няма! И всички илюзии за пощада, и всякакви опити за сделка, и всякакви надежди, че с тарикатлъци можеш нещо да промениш са просто съвсем неуместни, никому не могат да помогнат. В часа на истината, започващ с последното ни дихание на този свят, идва разплатата - ето поне това никога не бива да го забравяме.

Аз не ща да се наредя до пословични лъжци като Гоце Първанов (и вся остальная корумпирана и деморализирана политическа сволоч, която у нас зоват най-безсрамно "политически елит"), които редят лицемерни, прогизнали от лъжи думи през ковчега на Желев или на когото там дойде или се случи; тия наглеци, тия безсрамници не могат да са пример или образец за мен в нито едно отношение. Затова и си позволих да напиша това, което написах. Аз до тях не ща да се наредя, пък вие правете каквото искате. Ако искате ме оплюйте, ако искате ме прокълнете! В отношението си към живите не сме толкова внимателни, напротив, безчувствено ги оставяме да страдат и да се мъчат, ала ето, към мъртъвците проявяваме удивителна грижовност - защо ли? Значи ли това, че на такива "безсрамници" като мен, дето дръзват да ви говорят такива грозни неща, ще простите донякъде едва когато умрат? Е, аз пък не ща тази концесия. Плюйте ме и като умра, недейте изобщо да изневерявате на себе си!

Впрочем, мерзавците (живите) са много великодушни към умрелите мерзавци, те и към живите мерзавци са също толкова великодушни и добросърдечни, ако сте забелязали това, виждате как се подкрепя мерзавците-ченгета от ДС. Но защо ли пък същите тия толкова много мразят и непрестанно плюят правдолюбивите хора, независимо дали са живи или мъртви? Що някой от същите тия, дето сега ронят такива обилни крокодилски сълзи по Желев, не пророниха една сълзица по повод смъртта на истински великия страдалец Илия Минев? Защо не казахте поне една добра дума за него, а, безсрамници, дето сега нижете такива лицемерни словеса по повод на вашия духовен брат Желев!? Ето по тия въпроси помислете, а аз спирам - за да ви дам възможност да се усамотите с мислите си. Приятни размисли! Смъртта винаги предразполага живите към размисъл за вечните и за истинските неща. Нека в тия размисли да покажем правдолюбието си, а не да потвърдим нравствената си развала - и към това си позволявам да ви призова. Бъдете здрави!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo