Днес ще се проведе съдебното дяло за отмяна на репресивното ми уволнение от длъжността учител по философия и гражданско образование

Днес, 12 януари 2015 г., от 15.00 часа в Районен съд в Пловдив ще започне гражданско дело № 11190, в което моя милост съди директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова за отмяна на нейната заповед за уволнението ми като учител по философия и гражданско образование от това училище с интересен "мотив", именно "пълна некадърност", "абсолютна неспособност на бъде учител", "несправяне с работата" и пр. Моето уволнение по този параграф фактически ме лиши от преподавателски права, аз повече не мога да бъда учител, следователно за мен това съдебно дело е за защита, за възстановяване на едно мое фундаментално човешко право, правото на труд, от което бях лишен от един самонадеян администратор, овладян от усещането за пълна безнаказаност.

А всъщност истината е, че бях уволнен по една-единствена причина: да ми бъде отмъстено заради това, че си позволих да поведа борба за демократизация на живота и отношенията в училищната общност, за осъвременяване на начините или подходите за обучение на учениците, позволих си също да критикувам открито погрешния по моя преценка стил на ръководство на тази администраторка; репресивния характер на уволнението ми е толкова близо до ума, че просто това не си заслужава да бъде изтъквано.

Та значи утре който желае, може да присъства на откриването на съдебното дяло; за да ви осигуря тази възможност ви дадох информацията по-горе (№ на делото и пр.), чрез която можете да разберете в коя именно зала ще се открие и проведе второто, а може би и заключително заседание по въпросното дяло. Във връзка с огромния интерес към това съдебно дяло у читателите на блога препубликувам Кратка обвинителна реч, подготвена за съдбовния съдебен процес, на който се налага да защитя делото на целия си живот; ето този мой текст, писан преди време:

С помощта, подкрепата и насърчението на г-жа Мария Василева (пенсионирана учителка, която подготви две резюмета на мой текст, публикуван в блога, именно ето този: Вярвам, че българският съд ще изпълни възвишената си мисия на блюстител на справедливостта, правото, доброто и дори на самата поругана човечност!, виж коментарите под него) подготвих нов, пределно съкратен вариант за мое изказване или за нещо като кратка обвинителна реч пред съда; възнамерявам да я произнеса на следващото съдебно заседание, което ще се проведе на 4 декември т.г., сиреч, само след две седмици. Предвид важността за мен на това съдебно дяло, на което е поставена на карта моята професионална и житейска съдба, тази тема силно ме вълнува, особено в светлината на открилата се напоследък възможност тежката ситуация в българското образование да бъде променена, имам предвид, че начело на Министерството на образованието и науката застана човек с реформаторски идеи, та и на това допълнително основание, с оглед истината за случващото се да бъде възвестявана колкото се може по-настойчиво, публикувам и този текст (защото твърдо вярвам и дори съм убеден, че без обществена подкрепа и без съответните настроения в гражданското общество промяна никаква не може да се случи):

Уважаема госпожо Съдия,

Искам да кажа, ако позволите, нещо съвсем кратко, което ще хвърли допълнителна светлина върху настоящето съдебно дело. Цели 30 години съм работил като преподавател по философия в сферата на средното и университетско образование. Отдадох всичките си сили и време на това благородно поприще - обучението, възпитанието, личностното и духовното развитие на младите; работих със съзнанието, че изпълнявам своя дълг, вярвал съм във всичките тия години, че имам потребното призвание да бъда учител - в противен случай изобщо не бих се отдал на това занимание и поприще. Главното в работата ми е било да помагам на младите в решаването на най-важната задача на живота им: да станат самостоятелно мислещи, търсещи истината, пълноценно живеещи и в крайна сметка успешни личности, свободни, уверени в себе си и духовно богати. Стараех се да бъда и, да се надяваме, бях полезен на младите - понеже бях вдъхновен от високото съзнание за несравнимата с нищо друго и тъй възвишена духовна мисия на учителя.

Предмет на работата на учителя по философия е изявяването на духовните измерения на живота с оглед насърчаване на ценностните, идейните търсения на младите - а това съвсем не е лек труд в настоящата тежка психологическа и нравствена ситуация в обществото ни. Става дума за съвършено фини, деликатни духовни въздействия върху душите на младите. Работих в съответствие с духовните потребности на времето, в което живеем. Привърженик съм на най-новите и модерни образователни технологии, подходи и практики, което може да се установи по цялата тази поредица от учебни помагала по всички изучавани в гимназиите философски дисциплини, които за тия години разработих и публикувах, с оглед да подпомогна подготовката на младите. Смятам, че отдавна е дошло времето, в което българското образование трябва решително да надмогне и да преодолее деформираната и неадекватна, но за жалост твърде разпространена представа за смисъла на образованието - с оглед да се върнем до корените и изворите на същинското, отговарящото на действителните нужди на младите и модерно образование и обучение.

Решителен привърженик съм на дълбоките, същностните промени в образователната система и съответно съм противник на остарелите, ретроградни, анахронични подходи, които по един командно-административен, тоталитарен и външен дидактичен маниер превръщат младите в обекти на груба инвазия, която не им позволява да развият най-ценното в своите уникални личности. Не мога да гледам с тъпо безразличие тази унифицираща система, която не признава човешката индивидуалност и самобитност, която без никакво неудобство тъпче безусловното право на младите да бъдат себе си, да отстояват суверенните права на личността си. Крайно време е тази обезличаваща система, която може да се сравни с нещо като "месомелачка на душите", да бъде прогонена от българското образование. Пилеем най-ценния капитал, който нацията ни притежава - човешкият потенциал. Няма защо да се чудим защо нацията е бедна и унизена - и защо най-талантливите не остават в страната.

От казаното става съвсем ясно защо човек с моите разбирания беше подложен на такъв груб административен терор, натиск и тормоз от страна на административно лице на отговорна длъжност, което застана в позицията на охранител и защитник на плачевното статукво, имам предвид директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова, ответница по това дело. Вместо да влезе в ползотворен диалог с човек като мен с оглед да обединим си силите в търсенето на най-добрите решения в интерес на учениците - различията в идеите и разбиранията са нещо естествено и благоприятстващо развитието! - това лице предпочете, в духа на един отречен от времето манталитет, да ме обяви за "опасен вредител", за "луд", за "некадърник" и за какво ли не още! Позволи си да поведе злобна компроматна война срещу мен, увенчана най-накрая със заповедта за моето уволнение от това училище. Всичките ми опити да поведа диалог, демократичен дебат по най-острите и горещи проблеми на училищния живот с оглед постигане на разбирателство се оказаха безуспешни. Бях изритан от училището по начин, който ме изважда завинаги от образователната система, бях уволнен по такъв параграф, че фактически съм лишен от конституционното си право на труд по специалността - не мога повече да упражнявам професията си на учител по философия.

Да оставим настрана това, че в непоносимата психологическа и нравствена обстановка в училището, в което работих, имам предвид трите последни години, в които негов директор е г-жа Стоянка Анастасова, в резултат на напрежението, което трябваше да понеса, в опасна степен се изостриха здравословните ми проблеми (страдам от заболяване, спадащо към групата на т.н. исхемична болест на сърцето) и то дотам, че бях инвалидизиран от ТЕЛК. Вместо обаче административният тормоз да отслабне, от този момент той се засили. В тази ужасна обстановка след инцидент (подхлъзване, падане и удряне на главата в бетонна стена) се стигна дотам, че получих обилен вътрешно-черепен кръвоизлив, заради който се наложи да преживея тежка животоспасителна операция с трапанация на черепа - за изваждане на получения хематом. Бях в 8-месечен болничен отпуск по възстановяване, но в момента на връщането ми на работа натискът и тормозът от страна на директорката вече стана направо неудържим, всекидневен, невероятно брутален. В тази обстановка ми се наложи да понеса и тежестите да водя друго съдебно дело срещу директорката Анастасова, поисках съдът да отмени наложено по-рано от нея дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение", което и стана, на три съдебни инстанции, включително и във Върховния касационен съд, спечелих делото - и несправедливото и неправомерно наказание беше отменено. Този факт принуди директорката, в желанието ù за саморазправа и с оглед да ми отмъсти, чрез неправомерно водена компроматна война да скалъпи "мотивация" за уволнение, която вече е предмет на настоящето съдебно дело. Шест месеца след завръщането ми на работа след болничните бях уволнен, и то тъкмо в навечерието на празника 24 май ми беше връчена заповедта за уволнение, само месец преди края на учебната година.

Дълбоко съм обиден от едно такова неправомерно, грубо и несправедливо отношение и третиране на моята личност от страна на директора на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова. Призовах я на съд, та безпристрастното правосъдие да отсъди и да възстанови правата ми, тъй като, за жалост, висшестоящите длъжностни лица в образователната йерархия не си изпълниха предписаната от закона роля; те не само че не пожелаха да спрат безогледния административен произвол, на който бях подложен, но някои от тях дори и подпомогнаха директорката да се разправи така безжалостно с мен.

Вярвам, че българският съд ще изпълни своята възвишена мисия на блюстител на справедливостта, правото, доброто и дори на самата поругана човечност. Благодаря за вниманието, извинявам се за емоционалността, но тя е разбираема - предвид съдбовната важност за мен на това съдебно дело!

ЗАБЕЛЕЖКА: Благодаря най-искрено на г-жа Мария Василева за голямата помощ, тъй като тя ми помогна да успея да се добера, след толкова много опити, до есенцията (същината) на цялата тази крайно неприятна за мен история! Разбира се, ще бъда признателен и за всички други съвети по текста, който, разбира се, се нуждае от още "шлайфане"...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo