Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 22 януари 2015 г.

Не се отказвайте никога от свободата си, колкото и съблазнително да ви се вижда живеенето без свобода - такава една саможертва не си заслужава!

Тази сутрин най-ценното ми за работа време отиде по редактирането и предпечата на ПОМАГАЛОТО ПО ВЯРА, което е пред завършване; по тази причина днес явно няма да мога да напиша нищо, но това не значи, че денят ми е отишъл напразно; помагалото по вяра, което написах за около месец чрез почти всекидневни публикации в блога, е може би най-смисленото нещо, което напоследък съм направил - по реализирането на тази толкова силно ентусиазирала ме идея. Остава да напиша нещо като предговор към въпросната книга, а също и да напиша един-два, най-много три заключителни фрагмента (или есета) по нея. В момента, събрани на едно място, текстовете по тази книга са 284 страници, разбира се, ще направя нужното те на намалеят, щото искам помагалото да е значително по-кратко; ще оставя в него най-важното, само онова, без което не може.

От друга страна темата на книгата е безкрайна, неизчерпаема, тъй че няма как да съжалявам, че не съм включил това или онова. Не е възможно тя да бъде реализирана в онази пълнота, която бихме искали да постигнем - понеже, казах, темата не може по никой начин да бъде изчерпана. Това е обаче не повод за тъга и недоволство, а признание за грандиозността на самата тема, на самия проблем, с решаването на когото се нагърби моята книжица. Тя няма никакви други претенции освен да бъде най-малък подтик към духовни занимания у младите в сферата на вярата и на религията.

Тия дни обаче ще продължа да мисля за ония няколко проблема, с които, като заключителни вдъхновяващи акорди, подобаващо да завърши книжката, която, както казах, няма никаква претенция да изчерпи проблемите, предмет на изследването й. Ще ми се също да подбера една "китка" от най-вдъхновяващи текстове за религията, писани от философи, поети, духовни лица и пр., в обем не повече от десетина страници, примерно от Киркегор, Хегел (слагам имената на двамата антагонисти във философията един до друго съвсем неслучайно), Кант, Достоевски, Св. Августин Блажени, Преподобни Иоан Дамаскин и пр. - само колкото, дето се казва, да "зарибя" към подобни текстове поне част от младите, един вид да "им хвърля въдицата". Той, знаете, и Апостол Петър е бил рибар, а пък по-късно такива рибари на човешки души стават и другите апостоли, сред тях един от най-великите е Апостол Павел, сърцевед и човеколюбец, друг подобен на него духовната история много рядко познава. Та ми се ще да пиша тия дни по два-три проблема, които ме се мержелеят в съзнанието като не заслужаващи подминаване; тук, пред мен, на бюрото ми, има листче, в което съм ги обозначил (за да не ги забравя). Само по-спокойно време да ми се намери, та да мога да напиша нещо по-стойностно.

А след малко трябва да се глася да ида в Пловдивската обществена телевизия за да водя предаването си. Най-вероятно темата ще бъде ето тази:

Какво означава да си гражданин?

Но и това не е сигурно, щото, както е обичайно, се колебая до последния момент. В тази връзка можете да изслушате (във видеоформат) ето това, което записах вчера на Главната улица на Пловдив: За темата на предаването "На Агората...", утре, 22 януари 2015 г., там именно съм разказал за другите възможни варианти за тема. А в последния момент най-вероятно ще избера коя фактически ще бъде темата: да, свободата е нещо коварно, затуй най-вероятно толкова много хора са се отказали от нея.

Това е, хубав ден ви желая, не се отказвайте обаче в никой случай от свободата си, колкото и съблазнително да ви се вижда живеенето без свобода - такава една саможертва не си заслужава! Защото свободата съвпада с нас самите, как тогава човек да се откаже от себе си? Да, но някои хора без замисляне правят тая жертва, отказват се от личността си - начинът за това е кардиналният отказ от свободата. Бягайки от свободата си, те бягат и от личността си, обезличностяват се. Но да ставам аз да бягам за работа, че като едното нищо ще закъснея - както съм се разфилософствал по никое време! Чао и до скоро!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Няма коментари: