Блогърът Комитата е написал текст със заглавие Ех, тези българи, в който разказва за някои преживелици (разни типове му искали пари), случили му се във вечерна София; можете да прочетете какво пише, а пък накрая цитира и свой приятел от фейсбук, който споделил ето това:
„Обраха ме. току-що. две красиви циганки на 18-20. на Христо Белчев преди Алабин. Едната ми сграбчи пакета, а другата - задника и докато се обясня, че нямам нужда от техните услуги, явно са ме преджобили. Възниква въпроса - ако бях казал "да" дали щяха да ми върнат парите, взети от джобовете ми, или щяха да искат още... всъщност ми поискаха цигара и затова спрях - да им дам.
ПП нямах с какво да си платя таксито и се качих до вкъщи за пари. Шофьорът се опита да ме излъже с 10 лева... Не съм толкова пиян!“
Написах там, в блога на Комитата, ето този кратък коментар:
Страшна работа! Краде се яко, мами се повсеместно, лъже се непрекъснато и масово! Дали е заради "кризата", дали е въпрос на морал, дали измамниците са гладни и затова мамят и крадат - кой да отговори на тия въпроси? Даже бедността, мизерията, човешкото нещастие и пр. са превърнати в "стока", в спекулативен инструмент за психологически шантаж, тормоз и натиск върху съзнанията на ближните - с оглед извличане на облаги. Или пък обяснението е, че съзнанието е дефектно по причина на това, че комунизмът ни натика в страшна нравствена (човешка) криза, в дълбока криза на човечността?! Не е човешко човешки същества да се отнасят така към себеподобните си. Аз не виждам "човешкост" (както би се изразил "философът" Ахмед Доган) в тия прояви...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар