Тревожно се щура сега на европейския хиподрум българският троянски кон на Русия и се озърта за зоб на Север

Из: Тримата братушки и гнилата ябълка, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

... „Може и още как, нека ви боли, нека ви яд”, бодро се обаждаше отмъстителното ехо от Москва, където много се ядосаха на българските челюсти за това, че не хапели достатъчно настървено европейската ръка, що храни публично България, по заръка на цар Путин, поради което и бяха посечени за назидание на все следващ троянски кон с множествени кариеси.

„Ако ще турско да стане, няма да повярваме в прекратяването на проекта, по който си бяхме поделили вече в мечтите си подизпълнителски порции за милиарди”, все по-немощно отвръщаше ехото от България, което руският посланик в Брюксел Владимир Чижов подигра като „гръмко”.

„Стана турско, можем да го наречем Турски поток”, посипа садистично раните на ламята с (черно)морска сол от Русия Дмитрий Медведев, главният везир на Путин. Така той даде знак, че Русия е готова да спонсорира нов възродителен процес, но с обратен знак, преименувайки с турско име обещаното на българските пеликани прекопаване на България за оня що духа (транзитен газ под руско налягане).

Ами сега? Какво да пазят гладните юнаци, след като и трите глави на енергийния ламтеж (зер от „ламя” ще да идва думата „ламтеж”) паднаха барабар с шлемовете им?

Търкулнаха се Бургас-Александруполис, Белене и Южен поток. Само българският им пастрок Първанов се измъкна политически невредим от клането, че и с вицепремиерски пост беше награден да изпроводи на коалиционната сватба- заради заслуги към тройния провал на мегаобещанието си за троен шлем и енергиен център на Балканите. Така на най-проваления на едро политик на прехода му се сбъдна пророчеството на Ицата Стоичков: “играиш (зад кулисите), пичелиш”!

Тревожно се щура сега на европейския хиподрум българският троянски кон на Русия и се озърта за зоб на Север...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo