Убеждението, че свободата непременно води до престъпление, е масово разпространено у нас. За разлика от западните общества, които са стигнали до отрицанието на свободата чрез отрицанието на християнството, у нас това убеждение като че ли е предхристиянско (тъй като ние никога не сме били достатъчно християнизирани). У нас то е дълбинна част от народопсихологията, отглас от една древност, в която всичко непознато е възприемано като враждебно. Всички злини, от които страдаме, реални или въображаеми, с лекота се приписват на действието на външни сили. Свободната воля (на другия) е такава една външна сила, която неминуемо има зли намерения и се възприема като потенциален източник на беди. И въпреки че сме били част от периферията на Рим, и въпреки че сме участвали (може би все пак прекалено отдавна) в християнската култура на Изтока, у нас елементарните принципи, върху които е построена европейската цивилизация, са непознати и поради това - отричани чисто емоционално, без аргументи.
Това положение на тежък когнитивен дефицит води до бедност на възможностите, с които разполагаме, за да се справяме с предизвикателствата на реалния живот. Тези възможности са две. Едната възможност е да отричаме самото съществуване на цивилизацията, като заместваме реалността с митове за собственото си величие. Разбира се само отрицанието на реалността не върши работа, тогава идва втората възможност - вписването ни в цивилизацията се свежда до имитация на нейните външни (но не и същностни) проявления. У нас цивилизацията присъства във формата на емблема на мерцедес, старателно нарисувана с блажна боя на капака на москвича. Имитацията на просперитета и заместването на реалността с митичен разказ за нея са две проявления на един и същи евтин трик, чиято функция е да замести липсващия смисъл в живота с плиткото удоволствие от самозаблуждението.
В тези условия, и въпреки че гражданското общество ни е вътрешно чуждо като идея и почти непознато като практика - нямаме никакво колебание в смисъла и ползата от преподаването на неща с етикет "гражданско образование" или "история на комунизма". Тоест, в тоталитарното по дух и организация училище, чрез учители, които са убедени, че свободата е зло и пред ученици, които са ежедневни свидетели на обществен живот, подчинен на разврат и престъпност, ние ще имитираме принадлежност към демократични ценности. Това не е просто ирония, това е трагедия.
Написа: Явор Ганчев, по повод на: Въвеждат предмет „Гражданско образование” в училище
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар