От Синдиката на българските учители предлагаме да отпадне от проектозакона текстът, който разрешава домашното обучение. Това каза за Агенция „Фокус” Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители към КНСБ. „Една малка група родители, които искаха да раждат в къщи децата си и да не ги раждат в медицинско учреждение, видяха, че това не става така лесно и като починаха деца бързо се отказаха от това си намерение, но сега са решили, че те трябва да върнат образователната система с векове назад, за да може те да обучават децата си в къщи”, заяви Такева. „Ние, като синдикат смятаме, че това е изключително неправилно, погрешно и некореспондиращо с изискванията на Европейската комисия по образование”, посочи тя. По думите й Европейската комисия по образование има няколко основни принципа, сред които са равен шанс и достъп до качествено образование, както и това чрез образованието детето се социализира. Според Такева, няма как, когато детето е затворено между четири стени и с него се занимават майка му, баща му, баба му или дядо му, то да се социализира и да научава всички принципи и ценности, които са изключително важни за едно общество. „Ние съзираме в това домашно образование не много добри неща и затова становището на Синдикатът на българските учители предлагаме този член от проектозакона да отпадне”, категорична е тя.
Milena Garova: Направо съм без думи... не може в 21 век да се отнема правото на свободен избор. Госпожата говори за качествено образование, социализация, принципи и ценности, докато на всички е ясно, че образованието не е качествено и обслужва интересите на персонала, а не на децата и че насилието в училищата не може да се овладее. Системата сама по себе си е форма на ужасно насилие над децата. "Да си добре приспособен към болно общество не е признак за добро здраве."
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар