Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 24 януари 2015 г.

Феновете на младежкото списание HUMANUS се увеличават


Преди известно време в блога публикувах репортаж от Силистра, в който се разказваше за млади хора от рок-групите „Blood suger”, „Ирис” и „Вход свободен”, за това в какво те вярват, как мислят, към какво се стремят и пр.; та този репортаж, подготвен от г-н Димитър Пецов, беше публикуван в сряда, 24 декември 2014 г.: Свободната творческа изява на личността и талантите на младите е онова, което ги прави щастливи. Месец по-късно, именно днес, 24 януари 2015 г. получавам следното съобщение от автора на въпросния текст:

Изпращам ви две снимки на младежите-рокаджии, за които публикувахме материал, снимаха се като фенове на списание HUMANUS с последния брой на списанието в ръце. Те с нетърпение очакват излизането на новия брой на списанието, където ще бъде репортажа за тях. А и не само те, но и техните родители.

Изобщо феновете на HUMANUS се увеличават; вече имам и заявки за печатни броеве. Ако има начин едната снимка, първата, с най-малките музиканти - където всички са прави - да я сложите на корицата, гарантирам ви, че успеха на списанието сред феновете ще е още по-голям. А и допълнително ще имам възможност да преснимам корицата в изданията на местните вестници. Вече имам принципно съгласие от редакторите.


Това ми пише г-н Пецов. Аз лично приемам идеята следващата книжка на списанието да излезе с снимката на тия младежи на корицата, нямам нищо против такава една идея. Публикувам двете снимки заедно с писмото, та да може да излязат в онлайн-изданието на списанието. Разбира се, за мен много е радостно това, че списанието намира подкрепа сред тия младежи. Вдъхновен от това тия дни ще задвижа своя идеи или инициатива да тръгна из по-големите пловдивски гимназии и да опитам с благословията на техните администратори да разговарям с учениците, да им представя списанието, да ги призова да се включат със свои текстове в неговото списване; целта е постепенно списанието да започне да се списва от самите младежи, да стане изцяло тяхно. Нямам нищо против те самите да си изберат редакционна колегия, главен редактор и още всичко друго, каквото си искат, да си го издават сами, а пък аз ще им помагам с каквото мога.

Такава ми е идеята, ако се намерят поддръжници от други градове, нека да я подкрепят, да се включат, те също както г-н Пецов и като мен да тръгнат в училищата и да разговарят с младите хора, да ги призоват към сътрудничество, към творчество, към съучастие и пр. Смятам, че този е начинът да се образува една общност от мислещи млади хора, които да подпомогнат реформата на българското образование с каквото могат. Има смисъл да се работи в тази посока, аз това зная и ще направя каквото ми е по силите работите да се задвижат в дълбоко потребната ни посока. Призовавам и други да подпомогнат, да се включат, да съучастват, да подкрепят.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

10 коментара:

Анонимен каза...

Стига си се хвали де, проглуши ушите на хората с твоето хвалене! Бъди малко по-скромен, нали уж си голям морализатор?! Хвалбите ти показват, че работиш за слава, а не за ползата от делото.....

Анонимен каза...

Между другото нашият сплотен колектив на ПГЕЕ в Пловдив няма да те пусне ако решиш да идваш да агитираш за списанието си сред нашите ученици! Не си прави илюзии че ще те пуснем в училището! ти в него си вече перрсона нон грата!!!!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Една от моите колеги по философия е от Силистра. Тутакси ще проверим популярността Ви, Философ Грънчаров, сред силистренското ученичество и родителство. Имам комуноидното, безмозъчно санким, усещане, че се опитвате да се докарате харесван навсякъде, освен там, където е трябвало - в собственото Ви училище. Апропо, продължавам да не доумявам, но то поради неумението ми за мислене, как така всички Ви харесват, освен тези, които са били в пряк контакт с Вас?

Elena Dicheva

Ангел Грънчаров каза...

Другарко Дичева, уж се преструвахте на голяма психоложка, пък не се досещате за нещо толкова простичко, което обяснява всичко, стига човек да е що-годе запознат с някои особености на българския национален характер. :-) Нали се сещате какво казва Елин Пелин за това ако някога се роди български гений какъв ще бъде той? :-) Сещате ли се за какво Ви намеквам? Между другото и в Светото Писание е писано ето какво по въпроса:

"И казваше им Исус: Няма пророк без почест - освен в отечеството си и между роднините и в дома си."

Или другояче казано никой не може да бъде пророк в своето отечество... :-)

Написах, няма да скрия, всичко това, за да се вдъхновите още повече и да ме оплюете както подобава, по-цялостно, няма да се излагаме сега! :-)

Анонимен каза...

За да ме вдъхновите? Че нали не се интересувахте от това, което мисля/пиша, Философ Грънчаров? Че и чувства не изразявахте?! Сега, не щеш ли, ще ме вдъхновявате. Я оставете тая работа. Това и за детска градина не става.

Elena Dicheva

Анонимен каза...

Оставете тия глупости, само Вие си се връзвате на себе си. Колкото до мен, внимателно следя изявите Ви, с оглед спечелването на съдебното дЯло, което водите. Е, като го спечелите и Ви възстановят, ако продължите да безобразничите в общуването си с учениците, както Ви е обичай, едва тогава ще се намеся. Засега, споко.

Elena Dicheva

Ангел Грънчаров каза...

Май наистина се вдъхновихте и при това в прекалена степен! :-) В тази връзка се налага да Ви запитам следното: другарко Dicheva, на какво основание си позволявате да твърдите, че моя милост "безобразничи" в отношенията си с учениците? А желаете ли да Ви дам възможност пред съда да защитите клеветническата си теза? Нито ме познавате, нито сте разговаряла някога с мен в реалния живот, но като примерна комуноидка не пропускате да оплюете и оклеветите човек, когото даже не познавате. Не се ли срамувате поне малко, драга другарко - или във Вашата душа чувството, наречено "срам", Ви е съвсем непознато?

Анонимен каза...

Е как да не съм разговаряла с Вас? Това тук какво е? Или се опитвате да внушавате, че общуването Ви тук е едно, а в реалния живот - друго? Ако Вие имахте приемлива комуникация с учениците си, Грънчаров, колкото и да сте били трън в очите на директорката си, тя нямаше да Ви уволни и то по този панически начин. А даже и да Ви уволнеше, защото, според Вас, сте й неудобен, учениците Ви щяха да са повели война във Ваша защита. Освен това, най-добросъвестно Ви уведомих, че познавам половината Пловдив, а тя, половината това, познава останалата половина. Колкото до идеята Ви да ми дадете възможност да защитя пред съда "клеветническата си теза", изглежда сте пропуснали да забележите, че само преди няколко дни самата аз Ви предложих същото, само че в обратни роли. Наблюдавам известни прояви на ехолалия в реакциите Ви. Иначе, няма проблем да се срещнем в съда.

Elena Dicheva

Ангел Грънчаров каза...

Разбира се от само себе си, че не сме разговаряли и не сме се срещали никога в реалния живот, Вие сте ми напълно непозната, аз на Вас - също. Както и да е, Вие може да разполагате с доноси спрямо мен, които да са Ви достатъчни да ме мразите колкото си искате.  :-) Излиза, че Вие, другарко Дичева, се самовъзприемате за нещо като воин (във фуста) на административната образователна система, който е готов да пожертва най-драгото си за нея! :-) По Вашата представа излиза, че администраторката, която ме е уволнила, няма начин да е съгрешила, първо, щото "началството никога не греши", второ, щот "народните маси" не са се вдигнали на революция в моя защита; само дето марксистко-ленинската и комунодната Ви представа за случващото в историята не издържа и най-елементарна проверка: то и при социализмо-комунизма нямаше бунтове и революции у нас о причина на това, че народните маси чисто и просто си ги беше страх. Както и да е, а бихте ли ми пояснила, многоуважаема стожерке на системата, Вие в какво по-точно ме обвинявате, за да ме призовавате на съд, щото явно съм пропуснал да прочета словоизлиянието, в което сте сторила това, което породи у мен извънреден интерес: значи не ме възприемате просто като абстрактен "враг, който подлежи на унищожение щот не мисля правилно кат нас", а има и нещо друго, което подхранва ненавистта Ви към мен, и което е то, ще имате ли доблестта да ми съобщите?

Анонимен каза...

да са ви живи и здрави децата - я какви са красиви всичките, и момчета, и момичета! Слънчовци