Не, русобоф не съм, но съм путинофоб, кагебистофоб, ченгефоб, комунистофоб, империалистофоб съм, понеже съм против руския империализъм

По повод публикацията от тази сутрин под заглавие Един лозунг от вчерашния митинг в подкрепа на европейска и свободолюбива България (там става дума за лозунга "Не русофоб, но не и роб!") се получи следния кратък разговор, следната обмяна на мнения:

Dimitr Dimitrov каза: Това е, как да кажа, поетичен и изискан изказ, нещо като сентенция, или по сегашному - слогън, но по естественото, искрено и здравословно си е ру-со-фоб!

Отвърнах му ето какво:

Какво да ги мрази човек руснаците, те, горките, са в окаяно положение, изкрейзили са в мнозинството си?! Не, да мразя тия нещастници аз не мога, мога само да мразя само техните нагли кагебистки господари; но да мразя руснаците като цяло не мога. Тия зомбирани нещастници мога само да ги съжалявам; не е християнско да бъдат мразени такива...

По тази причина съм против термина "русофобия"; виж, аз определено съм путинофоб, империалистофоб (против руския империализъм съм), кагебистофоб също съм, ченгефоб съм също, но русофоб не ща да съм. Още повече че аз съм живял и учил в Русия, познавам руснаците: малодушни, болни хора са те, зомбирани са, ощетени са много, те са истински страдалци. Комунизмът ги е довел до това страшно и жалко положение, те са негови жертви.

Тъй че аз да мразя жертвите на комунизма аз не мога, колкото и да ми се виждат окаяни, но за сметка на това да мразя комунизма и комунистите мога - ох, как мога!

И ето, аз определено съм комунистофоб, но русофоб, повтарям, не ща да бъда...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo