Симптоми, илюстриращи тоталното рухване на административно-командната образователна система у нас

Децата масово не щат на училище, 08 февруари 2015

Учители от Западна България се събират за да решат как да върнат интереса на децата към ученето

Процентът на учениците, които нямат мотивация да учат, се увеличава застрашително. Все повече са и преподавателите, които умишлено повишават оценките на децата, което допълнително ги отблъсква. Много от учениците редовно присъстват в часове не само без учебници, но и без тетрадки и химикалки, а тази тенденция вече не е „привилегия" само на дванайсетокласниците.

Това са наблюдения и изводи на преподаватели от училищата в Западна България. По инициатива на дългогодишния председател на Съюза на работодателите в образованието и директор на строителната гимназия в Перник Самуил Шейнин тази сряда те ще се събират, за да решат как да върнат интереса на децата към ученето.

„За съжаление тенденцията за повишаване процента на немотивираните ученици е световна", каза Шейнин пред „Труд". Нашите учители не са правили статистически извадки за броя на неангажираните деца, но са обобщили причините за това. Сред тях са социалната среда, липсата на подкрепа от страна на родителите в част от семействата, старите методи на преподаване, учебните програми и учебниците, които са с непроменени изисквания от години. „Поставянето на оценки, в които субективният критерий е много голям, тенденцията да се пишат по-високи бележки за по-малко знания, както и липсата на единни правила при оценяването са другите фактори за намаляване на мотивацията", категоричен е Шейнин.

В училище допусканият субективизъм в полза на ученика за тройка е 25 от 100, за четворка е 40%, за добър - 30%, а за отличен - 25%, е сметнал директорът. В един момент „дупките" в знанията лъсват - или при интервютата за работа, или на кандидат-студентските изпити.

Той и неговите колеги се готвят да изработят единни правила за оценяване и модел за привличане на учениците към работата в класната стая. Също така са изработили и „10 истини за образованието", сред които е този: „Формалното изпълнение на служебните задължения са фатални за системата."

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Интересно е, че тези въпросните дейци на административната система на образование продължават да смятат, че може да се намери някакво магическо средство, съответстващо на догмите на системата, което да може да я спаси, да предотврати провала й - който, впрочем, вече е налице, е неоспорим факт, вижда се с просто око. Тяхното поведение може да се оприличи с опитите да се гаси пожар като се лисват кофи с бензин! О, слепци, така не стават тия работи: мисленето ви е дефектно, там е проблемът, там е коренът, там е причината на катастрофата! Това показва по най-убедителен начин, че без смяна на системата, сиреч без коренна и същностна промяна на самите начала, върху които се покои образованието на децата ни, нашите деца и внуци качествено образование никога няма да имат...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo