Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 12 февруари 2015 г.

Медийните и политическите мерзавци у нас, рублофилите петоколонници на путинска Русия, са способни на всякакви мерзости!



Искрено се ужасих от факта, че БНТ тази вечер се включи в антинатовската и антиевропейската кампания в нашата страна - Цонев (наричан още "Пъпеша") в предаването си "Още от деня" имаше наглостта (и то не ще е случайно, разбира се!) да постави въпроса "БЪЛГАРИЯ НА ВЪРХА НА ОСТРИЕТО МЕЖДУ ЕС И РУСИЯ". А сутринта беше дадена думата на агент Гоце да говори в полза на Путинова Русия срещу България! Ей, господинчо, бивш агент на ДС и блюдолизник на мадридския мошеник, не знаеш ли че България е отдавна пълноправен член на ЕС и НАТО?

Написа: Енчо КЪРМАКОВ

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

1 коментар:

Анонимен каза...

Тъй като в България особено привържениците на левите сили твърдят, че България била някакъв мост между Запада и Русия, сега е моментът да го докажат на практика. В момента в Украйна наблюдаваме именно това: сблъсък между Русия и Запада и би трябвало да очакваме, че посредници за разрешаване на конфликта ще са именно българските леви. Защо тогава Миков или Първанов не са в Минск и не посредничат?