Най-важният ресурс е човекът: държавата само трябва да създава основа за разцвет на човешките таланти

Добрият самарянин не е само в добрите намерения - той трябва да има и пари

Правилата на живота според Желязната лейди:

- 90% от нашите тревоги са свързани с нещо, което никога няма да се случи.

- Ако тези, които ме критикуват, видеха как вървя по вълните на Темза, биха казали: прави това само защото не може да плува.

- Никой нямаше да помни „добрия самарянин" ако той имаше само добри намерения. Той също така е имал и пари.

- Съвсем не е задължително да се съгласяваш със събеседника си за да намериш с него общ език.

- Аз се радвам на личните нападки срещу мен. Това означава, че на противника не са му останали други политически аргументи.

- Добре е да се изучат слабите места на врага. Тогава може да дойде момент, в който той да се превърне в приятел.

- Не е задължително богатството на една страна да се базира върху собствени природни ресурси. То е достижимо и при пълната им липса. Най-важният ресурс е човекът. Държавата само трябва да създаде основа за разцвет на човешките таланти.

- Без икономическа свобода не може да съществува никаква друга свобода.

- Да бъдеш могъща, е като да бъдеш истинска лейди. Ако ви се налага да припомняте на хората че сте лейди, със сигурност не сте.

- Ако искате да обсъдите нещо с някого – вървете при мъж, ако искате реално да направите нещо – обърнете се към жена.

- Днес жените имат море от възможности да се изявят. Някои от нас даже управляват държави. Но ако честно си говорим, повече ни отива дамската чанта, отколкото щикът.

- Домът трябва да е центърът, но не и границата за живот на жените.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo