Напоследък комай всеки ден апелирам към хората, в който съм в някаква връзка във Фейсбук, да подкрепят петицията със заглавие Против диктата на предвидимите и удобни телевизии!. Апелирам, увещавам, моля, убеждавам, какво ли не правя и ето, успяхме в края на краищата да съберем... 50 подписа! (За три седмици!) На подписалите - благодаря! Ето какво разяснение написах тази сутрин с плахата надежда и други все пак да ни подкрепят - щото ми се вижда крайно ненормална, съмнителна, подозрителна тази изключително слаба подкрепа - явно нещо пречи, явно повечето хора ни нямат доверие и, както обикновено става у нас, вероятно изцяло неоснователно ни подозират в някаква нечестност; с оглед на това се почувствах длъжен да дам ето какво разяснение:
Просто ний, гражданите, дето подехме тази инициатива, искаме една изключително добра, забележителна даже, необичайно диалогична със зрителите, бих казал даже народна, наистина обществена, гражданска, свободолюбива телевизия, в която работят предимно честни и млади хора (е, някои сме млади по дух - ако не инак!), движени от чисти идеални подбуди, искащи да правят стойностна телевизия, та значи искаме Пловдивската обществена телевизия да не бъде поставяна в унизителни условия, а именно да бъде крита от зрителите, да й бъде отказван по обиден начин достъп до тях, с оглед да бъде изтощена и в крайна сметка и убита, това искаме, нима толкова много искаме?
Искаме свобода за тази бедна, но честна и достойна медия, само това искаме, искаме известно равноправие, не искаме тя да бъде дискриминирана тъкмо защото е талантлива, тъкмо защо си изпълнява достойно мисията и задачата! Та затова, моля, подкрепете ни, положението е сериозно, проявете известна солидарност! Моля да не си мислите, че тук има някакъв пазарен или търговски трик или измама, не, няма такова нещо, гарантирам. Тук става въпрос за оцеляване, битката, дето се казва, е на живот и на смърт.
Битката, която като граждани водим, е битка за това чрез запазването на ПО-тв да помогнем да бъде измит донякъде срама на българските медии и журналисти, огромната част от които бяха купени и станаха слуги на олигархията ни. Е, има и различни журналисти и медии - и точно затова изглежда са така нежелани, гонени, дискриминирани, тъпкани, унизявани, преследвани...
Та, моля, подкрепете петицията ни, апелираме към вашето човешко и гражданско съзнание, към съвестта ви! Нека да покажем, че и българи могат да се подкрепят - особено когато става дума за истински важни проблеми, касаещи нашите права: правото на информираност и на свободно изразяване на мнения има в случая водещо значение...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар