Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 10 февруари 2015 г.

Едва ли Меркел и Оланд ще "умиротворят" бясното и не по-малко агресивно от Хитлер чудовище Путин...



Да пази Господ, но г-жа Меркел и г-н Оланд в отношението си към Путин съвсем реално са застрашени след известно в историята да бъдат оценявани по подобие на печално известните "умиротворители" на чудовището Хитлер, имам предвид печално известните Чембърлейн и Даладие!

Да пази Господ да не се окажа прав в тази своя аналогия, но имам чувството, че историята сега се повтаря едно към едно, а пък те рискуват да се опозорят също толкова грозно - безславно опитвайки се да "умиротворят" бясното и не по-малко агресивно от Хитлер чудовище Путин...


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

5 коментара:

Bacho Кольо каза...

Въобще тезата , че Оланд и Меркел отиват да "умиротворяват" Путин, говори за пълната объркност в главата на автора и.
Манипулация от най-примитивен порядък, предназначена за читатели без собствено мнеие.

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч рублофил, агресията на Путин в Украйна е налице, нали така? Путин откъсна ли парче от територията на суверенната украинска държава? Откъсна, факт. Путин праща ли свои войници, дегизирани като "опълченци", в Източна Украйна, които водят открита война срещу защищаващите териториалния интегритет на страната си украински войници? Праща, факт. Това агресия ли е? Агресия е, факт. Това всичкото според Вас е проява на "миролюбието" на Путин, правилно ли Ви разбирам? :-) Действията на Меркел и Оланд са проява на "враждебност" срещу "миротвореца" Путин, правилно ли разбирам мисълта Ви? :-) Мисля, че при такова сериозно разминаване на Вашите субективни представи за случващото се в Украйна не е зле да се консултирате при компетентно медицинско лице, щото Вашите възприятия действително нямат нищо общо с реалността...

Bacho Кольо каза...

"Действията на Меркел и Оланд са проява на "враждебност" срещу "миротвореца" Путин, правилно ли разбирам мисълта Ви?"

Не.

Струва си да отговоря само на горния въпрос. Останлото е словесна плява.

Анонимен каза...

Меркел и Оланд – с право! – са много обезпокоени, загрижени и даже смъртно уплашени, видно дори от физиономиите и погледите им, защото има голяма опасност от ескалация на украинската криза и нейното прехвърляне в ЦЯЛА Европа. Движим се по ръба на нещо страшно. Всъщност както пише украинският анализатор Ростислав Ищенко, маските са вече хвърлени и се намираме във фаза на открита директна конфронтация между Русия и Америка за надмощие и глобална хегемония. Как и защо се стигна до тук, е тема на отделен разговор, но не е пресилено да се каже, че се намираме в преломен момент от световната история. Ищенко:

«Для США компромисс с Россией означает добровольный отказ от гегемонии, а это влечет за собой быструю системную катастрофу (не только экономический и политический кризис, но парализацию государственных институтов и неспособность государства выполнять свои функции, то есть его неизбежный развал).

Если же США побеждают, то системная катастрофа ждет уже Россию. После подобного «мятежа» ее правящий класс будет наказан ликвидациями, тюрьмами и конфискациями, государство фрагментировано, существенные территории аннексированы, военная мощь уничтожена.

Так что война будет длиться до победы, а любые промежуточные соглашения следует рассматривать лишь как временное перемирие — необходимая передышка для подтягивания сил, мобилизации новых ресурсов и поиска (перевербовки) дополнительных союзников… сейчас маски сброшены и все понимают, что идет война… Ядерные державы не могут столкнуться на поле боя. Поэтому вопрос ресурсной базы приобретает первостепенное значение. Именно поэтому весь прошлый год мы наблюдали отчаянную борьбу России и США за союзников. Россия ее выиграла. Если на стороне США выступает только ЕС, Канада, Австралия, Япония (и то не всегда и не безусловно), то России удалось мобилизовать в свою поддержку БРИКС, прочно закрепиться в Латинской Америке, начать вытеснение США из Азии и Северной Африки… Европа не может противостоять США, но смертельно боится горящей Украины. Поэтому впервые за все время конфликта Олланд и Меркель не просто пытаются саботировать требования США (вводя санкции и стараясь их не вводить), но и рискнули на минимально самостоятельные действия, попытавшись добиться хоть какого-то компромиссного не мира, но перемирия на Украине.

Таким образом, независимо от желаний Путина и интересов России, общий расклад сил, приоритеты и возможности сторон ведут к тому, что война, которая еще в прошлом году должна была закончиться в пределах Украины, уже почти неизбежно затронет Европу.»

Анонимен каза...

Така че пред очите ни се разиграва грандиозен геополитически сблъсък между „титаните“ Русия и Америка, а Украйна е повече повод и претекст, отколкото причина, тя е само полето, на което се осъществява тази конфронтация. Който победи в този сблъсък, ще е бъдещият геополитически световен хегемон. Залогът поради това е гигантски. Всъщност аз от 19 години знаех, че този момент ще дойде, но това е тема за отделно обсъждане.