Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 7 февруари 2015 г.

Мое писмо до група влиятелни личности с призив да подкрепят Петицията за медийна свобода в България


Петицията против медийния диктат и монополизъм на големите, удобните и предвидими телевизии и в подкрепа на малките, непредвидими, диалогични и свободолюбиви телевизии продължава, вие сложихте ли си подписа там, подкрепихте ли тази важна и полезна гражданска инициатива?

Това написах и тази сутрин във фейсбук. До този момент под петицията са се подписали... 21 човека (а тя стои там вече няколко дни!). Срамота! Как е възможно такова едно безразличие, аз ето това не мога да разбера?!

В тази връзка решавам да направя тази сутрин следното: да отправя призив до някои от по-известните блогъри у нас, да им напиша едно кратко писъмце, да им обясня вкратце каква е ситуацията около тази подписка, каква е идеята й, какво ни вълнува - и да го помоля за подкрепа и съдействие с оглед петицията да стигне до колкото се може повече хора. Аз имам една отколешна теория за т.н. "блогърско цунами", е, сега отново имам повод да опитам да я апробирам, да се опитам да я проверя дали е възможно в нашите специфични български условия тя да проработи. Та значи имам в електронната си поща (останали от други такива мои опити да предизвикам блогърско цунами) имейлите на доста от нашите най-известни блогъри (и други по-влиятелни личности, медийни, научни и пр., журналисти и т.н.), ето кои са те - и ще им пиша, та да ги помоля да съдействат; значи ще изпратя писмото си до:

Иво Инджев, проф. Минко Балкански, проф. Б.Богданов, Хр. Блажев, инж. Чавдар Каменаров, проф. Христо Тодоров, Цв. Ризова, проф. Красимир Делчев, Добринка Алексова, Митко Козарев, Димитър Аврамов, проф. Добрин Тодоров, ст.н.с.д-р Стефан Пенов, Николай Еленков, Елза Тодорова, Христо Беров, Й.Каламарис, Георги Календеров, Калин Манолов, Калоян Борисов, Румен Кривицкий, Момчил Дойчев, Теодор Дечев, Тодор Марков, В.Гочева, Богомил Шопов, Борислав Цеков, Васил Видински, Велеслав Начев, Велян, Веселин Николов, Даниела Горчева, Елена Дойчинова, Еленко Еленков, Жюстин Томс, Иван Бедров, Йовко Ламбрев, Константин Павлов-Комитата, Константин Косев, Майк Рам, Мартин Безгунов, Мартин Димитров, Минчо Спасов, Пейо Попов, Петър Добрев, Петър Стойков, Радан Кънев, А.Градинаров, Светла Костадинова, Светла Петрова, Симион Патеев, Тихомир Димитров, Тодор Христов, Христо Стоянов, Райчо Радев, Иво Беров, Павел Николов и др.


Написах и им изпратих следното писмо:

Здравейте, уважаеми дами и господа,

Първо моля да ме извините за общата форма, в която е написано това писмо, то не е израз на неуважение; просто поради естеството на повдигнатия проблем се налага да пиша по този начин. Иска ми се да поставя на вниманието ви един важен по моя преценка въпрос. Надявам се на вашата положителна реакция и подкрепа.

Става дума за една инициатива, свързана с крайно сериозната, обезпокоителна ситуация в областта на медийната свобода в България. Натъкнах се - като гражданин, като потребител на "медийни услуги" - на един проблем, който по-нататък се оказа симптом на нещо значително по-голямо: по своя телевизионен приемник аз от известно време вече не мога да гледам една интересна за мен телевизия, именно Пловдивската обществена телевизия - по причина на това, че доставчикът на тия услуги е решил да не я включи в своя списък с доставяни програми. Тази телевизия, създадена от известния журналист Евгений Тодоров, съществува от много години, тя е изключително диалогична с гражданите, има чудесни предавания, новаторска, творческа е по дух и т.н., с две думи много ми допада. Е, някой е решил да я извади от списъка, един вид да я цензурира - и по този начин да я задуши, да я ликвидира. А за мен тя е едно островче на свобода в медийното море - да не кажа блато или тресавище.


Като гражданин и като човек реших непременно да реагирам на дискриминацията, на несправедливото третиране на тази медия. Постепенно изучих проблема и открих потресаващи за мен неща, които рисуват една недотам благопристойна или честна картина на ситуацията на т.н. "медиен фронт". Е, вкратце казано, в крайна сметка написах една петиция, озаглавих я Против диктата на предвидимите и удобни телевизии!, която предоставям на вашето внимание. Искам в тази връзка да ви помоля за следното:

Ако сметнете, че поставеният в тази петиция проблем е важен, моля, подкрепете я с подписа си. Ако пък прецените, че бихте желали да подпомогнете събирането на подписите под петицията, ще се радвам ако ми съдействате в тази посока, има много начини за това; за мен е важно тази петиция да стигне до вниманието на колкото се може повече български граждани. Имам надеждата, че ние, гражданите, можем да се намесим все някак в така и така сложилата се неблагоприятна ситуация в сферата на т.н. медийна свобода у нас - и да спомогнем за промяната в позитивна посока. Вие сте ангажирани граждани с влияние и активна позиция, ето, призовавам ви, ако сметнете за необходимо, да призовете по подходящ начин и други хора да подкрепят петицията.

Това е нещото, към което си позволявам да ви призова. Прощавайте за безпокойството! Всичко добро и успехи!

С уважение: Ангел Грънчаров, философ, блогър, гражданин

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: