Т.Живков: "Властта ми я дадоха руснаците, те и ми я отнеха!"

"Откровеността на Тодор Живков ме изненада и няма да я забравя никога. Бяхме говорили не малко за властта, как, защо и т. н., но аз в един момент зададох следния въпрос:

- Добре, Вие сте владеел баланса на интереси, владеел сте манипулацията на хората... как след 35 години упражняване на властта, в условията, когато цялата сила е във Ваши ръце, как така на този пленум (10 ноември 1989 г. - б. м.) Вие я сдадохте така лесно или поне за наблюдаващите отвън изглеждаше така?

Откровеността на първата част на отговора има наистина историческа стойност, произнесена от неговата уста:

- Каква власт бе, кой ми я е дал тази власт? Руснаците ми я дадоха - и те си я поискаха. Поискаха си я и си я взеха. Какво можех повече аз да направя? Аз не съм като този лудия Чаушеско да почнат да ме стрелят. Направих каквото можах да ги убедя да ме оставят, но те бяха непреклонни. Казаха ми, че решението им не подлежи на промяна, избрали са си други хора, дали са ми достатъчно дълго време, дошло било време за смяна на караула. И тъй те решиха да ми я дадат и те решиха да си я вземат. Аз съм реалист, а не фантазьор като Чаушеско."

Петър Бояджиев, от 10 ноември 2009 г.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo