Ученици от елитна софийска гимназия желаят да проведат порадица от дискусии с мен по вълнуващи ги важни въпроси

Откакто съм уволнен от работата си като преподавател по философия и гражданско образование (знаете, чиновничка-защитничка на административната образователна система ме уволни с мотива "изцяло негоден за системата" и пр.) на мен ми се налага да практикувам занаята си къде ли не, примерно, водя образователно-дискусионно предаване в една телевизия (виж: Архив на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия), изнасям лекции и беседи където попадне, в това число и в блога си (примерно имам покана също така за лекции с представяне на сп. ИДЕИ и на моите книги в два областни града, в Смолян и Хасково, тече в ускорен план организацията на тези "мероприятия"), общувам с много млади хора, които търсят мой съвет за едно или друго, провеждам консултации от най-различен род с всякакви хора (тия дни ще пиша повече по тия мои активности напоследък), разбира се, пиша много, ето, две-три книги написах и издадох откакто церберите на административната система в образованието ме изритаха от училището, в което работих 14 години (а иначе в образованието, университетско и гимназиално, съм работил повече от 30 години).

Та в тази връзка напоследък с един ученик от елитно софийско училище разговаряме по идеята да създадем нещо като виртуален дискусионен клуб с негови приятели, където да започнем да обсъждаме интересни и важни теми; понеже не съм го питал дали е съгласен да дам гласност по нашата инициатива, решавам сега засега да запазя името му в тайна; а ето сега откъс от наш разговор, в който обсъждаме въпросната идея:

В. В. каза: Здравейте!

Ангел Грънчаров каза: Здравейте!

В. В. каза: ... Но ще е интересно да поговорим някой път, пишете, когато идвате към София, ще събера няколко души от нашето училище и ще се получи интересна дискусия.

Ангел Грънчаров каза: Вижте това, написах го по повод на нашия разговор тука: Нека злосторниците да знаят, че нищо, даже и смъртта няма да ги спаси от възмездие за злодеянията им!

Между другото дискусия можем да направим и тук, в интернет, ако искате, съберете такава група, да направим една дискусия по интересуващ ви проблем, аз съм готов, хем ще имаме писмен запис по нея, та и други да прочетат и да разберат какво мислят младите. Аз съм ЗА!

В. В. каза: Супер, ще питам другите и ще пиша тези дни. Иначе статията Ви е доста интересна и провокативна.

В. В. каза: Иначе и анализът на Иво Инджев е интересен: Боянските ливади са обрасли с мълчание, но не всички пасем лъжите за тях

Нямаше да се връщам към неокосените медийно Боянски ливади, на които беше препънато първото правителство на България, съставено без участие на столетната пакостница, ако главното действащо лице от онова време не почина наскоро...

Ангел Грънчаров каза: Да направим нещо като клуб, да водим дискусии по най-важни и интересни теми тук, в интернет, с участието на мислещи млади хора, мисля, че това не е лоша идея...

Ангел Грънчаров каза: Ето това е нещо, което може да ви заинтересува: Обява за конкурс на тема "Какво зная за Украйна"

В. В. каза: Може да напиша нещо за Гладомор-а. А само да попитам, задължително ли е проектът да е с един автор или може да сме двама?

Ангел Грънчаров каза: Ами за този въпрос мисля, че трябва да се свържете с организаторите и тях да попитате, но мисля, че едва ли ще е проблем, те обаче ще ви кажат със сигурност. Аз също смятам да участвам...

В. В. каза: Ок, мерси за инфото за конкурса.

Ангел Грънчаров каза: Желая Ви успех! Кажи и на свои съученици, нека да участват повече хора.

В. В. каза: Ок, успех и на вас! (...)

В. В. каза: Дискусионния клуб може ли да отложим за края на месеца, защото имаме да попълваме една документация за едно състезание в САЩ до 23-ти, която е доста обемна, и поради факта, че се класирахме от едно нестандартно място забравиха да ни дадат паролите за достъп и трябва да побързаме сега.

Ангел Грънчаров каза: Разбира се, няма проблеми. По принцип питам. Не бива да се бърза излишно. Само когато ви е удобно и имате желание.

В. В. каза: Супер. Имаме желание. Иначе, ако искате и можете, през март по някое време (още не сме уточнили дата) да дойдете с нас, защото сме се разбрали за среща с Иво Инджев.

Ангел Грънчаров каза: Къде ще се проведе тази среща? В кой град?

В. В. каза: В София.

Ангел Грънчаров каза: Чудесно! Дотогава обаче поне една хубава дискусия по важна тема ако може да проведем ще бъде много хубаво.

В. В. каза: Да, непременно, ще пиша идната седмица за дата, за да кажете дали ще е удобна. И лека нощ от мен!

Ангел Грънчаров каза: ОК, лека нощ! Приятно училище утре!

В. В. каза: Мерси!

ЗАБЕЛЕЖКА: Вече проведохме, по настояване на този младеж, няколко импровизирани дискусии по важни граждански и политически въпроси. Радващо е, че млад човек като него толкова много се вълнува от случващото се в страната, участва в протести, мисли по проблеми от близката ни история и т.н. Разбира се, готов съм с каквото мога да помагам на такива хора, ето, правя го. Та ще го питам и с негово съгласие ще публикувам дискусиите ни от последните дни. За да заработи пълноценно нашият клуб; той вече заработи, но имам предвид да дадем и гласност на това, за което мислим и разговаряме в него. Понеже то може да заинтересува и други хора, ако и те пожелаят да се включат в дискусиите, ще бъде чудесно! Ето затова именно желая да дам въпросната гласност. Та мисълта ми е че е трудно на човек като мен да му забраниш да преподава или да общува, трудна работа е да запушиш устата на философ, мисля, че въпросните цербери, дето ме уволниха от работа във въпросното училище, предоволно вече се убедиха, че всъщност сториха една великолепна глупост...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo