Понеже днес било, представяте ли си, "Ден за борба с тормоза в училище" (сякаш само днес трябва да се борим с тормоза в училище, а иначе в останалите дни тормозът трябва да си върлува необезпокояван от нищо!), то аз, понеже съм голям гадняр, няма да изпусна сгодния случай да поставя някои крайно неудобни въпроси, които сега решавам да бъдат и тема на дискусията във воденото от мен телевизионно предаване "На Агората с философа Ангел Грънчаров"; ето ги тези същите толкова неприятни въпроси:
- Кой кого тормози повече в училище - учителите учениците или учениците - учителите? Или пък директорите най-много трябва да тормозят учителите?
- Защо се смята за правилно и "в реда на нещата" учителите "законно", един вид съвсем безнаказано и при това непрекъснато да тормозят учениците, включително и по най-перфидни и гаднярски начини?!
- А нима директорите пък не тормозят по същия този начин тъкмо учителите, изисквайки от тях не друго, а да тормозят колкото се може повече учениците?
- И какво излиза в крайна сметка: че днешното училище у нас е арена на непрекъснат тормоз, агресия, насилие, терор? Или на "война на всеки срещу всички", то нима е място, в което царува максимата "Човек за човека е вълк", е, ако не по-точно вълк, то поне... куче, ала непременно злобно, зло куче? Ами родителите кого тормозят най-вече - учителите, децата си, директорите или пък - филанкишията, сиреч, никого?!
- Как да се разкъса този омагьосан кръг, как да се премахне тази жива лудница, какво трябва да бъде направено, че тази идиотска вакханалия на тормоза, насилието и терора над личността на младите да бъде прекратена, а пък училищата да станат място, където общуват човеци - и то по съвсем човешки начин?
И още много други въпроси могат да бъдат поставени, но сега трябва да ставам и да излизам, скоро обаче ще продължа да дълбая по темата... а утре ще ги разискваме в предаването. Всичко добро, приятно мислене ви желая!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Грънчаров честито! Губиш делото, поздравления! Госпожа Анастасова бляскаво спечели и доказа пред съда твоята некадърност! Повече никога няма да бъдеш учител не само в тет Ленин, но и в никое друго училище! Справедливостта възтържествува! Смири се и иди си потърси работа в обществената чистота като метач на улиците!
Публикуване на коментар