"Най-много от всичко слушайте сърцето си - защото в него са изворите на живота!"

Попитаха ме какво се е случило на вчерашното заседание по съдебното дяло за клевета: виж Утре ще се състои поредното заседание по съдебното дяло за клевета, заведено от моя милост срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив Ст. Анастасова и Нещо като репортаж, направен пред Съдебната палата в Пловдив. Понеже така или иначе съм дал пределна гласност на всичко по това дяло, ето, налага се да информирам вкратце интересуващите се, ония хора,ония граждани, които го следят, сиреч, които се интересуват от голямата тема за случващото се в изцяло банкрутиралата вече българска образователна система.

Ще бъда пределно кратък този път, понеже ми се налага да бързам: след 40 минути трябва да ставам от компютъра и да заминавам за болница, днес ще ме приемат за лечение и за изследвания в една пловдивска клиника. И тъй, вчера съдът разпита последния свидетел по дялото, именно инж. Венелин Паунов, бивш директор на училището, от което, както е известно, бях в крайна сметка и уволнен от неговата приемница (там работих близо 14 години като преподавател по философия и гражданско образование, а тя, знаете, ме уволни с чудатия мотив "пълна некадърност", "не става за учител", "негоден за системата" и пр., все пак цели 32 години работя именно като такъв!). Както заяви г-н Паунов - а неговото свидетелстване пред съда беше бляскаво, той направи голямо впечатление на всички с пределно точните и честни отговори, които даде на отправените му въпроси! - понеже "работещите в училището ги е страх да свидетелстват за да не си имат след това проблеми от отмъстителната директорка" (цитирам точните му думи, казани пред съда), се е наложи той да се съгласи да бъде свидетел, нищо че вече е пенсионер. Аз тук не мога да предавам всички останали моменти, които той осветли в изказването си, когато излезе протокола от съда, тогава ще мога да ви информирам по-пълно чрез него, но си заслужава да се отбележи още един възлов момент: а именно, че даването на въпросната "психиатрична диагноза" от страна на директорката е един голям гаф и грешка (която беше съвсем нормално да бъде преодоляна по друг начин, а не чрез призоваване пред правосъдието, с което директорката сега вече си има сериозни проблеми); второ, че тази история е само брънка от нейната борба да се разправи с един неудобен човек като мен, преподавателя по философия и гражданско образование в училището, който е дръзнал открито да се противопостави, да критикува нейния недемократичен, несъвременен, анахроничен подход в управлението на това някога елитно и знаменито училище. Относно въпросната "психиатрична диагноза", дадена от директорката Анастасова в съвсем официален документ бившият дългогодишен и толкова авторитетен директор на училището Паунов повтори многократно, че това са недопустими глупости, които един администратор или управленец никога не би си позволил по отношение на когото и да било от персонала, да не говорим за това, че тук се сблъскваме с едно крайно неколегиално и безчовечно отношение. Г-н Паунов също така изтъкна, че благодарение на тази оригинална и дори уникална административна "диагноза-характеристика" в училището се е създала крайно нездравословна психологическа обстановка, той е бил свидетел как и ученици, и учители са коментирали недопустимостта на случващото се, споделяли са и с него, възмущавали са се, ала, за жалост, не са намерили сили да се противопоставят на невиждания административен тормоз, на който в крайна сметка е подложена цялата училищна общност; оня същия страх, владеещ "колектива", е свидетелство за всичко това, заради този именно страх нито един работещ от училището не посмя да ми стане свидетел - хората отказваха, извиняваха ми се, но честно признаваха: не искаме да си имаме главоболия, знаеш какво ще стане ако директорката и нас "ни вземе на прицел" и пр.

С разпитването на г-н Паунов съдебното дяло фактически трябваше да приключи, оставаха само адвокатските пледоарии. Да, обаче на другата страна, която предвкусва провала си в съдебното дирене, й се наложи, както именно правят удавниците, да се хване за последната сламчица: те отново поискаха... експертиза на моето психично състояние! Съдът прие решение да бъде изпълнено това искане на подсъдимата, сиреч, назначи такава една експертиза, въпреки че аз имам постановление на ТЕЛК (състав за психични заболявания), че нямам здравословни проблеми от този род (да пази Господ, щото сами знаете, че човешката психика е нещо много фино и никой не може да твърди, че е застрахован от подобни проблеми в съвременния толкова напрегнат живот!). Както и да е, моята адвокатка ми беше отдавна казала, че съдът е длъжен да изпълни това искане на противната страна, независимо от всичко аз поисках думата за кратка реплика и заявих горе-долу следното:

- Моля уважаемият съд да погледне от чисто човешка гледна точка към моето положение: наложи ми се покрай тази въпросната "диагноза" на г-жа директорката да преживея ужасни неща, които не пожелавам на никого. Изобщо не е приятно всички около теб да говорят какви ли не нелепици по твой адрес, знаете слуховете до какви аномалии водят; наложи ми се да дам пределна гласност на случващото се в училището чрез блога си по причина на това, че бях длъжен да въздействам някак на толкова неблагоприятното развитие на нещата с оглед да възникне по-реалистична картина на случващото се. Преживях огромно напрежение, явно някои са се надявали, че като ме поставят в такава жестока обстановка, психиката ми няма да издържи. След това ми се наложи да преживея ред други унижения, именно да доказвам къде ли не своята личностна, преподавателска и психична състоятелност, пълноценност и... "нормалност". Е, стигнах до убеждението, че за преживяното мой дълг е да заведа съдебно дело за частично възмездяване на понесените щети от морален и психологически характер. И сега, като капак на всичко, отново ми се налага да бъда подложен на експертиза за установяване на "психичното ми здраве", съгласете се, че това е крайно грозно и е нечовешко! Разбира се, разбирам съда и не възразявам, не се страхувам от такова една експертиза, аз самият се занимавам професионално с психология от много години, автор съм на учебник по психология, който има вече пет издания, за мен е пределно ясно колко несъстоятелни и обречени са тия опити да бъда окалян и съсипан като личност чрез сеенето на подозрения относно "нормалността" на моя личен психичен статус.

Опитах се да разкажа всичко това пред съда, и то да го кажа така, че то някак си да стигне до съзнанието на другата страна, до съзнанието на директорката Анастасова, която, разбира се, беше там, стоеше през цялото време до адвокатката си и нито веднъж не се обади. Само веднъж възрази когато г-н Паунов каза нещо, според нея не било така, както той твърдеше, но през останалото време си мълча. Дали е разбрала вече, дали се е убедила какво си е позволила да стори аз не зная, предполагам, че в момента ликува, че отново ми е причинила тия неудобства да бъда унижаван да доказвам пред психиатри, че съм, видите ли, "психично здрав". Както и да е, виждате докъде водят някои ценностни представи, примерно тази, че като си на власт можеш да си правиш каквото ти скимне с персонала, че личното достойнство на подчинените ти не е интересно и пр.

Трябва да ставам, свърши ми времето за писане. Налага да се приготвям за влизане в болница. Повтарям, ще влизам в кардиологичното отделение на една болница, ще изследват и ликуват там сърцето ми, а не... психиката ми! Тия две неща са дълбоко свързани, е, мен, дето се казва, животът ме удари в сърцето, не в психиката. Което не е кой знае колко голямо предимство: защото от болно сърце директно се мре, и то много лесно, просто сърцето спира и толкоз, гудбай лайф! А от болната психика не се мре (аз тия неща съм ги писал в своя учебник по психология отдавна), да, не се мре, живее се с болна психика, но се живее един живот, който не е за завиждане, а пък страданията са ужасни, да не дава Бог никому, но ето, в днешно време много хора страдат и от душевни проблеми, кризи, заболявания, разстройства и пр. Дори се и стигнало дотам, че много хора страдат от такива проблеми, но не го знаят, не го признават, мъчат се, ала си мислят, че така може да се живее безкрайно. Да, от душевни болки не сме мре, но това не е никакво предимство, щото те са от такова естество, че понякога болните имат чувството, че все едно са живи закопани в гроба. Много тежък завършек за този текст се получи, но какво да се прави, дотук ме изведе мисълта.

Да ви пожелая все пак съвсем накрая нещо по-оптимистично, и то е следното, ще ви кажа една от своите любими мисли от Библията: "Най-много от всичко слушайте сърцето си - защото в него са изворите на живота!". Сега се сещам, че днес на лекаря си ще предложа това мъдро библейско изречение да бъде изписано някъде на най-почетно място в клиниката им, мисля, че е много уместно, с този лекар си имаме приказката, предния път като бях в болницата му подарих пълна колекция от моите книги, човекът се хвана за главата като му стоварих на бюрото големия куп книги. Та така, слушайте сърцето си, бъдете верни на това, което то иска, сърцето, милото, никога не лъже, то ни казва винаги най-важното - то ни казва винаги самата истина! Чао и живот и здраве да е, ще си пишем ти ядни от болницата, лаптопът е с мен, разбира се!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo