Той смята, че досега не е имал абсолютно никаква конкуренция за поста президент
Президентът на КТ „Подкрепа” Константин Тренчев е на път да влезе в рекордите на Гинес по брой депозирани оставки сред синдикалистите. Д-р Тренчев за трети път през живота си ще се опита да напусне попрището, което заема години наред. Пред „Уикенд” 60-годишният синдикалист заяви, че се чувствам като човек, който е загубил илюзиите си и ще направи всичко възможно да започне трети път живота си отначало. „Усещам разочарование поради факта, че не прецених през 1988-1989 година обстановката вярно и адекватно”, казва Тренчев. Той смята, че досега не е имал абсолютно никаква конкуренция за поста президент на КТ „Подкрепа“. „Смело мога да кажа, че мога да съм на поста, докато аз искам. А тъй като вече не желая, няма да се кандидатирам. Миналия път пак бях взел такова решение, но настъпи голяма паника и смут“, обясни той. „На 60 съм и възнамерявам да се посветя на научните занимания. Впрочем аз вече 26 години не съм и спрял да се боря в тази посока. Относно оставането ми в КТ „Подкрепа“ смятам, че няма перспектива, защото хората не желаят да бъдат свободни“, заяви Тренчев. „Давах достатъчно личен пример досега. Хората идват на тълпи да ме кандърдисват да остана, викаха ме и министри... Претенденти за поста досега не е имало, но се надявам да се появят такива. През годините аз съм бил повече политик. Има много по-подготвени синдикалисти от мен. Кой ще набере кураж не знам“, каза още той.
В тази връзка виж и: Пожизненият Тренчев щял да ни остави на по-жизнен вожд, ако се е родил такъв с автор ИВО ИНДЖЕВ
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар