Около смъртта и погребението на Ж.Желев имахме възможност да чуем и да прочетем какво ли не. Много мерзавци се развихриха в тия дни за да покажат способностите си в правенето на какви ли не мерзости. В необявеното социалистическо съревнование по мерзости обаче сякаш има вече и първенци, недостижими образци, примерно П.Стоянов, който най-лицемерно симулира... плач за Желев, и то на стълбите на Храма със златните кубета, пред камерите на телевизиите, та да видим всички колко чувствително сърце има нашият голям политически въжеиграч. В тази връзка ми се ще да дам и още един пример за тотално объркана и извратена ценностна система, демонстрира този феномен някой си Gendo, написал следната бълвоч, която услужливо са я публикували в някакъв сайт, който нищо чудно да не е на Пеевски (то какво ли вече не е на Пеевски в тая държава); ето, подивете се: За Костов, Станишев и достойнството. Идете там да прочетете въпросната бълвоч, аз не ща тук да си цапам блога. По този повод си позволих да напиша на едно място във фейсбук следното:
Историята на България не бива да допускаме да стане митология, сбор от лъжи. Тия дни мнозина се потрудиха да я направят точно това, което е грозно. Само истината има значение за историята... а лъжите на трудолюбивите арогантни лъжльовци са обречени.
Та казах, че тия дни се водеше (и тепърва още се ще се води) същинско стахановско соцсъстезание по правене на мерзости; някой си Иво Югов (да не е наследник на комунистическия изверг Антон Югов?) е написал удивителното по пошлостта си сълзливо и гнусно писание, наречено Големият Жельо Желев и малките пъстраци. Не знаете що е "пъстрак" ли? И аз не бях чувал тази дума. Стъклени топчета за децата били, представяте ли си, "бомби" се наричали най-големите топчета, "пъстраците" били по-малки, имало и още по-малки, наричали се "бобчета", а имало и обикновени топчета, без специално име. Та Желев по думите на тоя мерзавец бил "Бомба", а... Костов, видите ли, бил "пъстрак"! И в тази връзка тая пишеща шматка патетично възкликва:
"... Хората-бомби бяха унижавани от хора-пъстраци. Можем ли да поставим пъстрака Иван Костов до големия Жельо Желев? Та те са от различни вселени. Революцията изяжда децата си и дисидентът Жельо Желев бе изтикан в ъгъла от костовци... На какво морално падение сме свидетели. Тъжно и жалко! Хора-пъстраци от 25 години ни управляват и смъртта на Жельо Желев ни напомни колко чист е той и колко мръсни са техните умове."
Сюблимничко е, нали, какво ще кажете?! Как да не се разплаче човек като чуе тия думи, а, драги ми Петю? (Имам предвид ревльото П.Стоянов.) Мерзостчицата си я бива, няма що! Пълно, тотално пренебрежение към историческата истина и към фактите! И пълно поругаване на всяка останка от човешки морал, сиреч, пълно нравствено уродство. Всичко требва да е тъкмо наопаки на истинското. В тази връзка не мога да кажа нещо повече от това, което един коментатор е казал съвсем простичко и ясно:
Vasil Karaivanov: Извинявам се, че не знам какво е "пъстрак". Сигурно нещо много лошо. Само ще отбележа, че "пъстракът" Иван Костов спаси България през 97-а година. По това време големият Желев - лека му пръст! - заедно с Петко Симеонов направиха партия "Либерали" и взеха 1 процент в изборите за Парламент.
И много други неща се изписаха и казаха в тия дни, за случващото се в които моя милост си позволи да напише ето какво:
Желев ли погребваме - или погребваме вече всички останки от приличие и от благопристойност?!
Костов наистина не е отишъл на погребението на Желев. Той и на много други места не отиде, явно наистина е много по-различен от тълпите лицемери, нагаждачи и подлизурковци, които се врат навсякъде. Който нямат особени скрупули да реват пред камерите, да се кръстят усърдно пред тях и прочие. Не видях Гоце дали е почнал да се кръсти вече, вий забелязахте ли тази подробност? Нема начин да не се кръсти Гоце щом Володя Путин, негов кумир и модел за подражание отдавна се научи да се кръсти, все пред камерите де, то се знае, защо да се кръстиш ако наоколо няма камера, която да забележи колко си набожен?! В тази връзка, няма как, ми се наложи да напиша и ето тази констатация, ей-така, да се каже от някой, пък може дадени хора и да се позамислят върху нея:
Истина е, че Ж.Желев и И.Костов олицетворяват две коренно различни нравствени вселени. Присъдата на времето ще докаже това, но ние още сега го предусещаме; е, известна съвест се иска да го признаем...
За това колко усърдна беше Дърева около погребението на Желев няма смисъл да казвам, щото тя е навсякъде. Разни хора умират, но Дърева, изглежда, е безсмъртна - и от нея отърване няма. Велева също е на линия за какви ли не услуги. Те двете минават за най-елитните ни журналистки, да ме прощава горката журналистика, че употребих тази дума в толкова неуместен контекст...
Спирам дотук. Щях да пиша още за нравствената развала, която тресе наште медии, ама нещо взе да ми се повдига, усещам пориви или позиви към повръщане, та да взема да спирам. Абе тоз, младият Антон Хекимян (така ли му беше името?), гледам, много окумуш момче бил бе, има сички шансове да затъмни даже Барекова бе, своя предходник на същото кресло, браво, има надежди да стане мерзавец от класа бе, нема що, бравос, серсемщините му се удават, идат му, така да се рече, отвътре! Има големо бъдеще туй момче, нищо чудно самият Кеворкян, негов съплеменник, току-виж да надмине, а може един ден дори и великого Карбовского да тури в малкото си джебче! Или нищо чудно един ден и самият титан бай ви Вучкова да засенчи! Не знам дали сте доловили таз сюблимна сценка когато интервюираше неуморимия медиен труженик Андрей Райчев и го подпитваше като кученце ето какво:
- Ама кажете де, кой продаде централите в Марица-Изток де, кажете, произнесете туй име, моля ви, кажете, ох, защо не казвате кой ги продаде тия централи на проклетите американци?!
Казваше момчето нещо подобно, и то тъй мелодраматично, явно требеше да изпълни некаква поръчка, та се наложи даже дори самият Райчев да се погнуси - представяте ли си?! - и без да иска се изпусна да каже, че Костов не бил виновен за туй нещо, щото тогава въпросната сделка била съвсем оправдана, предвид конкретната тежка икономическа ситуация, щот Костов тогава наистина трябваше да измъква тотално фалиралата страна от ужасното тресавище, в което я натикаха другарите. Както и да е, спирам дотук, щеше ми се да кажа нещичко и за Диков, който също се поупражнява чат-пат по плюене спрямо Костов, което, както на мен ми говори, означава, че мафията още инвестира в медийно оклеветяване на премиера-реформатор, а това показва, че още изпитва панически страх от него! Което е оптимистично, радващо е, тъй да се рече! Нека да има некой, от когото мафията, пък и руснаците, ченгетата, мерзавците и прочие да се страхуват, нека, така трябва да бъде!
Хубав ден ви желая! А аз след малко ставам за да отивам в Районен съд в Пловдив, където ще се гледа съдебното дяло по моя тъжба срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която именно направи в последните години какво ли не за да ме дискредитира като личност и като преподавател, позволи си какви ли не недопустими "активни мероприятия" и "компроматни войни" срещу мен, в един момент дори дръзна да ме оклевети по недопустим начин (за това оклеветяване именно днес ще бъде въпросното съдебно дяло), а пък като й се видя всичкото това недостатъчно, се видя принудена да ме и уволни от работа по най-смехотворния мотив, който изобщо може да се измисли, именно, уволни ме, щото, видите ли, съм бил "пълен некадърник" и също така съм бил "абсолютно негоден за системата", има се предвид образователната система, в която аз съм работил точно 32 години! :-)
Та такива работи се случват в нашия така интересен съвременен български живот, всичко в него се случва, няма що, имаме късмета да живеем в едно смутно, но и многолико, богато на смисъл и дори (пред)революционно време, което не зная накъде ще избие, но нанякъде все трябва да избие, щото напреженията са огромни, тия неща, за които пиша, са все многопоказателни симптоми за това.
Както и да е, ще избие натам, накъдето ний, гражданите, успеем да повлияем на събитията, аз като философ това знам, то е нещо като аксиома или дори като принцип. От нас зависи всичко, не от някой друг, важното е да не сме дремлювци, аз затова и пиша де, белким някой вземе да се попробуди, е, желая ви го! Аман от сънливци у Нашенско, абе не наспаха се тия хора бе, какъв е тоя сън, аман от поспаланковци!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
1 коментар:
Дърева е там, защото тя беше близка с Андрей Карлович, който пък инструктираше постоянно Митев какво да прави, т.е. те са един кръг или кръжец.
Иначе разпределението на ролите в прехода беше в някаква степен случайно, лесно можем да си представим Желю като комунист-реформатор и председател на БСП вместо Александър Василев Петровски-Лилов, а Андрей Карлович като лидер на СДС. Даже има упорити твърдения, че Карлович първоначално наистина е бил предвиден за председател на СДС. Също както в Русия на Елцин се падна да играе ролята на „либерал“ и „демократ“, а на Зюганов на „комунист“ и „твърдолинеен“. Лесно обаче можеше да е обратното – Зюганов да е либерал, а Елцин – комунист.
Между другото интересен въпрос е този за скритите механизми на властта в посткомунистическите страни. Ясно беше например, че не Елцин управлява Русия:
«Ответ с ходу – Россией управляет президент! Теоретически – да, а как практически? Все президенты России у нас перед глазами, они что – управляют Россией?!... Работа по проектам документов со своим аппаратом также будет занимать очень продолжительное время. Затем личное чтение уже готовых документов перед их подписанием. И вы что – знаете в России того человека, который бы эту работу делал? Ельцина сразу же после ликвидации ГКЧП отправили в отпуск, затем он всю жизнь либо отдыхал, либо болел, либо выпивал на каких-то саммитах за границей. Время от времени сообщали, что Ельцин «работает с документами». Под этим могло крыться только одно – он их подписывает, не глядя. Поскольку действительно работать с документами можно только в контакте с теми, кто их готовил, - как иначе выяснить возникающие по документу вопросы? А Ельцин даже с премьерами встречался не чаще раза в месяц, да и вообще любую его встречу с любым министром пресса освещала, как Бог знает какое диковинное событие. Утверждать, что Ельцин руководил Россией, может только человек, который никогда не сталкивался с управлением. Образный пример. Представим, что Россия это самолет, а мы в нем пассажиры. Стюардесса нам объявила, что ведет самолет Б.Н. Ельцин. И он тут же появляется в салоне и начинает играть на ложках, щипать за попки стюардесс, дрыхнуть в креслах, дирижировать оркестром, выпивать со всеми пассажирами, лежать под капельницей - и все это на наших глазах. Время от времени он уходит в кабину пилотов, чтобы выйти из нее через 5 минут в стельку пьяным. И мы должны считать, что Ельцин ведет самолет?! Точно также «управляет» Россией и Путин. То он в Испании, то открывает чемпионат по хоккею, то в Корее, то открывает чемпионат по дзюдо, то на Кубе, то еще что-нибудь открывает или на лыжах катается, если в Дагомысе не отдыхает, или английский язык изучает. А самолетом-то он когда управляет? И что самое удивительное, самолет-то летит даже при сдохшем летчике. И летит с резкой сменой курса, так что не в автопилоте дело.»
Публикуване на коментар