Момчил Дойчев сподели публикация на Иван Кръстев, добавяйки:
Пропуснат е последният вид русофили - такива по принуда. По принуда защото те фактически са русофоби, т.е. страхуват се от мощта на тоталитарна и агресивна Русия и смятат, че не трябва да я дразним с някаква наша "независимост".
И така. Ето основните видове български русофили и тяхната мотивация:
1. На първо място това са мразещите западния начин на живот русофили.
За тези хора свободният начин на живот е нещо непонятно и отвратително. По презумпция тези хора са хомофоби, расисти и ксенофоби. За тях Западното общество е прогнило от много толерантност, извратеност и изнеженост. Затова се възхищават на Русия, защото за тях тя е олицетворение на здрав дух, мъжественост и справедливост. Дори стигат до там, че оправдават действията на ислямския тероризъм, когато той е насочен против някоя от Свободните страни. От омраза.
2. Русофилите леви интелектуалци
В този тип са събрани най разнородни индивиди от другите категории, но поради фактът, че са добре образовани, тези интелигенти направо блестят сред множеството на неуките си съидейници и затова заслужават отделна група. Обикновено са с леви убеждения, дори комунистически, знаят перфектно руски, учили са в Русия и подържат тесни връзки с руски граждани. Голяма част от тях спазват една семейна традиция и могат да бъдат наречени откровено потомствени русофили.
3. Русофилите бизнесмени
Тяхното русофилство е подплатено от материален интерес. Те винаги са готови да защитават руските интереси, които обикновено се припокриват с техните. Не се излагат пред обществените прожектори и обикновено действат задкулисно, чрез подставени лица, много от които са познати физиономии от политическият ни и бизнес елит. Те нямат интерес България да бъде част от Свободния свят, защото правовата нормално функционираща държава е основна заплаха за тях и техният бизнес, за установените им връзки. В основната си част произлизат или са свързани с български и руски криминални групировки и бившите комунистически служби.
4. Русофилите националисти
Русофилът националист е явление загадъчно и противоречиво. Понеже националистът винаги е привърженик на тоталитарни идеи (интересно не съм виждал националист либерал), той харесва ставащото днес в Русия и таи надежда, че някой ден и тук ще стане така. Русофилът националист винаги припокрива българските държавни интереси с руските и дори и през ум не му минава, че те могат да бъдат различни. Той дори не може да си представи, че Русия е способна да навреди по някакъв начин на България. За него НАТО и ЕС са вражески организации, правителството на Украйна - фашистко, а Евразийския съюз – висша форма на политическа мечта.
5. Русофилите-лумпени
Това са хора, за които свободата се състои в това, някой да ги храни, пои и облича, че и саниране на жилищата да им направи, ако може. Те с носталгия си спомнят времената на СССР и Народната република, когато всички (почти) бяха равни в мизерията си и заплатите си. За тях е непоносимо да виждат всекидневно по-богати от тях, както и да проумеят идеята, че лекарят трябва да взима повече пари от миньора. Неспособни са да възприемат свободата, защото тя заплашва измислената им сигурност. Неспособни са и да поемат отговорност за себе си, като обикновено предпочитат държавата да се нагърбва с това бреме. В обърканият им мозък СССР и днешна Русия са едно цяло. За тях съветската армия е армия освободителка донесла на България не диктатура, терор и кръв, а нов светъл обществен строй.
6. Русофили-конспиратори.
Това са вярващите във всякакъв вид световни империалистически, еврейски и прочее заговори. Това е една категория хора, разпространила се в последните десетилетия навсякъде из света. Основна предпоставка за нейното набъбване е наличието на интернет, където максимално количество неуки хора и откровени психопати вече имат достъп до различни видове трибуни. А там други неуки и/или психопати им ръкопляскат. Подозрителни са към всяка една днешна представителна демокрация, защото за тях тя е развъдник на зли империалисти, хранещи се с деца, алчни евреи, целящи да поробят християните, международни компании, желаещи да затрият клиентите си и грозни извънземни с лоши намерения към всички ни…
7. Предателите русофили
Това са агенти на руското разузнаване, които обикновено си мислят, че работят за България, така, както бившите агенти и служители на бившата Държавна сигурност си мислят все още, че са правели същото в ония времена. Често пъти настоящите агенти на руските служби съвпадат с бившите агенти на българските комунистически тайни служби. Активизират се по заповед всеки път, когато интересите на Русия са накърнени. Неприятни са дори за обсъждане.
8. Русофилите православни фундаменталисти
Водеща сила на тези хора е не толкова вярата, колкото Православната религия. На тази база те възприемат всички православни хора за братя и нещо отделно и независимо от останалия свят. За тях руснаците са водители на православните народи и затова те са искрени поклонници на тази държава-империя. Особено активен в това е Светият Синод на Българската православна църква, който спазва една постоянна русофилска политика, още от времето, когато патриаршеското достойнство на Църквата ни беше възстановено под изпитателния поглед на Партията. Този тип русофили обикновено ненавиждат другите религии, но католиците и протестантите мразят дори повече от мюсюлманите и евреите, спазвайки традицията още от времената на последният адмирал на Византия Лука Нотарас, на когото приписват отекващите и до днес думи: "По-добре турска чалма, отколкото папска тиара". Русофилите от този вид отричат светската държава и са дълбоко подозрителни към нея.
9. Любителите на руската култура
Това са онези хора, обикнали руските писатели, композитори, художници. Те не харесват тоталитарната руска държава във всяко едно нейно превъплъщение през вековете, но са убедени, че световната култура няма да достигне своята завършеност без хора като Толстой, Гогол, Чайковски, Пушкин, Достоевски, Репин, Солженицин. Може би сред тази група се крият истинските русофили у нас. Но понеже думата „русофил“ в последните години взе да придобива доста неприятни оттенъци, едва ли ще е честно да наричаме тези хора така.
Юрий Александро
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
5 коментара:
Интересно е, че има русофили и русофоби, може би има и американофоби, но няма истински американофили. Америка може да я мразиш, можеш и да й се възхищаваш, но да я „обичаш“ някак не върви. Същото сякаш важи и за Англия.
Има ли китайофили и китайофоби?
За по-малките страни пък не е много прието да говори за филии и фобии, звучи странно да се каже, че си португалофил или парагвайофоб.
Дървено "философстване" е Вашето, таваришч кагебистки пропагандист. Има, разбира се, американофили. Нормалните човеци са все такива. Тия, които мечтаят да живеят в Америка са американофили. Да се възхищаваш от Америка е израз на любов към Америка. Виж дай някоя друга опорна точка, че тази не може да мине...
Ако сме философи, няма нужда да зареждаме и натоварваме всичко с толкова емоции, а трябва да се научим да разсъждаваме и анализираме хладно и обективно. Абе хора, не можете ли да се успокоите малко и да не се палите така? Не умеете ли да дискутирате възпитано и културно? Виждате ли аз да употребявам определения като „дървено философстване“ или епитети като „товарищ кагебистки пропагандист“? Ами че за непосветените всяка философия е „дървена“, понеже философията разчленява и анализира тъкмо онези неща, които повечето хора приемат за една даденост и за банални и тривиални. Но ако се вгледаме в тях, се оказва, че не са толкова банални. Прочетете също така още веднъж и диалозите на Платон. Нахвърлял ли се е Сократ така срещу своите събеседници и опоненти, наричайки ги „товарищи“ и подобни?
Самият аз впрочем съм над всякакви „филии“ и „фобии“, първо защото смятам, че категории като „любов“ не можа да се отнасят за цели държави и народи, и второ, защото мисля, че всички държави, народи и култури заслужават внимание и уважение, а не само някои отделни. За съжаление човешкият живот е прекалено кратък, за да се отдаде дължимото на всички тях и затова има държави и народи, за които знам много малко или не знам почти нищо.
Затова е и смешно, когато някои твърдят, че били „немски“ или „френски“ или „руски“, а защо не и „португалски“ или „индонезийски“ възпитаници. Прекаленото концентриране върху отделни народи и страни не води до нищо добро.
Освен това повечето хора са роби на мястото и времето, където случайно се намират. Само че не бива да оставяме такива случайни външни фактори да имат решаващо влияние върху нас и нашите духовни занимания. Затова при моите престои в различни страни аз не се занимавах толкова с конкретните страни, в които случайно се намирах в този момент, а с истинските си интереси. Затова е възможно да си във Виетнам, но да се занимаваш с африкански езици или да живееш във Франция, но истинските ти интереси да са насочени не към Франция, а към старобългарски език и култура например.
Дали „възхищение“ и „любов“ са тъждествени понятия, а много съмнително и спорно. Аз все пак мисля, че това са различни понятия. Мога силно да се възхищавам някому или на нещо, но това не значи непременно, че го и обичам. Също така обаче мога да обичам нещо, без непременно да му се възхищавам. А може както да се възхищавам на нещо, така и същевременно да го обичам.
Приемам, че може да има и хора, които поради някакви си техни причини наистина изпитват „любов“ към цели държави и народи. Ангел Грънчаров непрекъснато се опитва да ни убеди какъв голям „американофил“ и същевременно „русофоб“ е. Това си е негово право, макар че както казах, аз не приемам подобни генерализации за цели народи. Не бива да се забравя обаче, че е напълно възможно у един човек да съжителстват няколко „филии“ и „фобии“ и да си например едновременно и „русофил“ и „американофил“, понеже на сърцето и емоциите не може да се заповядва – хаха.
Наистина, таваришч кагебистки пропагандист, си един чиста проба дървен "философ" :-) Претенциите ти в областта на философията са изцяло безпочвени. Сократ е бил още по-безпощаден от мен спрямо скудоумците. Явно не си чел Платон и бълваш само общи приказки "за философията", които си учил навремето в уроците и семинарите по комунизъм.
За никакви "генерализации" не става дума, за никаква обич "спрямо цели народи" не става дума, а става дума за ценности, които тия народи олицетворяват - чрез своето поведение и съзнание. Руснаците символизират "ценността" на подчинението пред камшика на господаря, на робското смирение, ето, тия, за които ценност е не свободата, а робството, послушанието и тиранията, тия именно с гордост зоват себе си "русофили"; не че обичат всички руснаци, а обичат типично руското, аз вече казах какво е то. (От само себе си се разбира, не че всички до един руснаци са роби, но не може да е отрече, че робският манталитет е типичен за средния, за масовия руснак.) респективно ония, които обичат свободата, са поклонници на свободата, щото тази велика ценност е нещото, което придава характера и духа на т.н. американски манталитет. От само себе си се разбира, че и европейците са силно привързани към ценността на свободата, ерго свободата е евро-американска ценност; поклонниците на Америка са и почитатели на Европа, на европейската цивилизация на свободата, да, съществува една евро-американска цивилизация на свободата, от която поклонниците на руската тирания ги втриса. Понимаеш сега за какво става дума, дървени ми "философе", дето се прехранваш с агитпроповщина на кагебистко-руската имперска мечта?
Поне да ми беше довършил името, като автор отдолу. Пренебрежително е някак без липсващото "в" накрая :)
Публикуване на коментар