Истината за това как Русия осъществява идеологическа и информационна диверсия срещу България

Към автора на текста, към който по-долу давам линк, се обърнах в блога му със следните думи:

Поздравления за статията, казва някои съдбовни истини, които трябва да бъдат казвани на висок глас и разпространявани нашироко, навсякъде, където това е възможно! Позволявам си да дам линк към нея в блога си с оглед статията на излезе и в хартиеното издание на в-к ГРАЖДАНИНЪ - ако авторът не възразява. Позволявам си да поискам съгласието Ви, г-н Генов, за това...

ЗВУКОВИ И ДИМНИ ГРАНАТИ „СДЕЛАНО В СССР“

ДАНС спи дълбоко. Репресивните органи са по-скоро заинтересовани от личния живот и придвижването на „протестърите“, но пропускат, погледнато отстрани, да забележат една сериозна тенденция на риск и заплаха по линия на бившия СССР и постсъветското пространство, в което Руската федерация се опитва да доминира.

Очевидно е, че позиционирането на България по оста Русия — Западна Европа и САЩ е точно толкова важно за Кремъл, колкото да не изгуби позиции в страни като Украйна, Беларус и подобни. А е очевидно най-малкото от корумпиращите усилия покрай покойния проект „Южен поток“ и още по-корумпиращия проект „Белене“.

Тайната среща на Орешарски с Миллер от „Газпром“, както и всички явни лобистки усилия на кабинета на коалицията БСП-ДПС-АТАКА в полза на този проект подсказват за трайните геополитически и икономически интереси на Русия, защитавани от енергийното й лоби в България. Същите интереси са защитавани и от БСП и сателитните й политически и неправителствени организации и активисти, пледирайки в полза на АЕЦ „Белене“.

Протестите срещу управлението на доминираното от БСП мнозинство и кабинета „Орешарски“ родиха много забавни родни феномени и повдигната завесата на най-отвратителните политически, икономически и медийни зависимости у нас.

БСП си култивира контра-граждани и контра-гражданско общество, а „огънят“ бе насочен към истински активните граждани, излезли с хиляди по улиците. Конкретните мишени бяха всички изразители на посланията на протестиращите, насочени срещу статуквото и прокремълската политика на кабинета.

„Оръжията“ бяха, а и все още са, добре познатите от години пропагандни клишета, най-общо казано, срещу лошата „Либерална Европа, злия американски империализъм и колониализъм и световния терор на НАТО“. Излишно е да търся цитати в подкрепа на това твърдение, а само бегла разходка из речите и изявленията на най-яркия говорител на Москва, Волен Сидеров, дава пълна и ясна картина на спецификата на политическите кампании на проруските партии.

„Арсеналът“ е несменяем от десетилетия: аргументите са идентични или сходни още от времето, когато Г.М. Димитров бе обвинен в шпионаж, през „Народния съд“, та до днешни дни, когато комунистическата „Държавна сигурност“ пише „опорни точки“ в стилистиката на Недялко Недялков: „ШОК! СЕНЗАЦИЯ! САМО В ДОКЛАДИТЕ НА ДС! Америка плаща! Протестиращите и студентите са пияници! Действа задкулисие и заговор срещу дъжавността…“ Днес по-модерно е да се казва, че тече „подривна дейност“. Все действия срещу KLETA MAJKA BALGARIQ.

Впечатляващо е усърдието, с което редактори и собственици на губещи вестници и сайтове с неясно финансиране, се хващат за ръце и в хор започват да повтарят тези заклинания, призовавайки репресивните органи в страната да действат срещу „метежниците“ и тяхната „подривна дейност с лаптопите…“

Схемата е елементарна — съществена част от нея е пускането на „разследващи материали“, които съдържат „сензационни разкрития“ в някой от десетките напълно анонимни сайтове, след което темата се подема от „мейнстрийм медиите“ и се предъвква в студиата от „спин-докторите“ на статуквото. Зад всички тях могат да бъдат видени както финансови, така и политически връзки и зависимости с това, което днес се определя като Модела КОЙ. (Прочети ДО КРАЯ)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo