Минавам за малко покрай телевизора - клетата ми съпруга у нас единствена се застоява пред него - и виждам как Мая Манолова старателно лъже за нещо. Минава ми мисълта: населението на България явно се дели на две категории хора: на такива, които не само понасят комунистическите лъжи, но и им надават ухо, и на такива, на които им се гади като чуят комунистически лъжец и щом го чуят или му теглят една сочна българска благословия, или пък се оглеждат да намерят нещо по-тежко, което да могат да запратят по телевизионния си приемник.
Значи ний, българите, се делим на почитатели на комунистическите лъжи и на такива, които не могат да търпят лъжите на комунистите и обичат само истината. Втората категория хора са именно хората, които обичат да мислят, да разсъждават, щото на толкова опашати и нагли комунистически лъжи се поддават само хептен немислещите. А е аксиома, че комунистите нищо друго не правят освен да лъжат, никога комунистическа уста не може да изрече някаква истина. (Ако я случайно изрече, то това ще бъде равностойно пълна природна или онтологична аномалия, на вселенска катастрофа ще е равностойно!)
И в крайна сметка ний, българите, се делим на две групи: на мислещи и на... кретени. Другояче казано, делим се на човеци - да си човек означава да обичаш, да можеш да мислиш! - и на комунодни идиоти, именно дебили. Това е положението. Трябва да правим нужното щото мислещите хора или човеците у нас да станат твърдо мнозинство, щото ако това не стане, майка ни жална...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар