Ако Костов беше излязъл от политиката след 2001-ва г., той щеше вече да е убит от руско-българската ченгесарско-кагебистка мафия

По повод твърдение на Иван Костов, че било грешка, че не бил излязъл от политиката веднага след 2001-ва година: виж Иван Костов иска в учебниците за него да пише, че е бил реформатор

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Между другото, не съм съгласен с премиера-реформатор Иван Костов: ако той беше излязъл от политиката през 2001 или в 2002 година, това негово решение щеше да бъде ужасна и фатална грешка; тъй че не е грешка това, че е останал в политиката след 2001 г., както той твърди. Аз лично смятам, че ако Костов беше излязъл от политиката през първите години след 2001-ва, той положително щеше вече да е убит от мафията; цялата тази злоба и ненавист към него, която се изля в медиите след 2001 г., ако Костов не беше политик, щеше да доведе до убийството му. Знаем какво се е случило на Стамболов след като пада от власт.

Срещу Костов руско-българската ченгесарско-кагебистка мафия и олигархия не прибягна до убиването му по една-единствена причина - статусът му на действащ политик им пречеше да осъществят тази своя заветна мечта. И аз лично смятам, че опасността с него да се разправят по този начин все още не е отминала. Големите политици и държавници на България винаги са били убивани.

А пък да бъде простено на премиер-реформатор като Костов, който чрез вкарването на България в ЕС и в НАТО все пак сложи някакъв предел на злоупотребите и кражбите на ченгесарската мафия, е изключено - тъй че все още е налице опасността Костов да бъде убит. Казвам това като предупреждение. Убиха Немцов без да им мигне окото; Немцов обаче положително не е ядосвал руските кагебистски мафиоти така, както Костов е ядосвал и вбесявал нашите ченгесарски мафиоти, които, прочее, са само мекерета на руските кагебистки мафиоти.

В този смисъл Костов отдавна, така да се каже, "си е заслужил" убиването - и то многократно...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo