Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 18 март 2015 г.

Колко много неща има в този живот, без които може да се живее прекрасно!




Хайдемари Швермер не притежава нито едно евро. И изобщо не притежава нищо. Тя няма нито къща, нито автомобил, нито хладилник и пералня. От 1996 година насам германката не е държала в ръката си банкнота или монета. И е по-щастлива от всякога. „Парите ни отдалечават от същността на живота" - смята тя.

Хайдемари живее по този начин не поради някакви затруднения или житейски крах. Това е абсолютно съзнателен и доброволен неин избор. Освен това, тя не е клошар, не живее в планината и не води отшелнически живот. Живее в един от най-големите градове в Германия – Дортмунд, и изобщо не се е отказала от благата на цивилизацията. Тя поддържа връзка със света чрез телефон и компютър, които просто са й подарени. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

1 коментар:

Анонимен каза...

Един такъв свят, населен само от скромни хора (или философи в духа на Епикур наоример), задоволяващи се само с най-необходимото, би бил като цяло много беден, но и много спокоен свят. А свят, в които стремежът е към натрупване на все по-големи материални богатства, би бил – и е, както виждаме на примера на Европа и Америка, много благоденстващ, но и много неспокоен и съвсем не е сигурно, че хората в него са по-щастливи. Така че тук има едно голямо противоречие или напрежение. Ако всички възприемат скромен начин на живот, материалният прогрес вероятно ще спре, но пък нищо чудно хората да станат по-щастливи.