След като нашият тъй покъртително скромен и простодушен Премиер не пропусна пред телевизионните камери да се пофали колко му е тежко да пости и колко титанично страда заради това, че душата му искала постоянно да яде мЕсо, решавам и аз да се включа в тъй благодетелния почин на любимия ни Премиер и да известя тъй многострадалното постещо в тия трудни дни християнско человечество, че и моя милост като госин Премиеро тая сутрин си похапна само с маслинки и със сух лебец.
При това, за разлика от г-н Премиеро, моята душа значително по-лесно понася липсата на мЕсо в менюто ми; причината за това не е че съм станал вегетарианец или нещо такова, а е значително по-прозаична: назначена от предишния мандат на г-н Премиеро директорка има добрината да ме уволни от работата ми като преподавател по философия и гражданско образование, обезщетението ми за безработица вече изтича, поради което вече изобщо не мога да си представя такова разточителство, а именно, да си позволя да купя каквото и да било мЕсо за скромната ми трапеза на български "ентелектуалец".
По този начин обаче тъй мъдрото управление на г-н Премиеро и неговите протежета на разни държавни постове в моя случай доведе до изключително полезни за битието ми на философ резултати: от гладуването и от лишаването ми от всякакви материални благинки моят дух се прочисти и ободри до такава степен, че ето, аз вече изобщо не ламтя за някакви си там презрени лакомства, за които така покъртително страда тъй чистата премиерска душа - като мЕсо, луканки, шунки, печени прасенца-сукалчета, бахури и т.н.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар