"Освободителят" и петвековният поробител днес са в общ съюз срещу България

Цинично - освободителят на България и вековният й поробител днес са в общ съюз срещу нея, Автор: Осман Октай

Ердоган и Путин дестабилизират политически страната ни, възбуждайки русофилски и туркофилски настроения

Отвъд емоциите на българските рубладжии, заканата на Путин, че спира Южен поток задължително трябва да бъде анализирана през призмата на три важни събития, случили се на територията на Турция през последните седмици.

На 27 ноември тази година, при откриването на 30-то заседание на постоянния комитет за търговия на Организацията за ислямско сътрудничество в Истанбул, Ердоган подложи на жестока критика Света за сигурност на ООН и обвини петте най-мощни държави, че мачкат ислямските страни, които сами могат да решат проблемите си без никакви помощи от Запада.

„Чужденците обичат петрола ни, златото, диамантите и евтината работна ръка на ислямския свят. Те обичат конфликтите, сблъсъците и кавгите в Близкия Изток, те изглеждат като приятели, но ни искат мъртви, искат да виждат нашите деца да умират и единственото условие за преодоляването на кризата в ислямския свят е нашето единство, солидарност и съюз“, обяви шокиращо турският президент. С тези тежки думи той нападна Запада и претендира за лидер в ислямския свят.

В сянката на това изявление се проведе и знаковата му съвместна пресконференция на 1 декември заедно с Путин. Изявлението на господаря на Кремъл за спиране на "Южен поток" има по-сериозни геополитически измерения освен икономическите, върху които се спират анализаторите.

Първо, знаков е самият факт, че новината идва от Турция, а не от Москва.

Путин обвинява България като първопричина за провала на газовия проект, а не ЕС, който ни заплаши със санкции и поиска да се съобразяваме с правилата на съюза. Обвинява България, че е загубила своя суверенитет и сляпо се подчинява на Брюксел. Ако свържем тези изявления с речта на Ердоган, произнесена само дни по-рано, излиза, че двамата диктатори имат обща позиция и стратегия за нашата страна. Каква е геополитическата цел и последиците за България от съвместната изява на двамата лидери?

По време на изборите в България се проведе тайна среща между Местан и Ердоган. Тогава си позволих остро да реагирам, че това е груба демонстрация от страна на Анкара - освен, че се намеса в изборния процес, но и неглижира официалните власти в България чрез Местна, като посочва лидера на петата си колона у нас. Ако съберем тези факти и събития и ги отнесем към вчерашната пресконференция, излиза, че и Москва, и Анкара изключително са раздразнени от ролята, която България заема, като логистика в интересите на НАТО и ЕС, около конфликта в Украйна и Близкия Изток. И Ердоган, и Путин целят политическа дестабилизация в България – единият възбуждайки русофилски настроения, а другият - туркофилски. Съчетани в едно те обслужват единствено статуквото, мафията и старата коалиция - БСП, ДПС и Атака.

Съвместният спектакъл на Путин и Ердоган разбива и няколко исторически мита, преориентират се интересите. Освободителят на България и пет вековният й поробител днес са в общ съюз срещу нея. Тази атака се случва след идеята на главнокомандващия НАТО за разполагане на танкове и сили в Източноевропейските страни, граничещи с Русия и Черно море. Променената геополитическа роля на България накара Турция и Русия, свързвани с недемократични режими на управление, да се съюзят, показвайки слабостта си пред Запада, и мислейки, че заедно могат да се противопоставят на обявената им изолация.

Без емоции България и политическият и елит са длъжни да преосмисли тези знаци и факти. За 25 години преход се убедихме, че бъдещето ни не минава през Босфора, нито през Евразийски съюз и диктаторски режими. И Путин, и Ердоган не могат да ни предложат нищо друго, освен мутиращ комунизъм, защото режимите им раждат само корупция, мизерия и фанатизъм.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo