Главният проблем на България не са циганите, а комунистите, които, за да бягат от отговорността си, заблуждават наивниците, че циганите, видите ли, били главния ни проблем!

Darina de Liefde, една дама, подвизаваща се във Фейсбук, е написала откровено расистка и ксенофобска изцепка по адрес на "циганите", спекулирайки пределно демагогски и популистично с ширещи се настроения по адрес на този етническа група; наложи се да й отвърна, ето какво пише тя, а пък по-долу можете да прочетете и моя коментар:

Darina de Liefde каза: Как така стана възможно ние-българите-наследници на Велика България сега да сме на колене пред смърдящите цигани, да се страхуваме за живота си, да погребваме близките си и да ридаем тихо от страх да не обидим развилнялите се ненаказуеми цигани-убийци? Кой ни причини това? Кой ще поеме отговорността и ще се справи с положението? Надявам се да не изчакаме положението с циганския терор и безконтролното им размножаване да не стане непоправимо!

Отвърнах й следното:

Драга госпожо Darina de Liefde, смятам, че главният проблем на България не са циганите, а комунистите и ченгетата, които именно, за да бягат от отговорността си, заблуждават наивници като вас, че видите ли, циганите били главния ни проблем. Освен това има и нещо друго, на което Вие тъй наивно служите, вероятно без да се усетите какво правите: опорна точка на Кремъл е в България да бъде разпалена гражданска война между българи и цигани, да стане нещо подобно на това, което стана в Югославия, което в крайна сметка, както планират кремълските стратези, ще доведе до откъсването на България от западния свят, от Европа, от НАТО - и до натикването й в Евразия на Путин.

И понеже работите, пък макар и безсъзнателно, за плановете на Кремъл срещу България, ми се налага да Ви извадя от списъка с моите фейсбук-приятели...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo